Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Срещи на Алеята на книгата:

Марияна Шабаркова-Петрова за тайните на църковното строителство, дърворезба и иконография в България

Марияна Шабаркова-Петрова е завършила "Френска филология", издател, преводач, писател и повече от 20 години - задълбочен и страстен изследовател на българската иконография. С обиколките из десетки български манастири и църкви със стенописи натрупва огромен материал и снимки, от които възникват и много въпроси. Това лято е в родния си град Варна на Алея на книгата и с удоволствие разказва за своите изследвания, свързани със символиката в християнската иконография, представени за широката публика в книгата и "Тайният код на българските зографи". Интервюто на Валерия Василева можете да чуете в звуковия файл.

Оказа се, че нашата иконография е изключително богата - една и съща сцена откривах в много варианти, дори някои от светците открих в няколко варианта. Защо нашите зографи са изобразявали толкова разнообразно сцени или светци? Не обичам въпросите да остават без отговор, затова започнах да се ровя в различни източници и достигнах до така наречените иконографски наръчници ерминии, в които зографите са записвали цялата технология на процеса, но и как да бъдат изобразявани всички сцени, светците как да бъдат изобразявани... Но и тук също открих голяма вариантност. Като издател се заех и издадох оригиналните три български ерминии - на Дичо Зограф, на Върбан и на Захари. Нашите зографи в тези ерминии не следват предписанията на първата ерминия на атонския зограф Дионисий Фурноаграфиот, който е грък, и ми стана много любопитно, че те привеждат свои рецепти, включително свързани с технологичния процес, свои иконографски типове за светци или за начини за изобразяване на сцените и ме впечатлиха изключителните им познания за технологията, но и този творчески подход, тая смелост, която проявяват в иконографията.

Вие сте филолог по образование, но образът е това, което Ви привлича. Толкова много години всъщност вървите след образите, опитвате се да ги разгадаете, техния таен код или как са се осмелили българските зографи да променят предписанията така, че да оставят собствения си почерк, а ние да си задаваме още и още въпроси. Тази връзка с образа за Вас кога се появи, дали има общо и със словото, с подготовката Ви като филолог?

Разбира се. Мисля, че за един филолог символиката, символът са много важни, тъй като самата буква сама по себе си е пиктограма, винаги някакъв символ, но аз също съм се занимавала и с рисуване, посещавала съм курс по иконопис. Това ме влече, а особено ме привлича разгадаването на това забравено познание, забравената символика, която се крие в много на пръв поглед необясними мотиви, които откриваме в нашите стенописи. Има ги и в икони, разбира се, но по-важни са стенописите, тъй като те не се движат. За иконата, по принцип, е много трудно да бъде проследен пътят й - къде е изографисана, къде е пътувала, а дори има легенди за самопридвижващи се икони...

Да, и във Варна имаме такава чудотворна икона...

Да, чудотворните икони, точно така. Докато стенописите винаги остават на едно и също място и дори църквата да бъде реставрирана или презографисана по някакви причини, на същото място се изписва същият като тематика стенопис. Така че, те са много ценен исторически документ, с който задълбаваме много назад в нашето минало и в това познание, което, разбира се, е било тайно, както и зографите са били едно тайно общество. Това тайно познание идва от древността - тук малко се отклонявам, но в моите изследвания стигнах до много дълбока връзка с образността на траките. В тракийските съкровища откриваме изключително много крилати светци, а един от най-българските иконографски типове е крилатата Богородица. Тя не се среща никъде, а изключително в България и в околните страни - там, докъдето са изографисвали българските зографи. Нашите зографи са били изключително явление. Те са били всепризнати като най-добрите дори в Атон. Такова потвърждение открих в една книга на френски, тъй като съм завършила Френска филология, написана от френския археолог Дидрон. Той посещава Атон и се опитва да достигне до тайното познание, до ерминията на Дионисий Фонографиот, но, описвайки Атон и зографската му школа, той казва, че монахът Макарий, който е българин, е най-добрият иконописец там. Изобщо българите са се славили сред най-добрите иконописци, може би след гърците или наравно с тях, и това го имаме засвидетелствано в ерминията, защото в крайна сметка той се добира до ерминията, превежда я на френски и това е първият досег на западната култура и публика до това познание на зографите. Това е много интересно и държа да го изтъкна, защото ние наистина може би не познаваме нашата роля в изкуството от тази гледна точка.

А тайният код на българските зографи всъщност разгадан ли е вече? И защо, според Вас, са използвали толкова много символи – дали защото наистина искали не всичко да е толкова очевидно за богомолците или за да успеят в ограниченото пространство на стенописа да изразят максимално съдържание и послание?

