Необятната синева на морето, маранята на замъгления хоризонт, където вода и небе се сливат, уханието на водорасли, ситният пясък, който полепва по краката ти и не иска да се отмие са само малка част от притегателната му мощ. Морето дава много, но и много може да отнема, затова и към него трябва да се гледа с нужното уважение и с готовност на компромиси пред авторитета му на стихия.
Морето на север е приказка, която разказва увлекателно, тихо привлича и бурно се смее. Заставайки на високия бряг, очите ти не могат да обхванат красотата на морските дюни, на безкрайните северни плажове, на почти липсващите доказателства от цивилизацията. Затова и любителите на Северното Черноморие са хора, които щом ти заговорят, от устите им се лее разказ за любовта.
Морето за ветроходеца Васил Куртев е една красива и в същото време опасна стихия. През 2017 г. той посрещна 80-годишния си юбилей в Индийския океан по време на околосветското си плаване, продължило 645 дни и преодолени 26 000 мили. Мечтата на живота си Васил Куртев сбъдва с яхтата на брат си, наречена „Одесос“. Той е и четирикратен носител на Златния глобус „Кор Кароли“.
Най-важното е да бъдеш упорит и да се съобразяваш с тази стихия. Морето е стихия, която привлича хората. Аз винаги съм казвал, че езерото е красиво, но морето е хем красиво, хем те плаши. Ако не се плашиш, само бела можеш да направиш. Човек трябва да е подготвен, винаги преди да тръгне с големи стъпки, преди да почне големи крачки, първо трябва да направи малки крачки наблизо, казва Куртев.
Когато плаваш с лодка, която познаваш, ти всъщност имаш добра застраховал, категоричен е мореплавателят.
През 2021 г. две събития по Северното Черноморие поставиха поредица от въпроси по отношение на морското спасяване. В края на месец септември в един и същи ден излезе новината, че мъж от Добрич, влязъл с кану в морето, е изчезнал. Малко по-късно стана ясно и че печално известният вече кораб "Вера Су" е заседнал в морето до скалистия бряг край местността Яйлата. В спасителната операция на рибаря тогава се включиха много доброволци, сред които и водолазът Димитър Франгов. Роден в София, завършил "Връзки с обществеността" в Софийския университет, но от години живее със съпругата си и двете си прекрасни деца в Шабла. Димитър Франгов е от онези хора, които можете да слушате с часове, защото говорейки за морето, той говори и за любовта. Но и според него човек никога не трябва да подхожда към морската стихия с наивност и с убеждението, че водата е само романтика, плясък на вълните и ухание на свобода.
Всяко зло води след себе си мъдрост. Много е важно да си направим съответните поуки за безопасността, която винаги трябва да си съпровожда във всяко наше занимание, дори и фа не е професионално, а като хоби, категоричен е Франгов. Той коментира, че след тези случаи пробойните в устройството на институциите вече се виждат, а всъщност проблемите са известни отдавана.
Франгов изрази надежда след ситуацията с "Вера Су" да са извадени правилните изводи по отношение на организацията и финансирането на морското спасява и протокола при спасителните операции.
Хората да не подценяват морето и винаги да са подготвени, съветва Франгов. Той препоръчва дори тези, които управляват малки плавателни съдове, за които не се изисква регистрация и капитанско право, да преминат курсове. Той е категоричен, че на първо място винаги трябва да е съобразена метеорологичната обстановка. Технологичното време, в което живеем, ни дава възможност да сведем до минимум фатални инциденти, благодарение на модерни GPS устройства, каза той.
Водолазът обърна внимание и на друг сериозен проблем - няма режим на регистрация на джетовете, а това според него е притеснително, тъй като няма година, в която да няма инцидент.
С двама морски хора, влюбени в безкрайността на синьо-зелените води, ни среща в следващия репортаж кореспондентът ни в Добрич Мая Щърбанова:
С големите християнски празници и църквите стават по-посещавани. Да запалим свещ, да се помолим, изповядаме, за прошка. Тези ритуали са свързани с паленето на свещ. През 15 век Свети Симеон Солунски казва, че „чиститият восък означава чистотата и незлобивостта на хората, които го принасят в църква. Той се принася в знак на нашето разкаяние за..
За осма поредна година кампанията „Споделен хляб“ помага на стотици нуждаещи се в област Добрич да посрещнат коледните и новогодишни празници с храна на трапезата. Благотворителната инициатива се организира от Фондация „Милостиво сърце“ и Клуба за народни танци „Жътвари“ и е подпомогната от десетки дарители. В събирането на средствата участие вземат..
Николай Александров бе отличен с наградата на Община Варна за най-хубава коледна украса. Неговата градинка зад блока се превърна в празнично вълшебство, привличайки погледите на малки и големи. Николай споделя, че поддържа градинката си целогодишно, като я украсява с особено старание всяка Коледа. „Това ми е хоби. Обичам да я поддържам и..
Къде и кога пристигат подаръците от Дядо Коледа? Едва ли има по-важен въпрос тези дни. Истината е, че истинският, а не кой да е Дядо Коледа има способностите да дарява по всяко време на годината. Как е възможо това разбираме в предаването за приключения и пътешествия "Хоризонти" с автор и водещ Иван Симеонов. Тайната могат да научат малки и големи,..
Работилница за стъклени елхови играчки радва малки и големи у нас и тази година. Тя се ръководи от човек, който прилича досущ на Дядо Коледа. Казва се Мирослав Димитров и е с ведра усмивка, дълга брада и несъмнено носи коледния дух. И то не само на Рождество. Домът на Мирослав целогодишно е украсен с коледните играчки, които по една или друга причина..
В очакване на Коледа. Тази нагласа прави всичко по-сияйно, тържествено и желано. Дори с най-досадните делнични задачи се справяме мотивирани и с повече лекота. Дали причината е в светлинките, които празнично танцуват по прозорците наоколо, в блестящата украса на коледните елхи, в списъците с подаръци, в магията на песните, към които отново се..
107 са децата, отглеждани в приемни семейства във Варна, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане за месец ноември тази година. Това нарежда Варна на първо място според статистиката за броя на приемните семейства в България. В Хасково децата, отглеждани в приемни семейства, са 93, най-малко са те в общините Ямбол и Силистра, съответно 12 и..