Близките са предпоследните, които разбират, че зависимият има проблем, а самият зависим разбира последен

На днешната дата 26 юни отбелязваме Международния ден за борба със злоупотребата на наркотици и наркотрафика. Датата е приета от Общото събрание на ООН през 1987 г.

Колко тънка е границата между удоволствието, достигнето на пика на емоционална еуфория и пристрастяването? Зависимостта има много лица. Тя може да бъде към наркотици, алкохол, хазарт, храна и много други. Зависимостта идва неусетно, нежелано, като неканен гост, който много трудно след това бива „изгонен”. А по-опасното е осъзнаването за това, че си зависим...

Колко трудно е да прибориш зависимостта? Кой от двата пола е по-податлив и кога е моментът да се потърси помощ? Отговорите потърсихме от Милена Петрова – терапевт и един от ръководителите на център „Само днес” - Асоциация за превенция и лечение на зависимости във Варна:

"Истината е, че човек никога не се преборва със зависимостта. Това е процес, който може да бъде спрян, но не може да бъде излекуван.", разказа терапевтът с дългогодишен опит Милена Петрова.

18-годишно момиче е най-младият пациент на организацията, чиито близки търсят помощ, а най-възрастният - мъж на 44 години. В центъра се лекуват зависими от алкохол, наркотични вещества, хазарт, както и лица с хранителни зависимости. Най-често това са жени с булимия, опитвали във времето различни диети за отслабване с използването на медикаменти.

По думите на специалиста: "Зависимостта е тип бягство от някакви други проблеми или начин хората да си решават емоционални проблеми, чрез вещества или зависимо поведение."

Най-често помощ от специалисти търсят семейството и близките на зависимия, въпреки че те разбират на доста късен етап какво се случва с него. "Близките са предпоследните, които разбират, че зависимият има проблем, а самият зависим разбира последен.", обясни Петрова.

В центъра за лечение на зависимости по-напредналите и устойчиви в процеса на възстановяване хора участват в различни доброволчески дейности, с които се социализират. Веднъж месечно помагат в приготвянето на социалната кухня в храм “Свети Архангел Михаил” във Варна. "Целта на това начинание е да покажем, че зависимите хора, които имат нужда от помощ, могат да бъдат полезни и самите те да помагат на други. По този начин се стремим да променим обществената нагласа към тях, че те са по-скоро бреме, отколкото пълноценни хора. Това е оздравителен процес за цялото ни общество, защото зависимостта засяга не само семейството на зависимия, а всички нас.", обясняват от центъра.