Това може да е само началото - толкова са разнообразни нещата, толкова е богат материалът, смисълът на този код, че разгадаването не е лесно. Що се отнася до богатата символика, и тук е сложно. Естествено първоначално, тъй като повечето хора са били неграмотни, това е начин да им се разкаже Свещеното Писание, Библията, но има много, много скрити неща. Да вземем за пример обратната перспектива, която наблюдаваме в по-старите ни църкви, например в Елешнишкия манастир. Много ясно се вижда как линиите се разширяват в дълбочина, вместо да се изпълнява нормалната перспектива, известна при художниците. Също и на светците образът е така разширен в обратна перспектива - не могат да ви се виждат и двете уши изцяло, както се рисува един свят образ, примерно. Всичко това води до някакво впечатление, че някой ви гледа оттам, до внушение за присъствието на Господ и на божественото на каквото и да е ниво.

Така се създава друг тип връзка с човека в храма...

Точно така - той се чувства наблюдаван и свързан и се чувства отговорен за постъпките си, което е задачата на религията по принцип. Примерно, когато е отивал в някой манастир и след като е пътувал дълго време, човекът от миналото се изправя първо пред западната фасада отвън, където винаги е Страшният съд. Той трябва да премисли своите грехове, своя живот, да се настрои на определени вълни, на определени честоти и тогава да проникне в святото пространство на храма.

Дори това има символен смисъл, но по някакъв начин очевидно рефлектира с начина, по който ние мислим, по който е устроено човешкото мислене и човешкото поведение. Тоест, тези иконописци са имали доста добро познание върху човека не само върху божественото, което трябва да пресъздадат, но и върху човека и върху това как това ще въздейства върху него?

Това отношение се съдържа именно в това познание и в техния стремеж то да бъде предадено и разбрано. За съжаление в наше време се опростяват нещата. Обратната перспектива отдавна не се рисува. Не се рисуват и тези тайни символи като например антропоморфните извори на река Йордан в Кръщение Христово - там реката извира от две лица от двата срещуположни бряга. Защо - защото река Йордан е свещена река, в нея се кръщава Исус, тоест тя трябва да бъде жива. Ето ги двете лица - от нещо живо извира жива вода. Това е съвсем пряко внушение. Има и персонификации на река Йордан като фигура на старец и на морето като жена, която обикновено е върху морски звяр, така се придвижва, и има в ръцете си или флагче, или корабче. Специално тя се тълкува и като Фортуна, като фигура на Съдбата, тъй като в древността богатството и изобщо благоденствието идва от морската търговия и тя има дори такъв аспект като тълкувание. Споменах за Богородица с криле, но при нас и Йоан Кръстител често е с криле. Ние така сме свикнали с тия криле, че дори не ги забелязваме, а другаде ги няма. Също така имаме Исус-Емануил - детето Исус, детето Бог, също изобразявано с криле на много места. Също открих нещо много интересно в Бобошевска църква „Свети Атанасий“ - гробищна църква с изключително богати, за съжаление още нереставрирани стенописи. Там в същата сцена река Йордан, която е речно божество, този старец и той с криле, въпреки че е под водата. Така че, този елемент с крилете е много силно застъпен при българските зографи.

Защо тази символика постепенно изчезва днес - защото няма потребност от това вече човекът в храма или защото е твърде сложно, или защото съвременните зографи, хората, които сега работят върху новите стенописи, се интересуват повече от живописното представяне на сцените?

Точно така е и това е влияние на запада, което е абсолютно неоправдано, защото от Византия, оттук са корените на християнството и би трябвало и християнската образност да се запази, да уважаваме това наследство и постиженията на нашите зографи. Но след епохата на Просвещението нашата религиозна образност в църковната живопис силно се влияе от запада, за съжаление. Аз не отричам неговото влияние в много аспекти, но специално тук би трябвало те да възприемат от изтока, а не обратното.

Представата на повечето хора е, че с идването на християнството всичко, което по някакъв начин е свързано с езическите вярвания, с образността на непокръстените племена изчезва, че църквата се опитва напълно да измести това съдържание, включително като замества някогашните светилища с християнски храмове и пр., а се оказва, че то пребъдва в нашите църковни стенописи. Има ли обяснение за това в ерминиите? Вие намирате ли обяснение как църквата го допуска? Има ли и критики в тази посока?

