Лесна работа: Като прашинки на вятъра

За следващите думи взех повод от книгата „Пророчицата и идиотът“ на шведския писател Юнас Юнасон, който умее по много свеж начин да среща всекидневни герои със световни лидери, но това е друга тема... Сега предлагам с него да галопираме през световната история точно за един абзац време.

В „Пророчицата и идиотът“ действието се развива през 2011 година и ето как изглежда световната картинка:

„По времето на този разказ Барак Обама беше президент на САЩ, Бан Ки-мун – генерален секретар на ООН, а Ангела Меркел вече от шест години беше канцлер на Германия и й оставаха още десет. Русия имаше президент, чието име почти никой не си спомня. Всички, обаче, знаеха, че министър-председателят Путин всъщност управлява страната. Арабската пролет заля Северна Африка, поведена от хиляди хора, уморени от корупция и фалшива демокрация, които си въобразяваха, че промяната е възможна. Земетресение в Тихия Океан доведе до цунами, високо колкото пететажна сграда, което връхлетя японското крайбрежие и помете всичко по пътя си, включително атомната централа във Фукушима. Азербайджан спечели Евровизия пред няколкостотин милиона зрители. Това, обаче, не беше нищо в сравнение с двата милиарда, които малко по-късно проследиха сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън във Великобритания. А през това време САЩ намериха и застреляха Осама бин Ладен без никакви зрители. През същата година вечният конфликт между Тайланд и Камбоджа се възпламени и после временно угасна“.

Впрочем, набързо нарисуваната световна картинка завършва напълно по Юнасонски с едно усмихнато: „Да ви е сладко!“, защото предстои сюжет, в който в крайна сметка ще бъде въвлечен целият свят.

Представяте ли си как целият този пъстроцветен, забележителен, невероятен и прелюбопитен живот може да бъде напъхан в няколко кратки изречения?

Трепети. Тревоги. Романтични срещи. Размисли до зори. Разговори с колеги, приятели, съмишленици. Амбициозни проекти. Загадъчни усмивки. Запознанства. Разминавания. Тържества. Избори. Коктейли. Нови книги и филми. Тъжни и тихи моменти. Страхове. Стресове. Сватби. Раждания. Кръщенета. Работа. Вълнения. Победи...

Абсолютно всичко, което преживяваме и което със сигурност би запълнило безкрайни томове и саги, защото за нас е изключително важно - от първия до последния миг. Всичко това – напъхано в няколко изречения като в тесни дънки, с които бърза да продължи напред към събитията, които следва да се случат.

И в този ред на мисли дали си струва да приемаме лично всяка дреболия по пътя?

Дали си струва да отдаваме на всяко планирано и неслучило се събитие безсънни нощи и разочароващи дни?

Дали си струва със страдание и фокусиране върху някоя нелепа ситуация да съкращаваме и без друго не много дългото житейско време, което ни е отредено? И излишно да го вгорчаваме... При положение, че може да е сладко като ягодова торта, а ние просто да се наслаждаваме на вкуса и да очакваме следващата порция. Ако и докогато това е възможно...

Така че по-добре да не обръщаме внимание на дребните неприятности, които само развалят вкуса на живота. След време те отлитат като прашинки на вятъра. Остава най-важното, събрано в няколко изречения - точно каквито желаем да напишем и да запомним.

Лесна работа е с благодарност да продължаваме напред, оценявайки всеки миг и всяка радост в този прекрасен, прекрасен живот.