Jennie-Ann Smith (AVATARIUM): "Музиката спасява животи"

Интервю с Jennie-Ann Smith (AVATARIUM)

AVATARIUM са шведска дуум рок/метъл банда, която започва своето съществуване преди малко повече от 10 години. Интересен факт от историята на групата е, че неин основател е лидерът на дуум кралете CANDLEMASS. В AVATARIUM Leif Edling привлича певицата Jennie-Ann Smith и четири години по-късно изоставя групата. Тя обаче вече има стабилен старт и днес AVATARIUM се гордеят с пет пълнокръвни издания. Последният албум на шведите излезе през миналата година и се казва „Death, Where Is Your Sting”, което за по-запознатите е цитат от Библията.

Интервюто с Jennie-Ann Smith (AVATARIUM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.04.2023 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Jennie-Ann Smith, „Death, Where Is Your Sting” е новият албум на AVATARIUM. Как изглежда той, поставен до първия „Avatarium”?

Jennie-Ann Smith - Първият ни албум излезе преди 10 години. От тогава пред нас винаги е имало много ясна посока, в която да вървим и много специфичен звук за нас, за който имаме много точна представа как трябва да изглежда. Ако не си ни чувал преди, бих могла да обясня AVATARIUM с думите тежест, мрак и поетичност. Този звук сме го запазили във всички наши албуми, но в същото време се развиваме и от първия ни албум заедно изследваме музиката. И за което съм много щастлива – като музиканти притежаваме една открита и отворена среда на креативност. В последните два албума се изявявам като композитор, като в последния „Death, Where Is Your Sting” с Marcus сме създали повечето от материала, което е ясно забележимо. И това прави този албум твърде личен. Личен на друго ниво. Интересното е, че в AVATARIUM винаги е съществувало това лично изразяване. Без значение, кой е автор на материала. Когато си композитор и създаваш песните в една група, това прави процеса и материала много по-автентичен, личен и точно такъв е случаят с новия ни албум „Death, Where Is Your Sting”.

От другата страна - С музиката на AVATARIUM изразяваш своята лична гледна точка по отношение на живота или даваш някои отговори на слушателите?

Jennie-Ann Smith - Надявам се, че не давам никакви отговори. Смятам, че в това се съдържа величието на добрата музика. По този начин тя е насочена към умствения багаж на слушателите и техните способности да разсъждават, и да анализират нейното съдържание. Самостоятелно да вникват в него. Според мен точно това прави страхотната или добрата музика. На шведски имаме една приказка, че не трябва да насилваме никого или да провокираме рецепторите му. Звучи забавно, но съм напълно съгласна. Не съм тук, за да давам отговори, а за да задавам въпроси. Ние се занимаваме точно с тези екзистенциални въпроси, които са основополагащи за дуум жанра. Големите екзистенциални въпроси за живота и смъртта. Въпросите за самотата и как да й се наслаждаваме, значението на съществуването. И аз съм тук, за да провокирам въпроси.

От другата страна - А ти самата откриваш ли отговорите чрез музиката?

Jennie-Ann Smith - Отговорът се крие в това, че ми отне много време, за да осъзная колко сериозна е музиката. Разбира се, че тя винаги е удоволствие и забава, но в същото време е и много дълбока, и сериозна. Много съм доволна, че на този етап от живота ми, имах възможността да осъзная колко сериозна може да бъде музиката. Тя буквално спасява животи. Не само за мен. Разбрах, че това се отнася за толкова много хора.

От другата страна - Има ли реакции по отношение на музиката ти, които те разочароват?

Jennie-Ann Smith - Не, все още не чак такива. Мисля, че ще изпаднеш в много опасна ситуация, ако се опитваш да пишеш за нещата така, че да удовлетвориш другите. Единственото, което трябва да правиш, е да пишеш за себе си и да го правиш за себе си. Когато си готов с музиката и я издадеш, трябва наистина да я направиш свободна, за да могат хората да формират собствено виждане за нея. Не можеш да имаш мнение как те би трябвало да приемат създаденото от теб. Обаче, осъзнавам, че това е лесно за казване, когато получаваш страхотни ревюта. Защото изглежда, че хората харесват музиката ни. Така усещам нещата за себе си.

От другата страна - Би ли посочила реакция, която не се вписва в ревютата?

Jennie-Ann Smith - Изумена съм, колко много хора са ни писали и продължават да пишат, как са докоснати от нашата музика. Според мен тя по някакъв начин е и твърде взискателна. От една страна мелодиите не са сложни и са основни, от друга – има музикални пасажи, които изискват вглъбяване. И хората отделят от времето си, за да чуят AVATARIUM. И го правят с голям интерес, фокусирайки се върху музиката на групата. След което намират време, за да ни пишат, за да ни споделят, как са се почувствали, след като са я чули. Прави ми впечатление и възрастовата граница на феновете. В едно от предишните интервюта, които дадох, един репортер от Германия ми сподели, че е пуснал новия ни албум на майка си, която сигурно е към 70-те и тя наистина го е харесала. Това ми допада. Хора на различна възраст и с различна съдба харесват, и се наслаждават на музиката ни.