Църквата е безсилна, защото образът няма възраст и няма прекъсване. При него има континуитет и е нормално религиозната образност на християнството да възприема религиозната образност на древните траки. И още повече, че по тези земи знаем, че почти всички известни велики цивилизации са оставили своите следи, включително и персийската. Така че, тази богата образност се е просмукала навсякъде. Тя не би могла да бъде избегната... Аз исках да кажа нещо във връзка с крилатата Богородица. Много интересно е това, че в "Тайната книга на богомилите" именно Богородица се споменава като ангел, който Бог праща, за да се въплъти и да дойде на този свят Синът Господен. За мен това, аз така го тълкувам, е някаква пряка богомилска следа, а пак според скромните ми разбирания богомилството е едно запазено ранно християнство, защото - няма да се впускам в подробности, но точно това е проповядвал всъщност Исус според Светото Писание, според Новия Завет.

Всъщност книгата Ви е така структурирана, че преминава през античните символи, раннохристиянските и богомилските, сцените на посвещение, но има и една част, свързана с масонството. Без да правим спекулации, разбира се, или да влизаме в някакви теории на конспирацията - каква е връзката?

Всъщност връзката е съвсем бегла в смисъл, че масоните просто припознават християнска символика. Сложих тази глава в книгата, за да се разбере точно това, а не да се влага някакъв таен и скрит замисъл, заговор и т.н. - напълно излишни неща, които просто не съществуват. При символите, както казах, има естествен континуитет и приемственост - то това му е смисълът, че символът пренася някои архетипи, някаква информация, която е припозната всъщност и от масоните. Бегло е споменато за такива символи и са обяснени именно, за да не се правят спекулации по темата.

Коя е може би най-характерната църква или най-интересното място, най-необяснимото място, където има такова преплитане на символи?

Има една църква в Карабунар, Пазарджишко, която се казва „Йоан Кръстител“, където наистина имаме съчетание на всички по-особени иконографски специфики и е много интересно да се посети. Като ниво на, така да се каже, техническо изпълнение аз много харесвам църквата „Свети Никола"  в Етнографския комплекс в Елена, която е изографисана от двама атонски монаси българи, специално извикани от общината. Наистина е изключително живописно постижение... Много са, просто аз 20 години с това се занимавам и повечето от тях, по-старите, са доста богати с тези особености. Ако прочете "Мистерията на българските стенописи“ и „Тайният код на българските зографи“, човек вече с други очи ги гледа и ги открива. Що се отнася до мен – аз се интересувам от иконографията, иконографските особености, дълбая в символиката, а не в самите храмове, и посещавам само тези, които са със стенописи и то интересни стенописи. Иначе, разбира се, нашите църкви са прекрасни. За мен беше откритие и „Свети Георги“ във Велико Търново, която въпреки че е много близо до другите в същия комплекс със „Свети Четиридесет мъченици“, рядко се посещава. Там имаме Богородица точно в нейния ангелски вид, много интересна. В преддверието, старото преддверие - като влезете в църквата вляво е Богородица, която е на върха на ангелската стълба, отново като Царица на ангелите.

„Тайният код на българските зографи“ е част от една трилогия, която включва и резбарите, и строителите на църквите, т.е. всичко - от основите на храма до изработката на олтара, стенописите, иконите и пр., се опитвате в тази трилогия да го обедините и да направите един виртуален образ на православния храм - много интересен, наистина, и Ви поздравявам за тази трилогия. Разкажете ни за другите автори.

Тайният код на българските дюлгери“ - само да вметна, че дюлгери“ не е турска дума, а персийска, е написана от Ивелин Любенов архитект, дълбал много дълго в тази тема, и разглежда гилдията на българските дюлгери като тайно общество с тайните им говори, с школите и тайните им ритуали - едно много вдъхновено изследване. Другият аспект на храма, освен градежа и стенописите, които забелязваме може би веднага, е нещо, на което не обръщаме внимание. Това е дърворезбата в храма във вид на иконостас, рамкираща иконите или като църковни мебели. Тук вече имаме един автор, професор в Националната художествена академия - Валентин Ангелов, който е на 90 години и цял живот се е занимавал именно с проучване на символите в тази дърворезба. Какво ли няма там - змейове, сирени и сфинксове, еднорози, маски, тайнствени лица, вградени ръце, много богата символика, с която той се е занимавал. Книгата му започва с устройство на иконостаса, символика на всяко място на икона в него и след това разглежда именно тези символи. Прилага свои фотографии, които е събирал цял живот. Много задълбочено и много ценно изследване. Така с дърворезбата се завършва Светата Троица, както я наричам, на храма от градеж, стенописи и дърворезбена украса.

Аз бих казала, че книгата Ви е много приятна за четене, не е по никакъв начин притеснителна със сложен език и мисля, че дори в училище би била изключително полезна, разбираема и интересна и за младите хора.

