До последната, 31-ва експедиция, антарктическите експедиции се провеждаха на стоп. Днес вече имаме наш научноизследователски кораб (НИК "Св. св. Кирил и Методий"). Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. Христо Пимпирев. В Арт салона на Радио Варна той участва в представянето на книгата "Антарктическият стопаджия", написана в съавторство с Иглика Трифонова.
Книгата разказва за 30-те години проучвания на Ледения континент. По време на представянето Пимпирев подчерта, че чувства Варна като роден град.
Преподавателят по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания е ръководител на 30 български антарктически експедиции. "За да стигнеш до целта, до която си тръгнал - българската база на остров Ливингстън, трябваше да се минат океани, континенти, без да имаш превозно средство, с което да стигнеш дотам. И какво правиш - както беше много модерно преди 30-ина години, заставаш до шосето, вдигаш палец и бавно или бързо стигаш, където си решил да отидеш", спомня си проф. Пимпирев.
Той допълни, че тогава българските учени са се обръщали към приятелски антарктически програми от други държави, които са им помагали в транспорта с кораби или самолети. "Беше си стопаджийство - всеки гледа да закара своите хора. Но това беше едно много сложно стопаджийство - все пак стигаш до най-далечния континент на земята", каза още Пимпирев.
Като чисто геройство определя това, поглеждайки назад в годините, полярният изследовател. "Но това беше и вид просия. Ставаше ми неудобно. Трябваше да прося транспорт за експедицията - транспорт за всички 25-30 души", посочи той.
Днес вече всичко е в миналото, а сега вече имаме наш научноизследователски кораб, подчерта Пимпирев. "Доказвахме, че сме една морска нация. И го доказахме от Варна! Надявам се, че след пет-шест години ще имаме още по-модерен кораб. Иначе ще си стоим забутани в югоизточния ъгъл на Европа", добави той.
Подробностите чуйте в прикачения звуков файл:
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..