От другата страна - Защо всъщност избра дуум метъла, за да се изразяваш?

Jennie-Ann Smith - Важният въпрос е, какво всъщност представлява щастливия човек? Чувствам се доста често щастлива, но това не ме прави щастлив човек. Животът е низ от възходи и падения, предоставяйки на всички ни предизвикателства. Дуумът е толкова интересен. За някой, който не е запознат със звука на типичния дуум – бавен и тежък, каквато често е музиката в стила, AVATARIUM могат да му изглеждат мрачни и депресиращи. За мен, обаче, е точно обратното. Преди 10 години никога не съм имала нещо общо с дуум метъла. Силата и енергията на рифовете са всичко друго, но не и свързани с депресия. Те са в противотежест на депресията. Музиката сама по себе си противоречи на депресията. Тя притежава онзи механизъм, който я изгражда през и отвъд всичко, което дори съвсем бегло да напомня на нещо депресиращо. За мен тази музика носи сила и надежда. Така се чувствам в стил, който изисква големи усилвателни уредби, когато си на сцената. Те те правят могъщ. И усещам, че и публиката се чувства по същия начин - няма да приемем и ще надскочим предизвикателствата, без значение дали това е страст или депресия.

От другата страна - Няколко въпроса за новия албум на AVATARIUM „Death, Where Is Your Sting”. Кога поставихте неговото начало?

Jennie-Ann Smith - Просто с Marcus започнахме да пишем нова музика. Четири песни се получиха почти готови. Бяхме в ситуация, в която искахме да изпитаме късмета си. Пуснахме ги на няколко звукозаписни компании и получихме няколко предложения. Това си беше чист късмет. От самото начало на групата работехме с „Nuclear Blast”. Решихме, обаче, да заложим на ново начало. Подписахме с „AFM Records”, с които начертахме план за работа и продължихме с процеса по създаването на албума.

От другата страна - Има ли нещо, което направихте в „Death, Where Is Your Sting” за първи път?

Jennie-Ann Smith - В този албум направихме струнни аранжименти. Случва се за първи път в историята на AVATARIUM. Създадохме първата песен „A Love Like Ours” заедно с известния челист Svante Henryson. Бяхме оформили основата. Имахме куплетите и припевите и изпратихме суровата версия на Svante. Казахме му как си представяме, че трябва да звучи. След което Svante предложи този прекрасен струнен аранжимент. Той свири на чело в песента и направи изключително красиво соло в нея. В композицията „Stockholm” участва цигулрката Hanna Helgegren. Тя изпълнява красива партия на цигулка в тази песен. За първи път точно в този албум използваме подобни инструменти и струнни аранжименти. Те наистина се вписват много добре в звука ни и внасят допълнително драматично чувство в музиката.

От другата страна – Няколко по-различни въпроса . Кой е твоят най-„SPINAL TAP” момент?

Jennie-Ann Smith - Знаеш ли, че знам за филма, но е съм го гледала. Наясно съм, че е филм-икона. Не знам дали в студиото съм имала подобен момент, обаче. Нито един не бих определила като „Spinal Tap”. Ако ме попиташ какво представлява животът на турне, със сигурност ще откриеш много наподобяващи моменти. Записите са нещо друго. Те са много по-организирани и сериозни. Турне на рок група е нещо съвсем различно. То е изпъстрено с подобни моменти. Веднъж имахме концерт в Истанбул. Бяхме в един асансьор и не знаехме как да излезем от него. Тогава някой от групата изтърси ,че това е потенциален „Spinal Tap” момент. Идея си нямахме как да стигнем до сцената. Животът на турне е впечатляващ.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишната Jennie-Ann Smith, какъв съвет би й дала?

Jennie-Ann Smith - Вярвай в себе си. Ще си добре. Довери се на тялото си и на себе си, и ще си достатъчно добре. Трябва да имаш кураж. Върви и вземи каквото искаш, и от каквото се нуждаеш.

От другата страна - Трудно ли е да вярваш в себе си?

Jennie-Ann Smith - Понякога. Така смятам. Също така смятам, че двойнствеността може да е полезна. Хората, които твърдят, че не са такива, че не се увличат по някакви тенденции и не подлагат нищо на съмнение, мисля, че трябва здраво да поработят върху себе си. Известна доза съмнение може да е полезна. Полезно е преди да предприемеш нещо, да помислиш добре, ако трябва и два пъти, за да си сигурен, че си поел във вярната посока. За да се увериш, че си бил верен на себе си.

От другата страна – Последен въпрос - вярно ли е, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

Jennie-Ann Smith - Аз не бих искала. Не знам. Не смятам, че е така. Интересното е, че ако като швед не харесваш ABBA, е много трудно да отговориш на този въпрос, защото те са национално богатство. И да отричаш това, няма да се приеме добре. Със сигурност има много банди, които не харесват ABBA. В Швеция също.