Надявам се, защото и млади хора купуват и то може би 50%, а и се интересуват от тази символика. Всъщност, когато работя по тези теми, на мен ми е интересно по пътя. Тоест, аз не гледам точно към целта, но то и затова накрая се получава - защото по пътя е интересно. Правиш откритие, второ, трето, задълбаваш в една или друга посока. Самата символика те води, самото иконографско богатство те води и те предизвиква. И тъй като аз много се вълнувам в моите изследвания и в правенето на тези книги като издател, дори когато не съм автор, това е интересно и за читателя. Без да имам конкретен план, намерение или таргет, нещата се получиха, защото има съдържание – в храма има голямо съдържание, а не само форма, както сега, за съжаление, нещата се опростяват.

Това лято пътувате с Алея на книгата, предполагам, във всички локации, където спира – какво е търсенето и интересът специално към този тип литература?

Има интерес, което много ме радва и ме изненадва в известен смисъл, не го очаквах. Както казахме, аз съм филолог и просто запален изследовател, затова не очаквах, че ще се получат така добре нещата. Дори и към двата тома на „Мистерията на българските стенописи“, които са много по-големи и много сериозни книги - сериозни, но пак четивни, да подчертая, и пак интересни за широката публика. Те са в съавторство със Веселина Вачкова, която е много известен медиевист, популярен и много смел историк. Беше удоволствие да работим с нея върху тези два тома - те включват моя богат архив и нейната концепция, нейния исторически поглед. Аз също обяснявам там всяка иконография - как се появяват първите образци, как се развива, и коментирам, разбира се, символиката и особено интересни български образци. Тези два тома - първият за Стария завет, вторият за Новия, съвършено са независими един от друг, но хората държат да ги имат и двата. Те също имат голям успех, въпреки че са си доста по-дебели книги, всяка съдържа около 1300 илюстрации... Там в сравнителен план се разглеждат българските стенописи, иконографията ни с небългарски образци, тоест - поставени са българските стенописи в световен контекст на религиозната образност и това е изключително интересно приключение.

Благодаря много за разговора. Мога ли да Ви попитам за символа на Вашето издателство?

Да, това е, разбира се, отворена книга, както се досещате, но и Животворният, Живоносният Източник, който е също много интересна символика в религиозната християнска образност. Издателството има сайт и страница във фейсбук, книгите ги има и в книжарниците, но все пак сега тече любимото ми книжно събитие, тъй като съм родом от Варна - Алеята на книгата във Варна, и на шатрата точно срещу главния вход на Морската градина хората, които се интересуват, могат да намерят и книгите, и мен и да си поговорим, да обсъдим... Алеята е едно море от много, много интересни книги, предложени от колегите - събитието е прекрасно и ви очакваме.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тошев

Георги Тошев за Татяна Лолова: Тя беше човек, избрал да бъде от страната на светлината

Във философията на Татяна Лолова, в нейния начин на мислене, открих много подходящи парченца живот, чрез които съм си помагал в трудни ситуации. Това каза в интервю за Радио Варна журналистът Георги Тошев. Във Варна той беше водещ на вечер, посветена на голямата ни актриса, под надслов "Празнуваме Татяна Лолова". Събитието бе в рамките на театралния..

публикувано на 26.06.24 в 08:25

Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG): Винаги трябва да си професионалист

Интервю с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG) В   края на тази седмица на 30 юни срещу 1 юли на много места в страната ще бъде посрещнат единственият и неповторим Джулай морнинг. На Камен бряг по традиция също ще има концерт. Тази година там ще бъдат и ERIDAN с вокалиста на Michael Schenker и BLACK SWAN Robin..

публикувано на 26.06.24 в 08:05

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30

Пианистът Саркис Балтаян - за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българин

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна от 20:30 часа днес ще бъде официално открит Международният музикален фестивал "Варненско лято" 2024. Събитието включва произведенията Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров,  световна премиера на "Ouverture en forme d'Espérance" оп. 43 от Патрик Дюър, Концерт във Фа от Джордж Гершуин и..

публикувано на 22.06.24 в 06:30

Николай Тодоров-Ник: Паелята е фестивално ястие, което събира и обединява хората

Паелята е едно от най-популярните, вкусни, но и трудни за приготвяне ястия в света, което може да затрудни дори някои от най-добрите майстор-готвачи. Родена във Валенсия, днес тя е неизменна част от испанската кулинарна култура. Нещо повече – от дълги години има и световен шампионат по приготвяне на паеля, в който се включват..

публикувано на 21.06.24 в 10:26

Авторът на "Живот в едно пътешествие": Светът е малък, а хората толкова си приличат

Валентин Станков представи книгата си  „Живот в едно пътешествие“ в Двореца - Балчик, в Учебен център по изкуствата, в Двореца, където авторът разказа а живота, пътуването… и всичко останало. Валентин Станков е актьор по образование. През 2007 г. завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева. Играл е в театър „Възраждане“,..

публикувано на 21.06.24 в 08:30