На въпроса: „Какво правиш?“, зададен от приятел, обикновено отговарям, че живея в приказка. И това е честен отговор. Преди години отговарях различно. Казвах, че живот си живея. Само че това – последното, до известна степен е емоционално наситено с напористата енергия на младостта. Може би звучи и леко арогантно. Но така е, когато си на двайсет.
После постепенно, без да усетим, леко и неангажиращо, животът променя значения, смисъл, начин на мислене и дори отговори на толкова делнични и естествени въпроси като споменатия: „Какво правиш?“.
И ето го началото на историята. Вървях си по централната улица, носех се като приятна пролетна песен, чувствах се лежерно и се наслаждавах на деня, а насреща ми – приятелка, която не бях виждала отдавна. Напрегната, с цял куп неосъществими ангажименти, които трябва да изпълни за отрицателно време. Точно както аз се чувствах вчера: затрупана със задачи и потънала в стрес. Тя зададе любезния въпрос, аз кротичко слязох от розовото си облаче и по стара моя традиция отговорих откровено:
- Какво правя? Ммм... Живея като в приказка.
- И в коя точно приказка? – полюбопитства приятелката ми:
- Където нарцистичната жена с обсесивно-компулсивно разстройство отровила доведената си дъщеря? А може би говориш за психотрилъра с Хензел и Гретел? Или имаш нещо друго предвид?
- Да. Друго имам предвид. Живея в моята приказка.
Тогава в разговора се изсипаха драматични сцени от всекидневието.
Дали моята приказка включва космическите цени, чудовището на инфлацията, оскотяването на хората и лошите моменти?
О, да! Всичко това го има в моята приказка, защото сутрин излизам от вкъщи и тръгвам по същите улици, по които минаваме всички ние напът към работа, вечер влизам в същите магазини, в които пазарува всеки един от нас. Преди дни се качих в тролейбус, където възрастна жена крещеше на дванайсет-тринайсетгодишни момичета, че се смеят прекалено високо. А те изглеждаха възпитани и мили. И... какво по-хубаво от това ученици да се смеят?
Още? Напрежение в задънената улица на политиката; избори, по-редовни от ученически ваканции; буксуване, което изтощава...
Да, зная, зная. В една приказка сме. Само че в нея има и толкова прекрасни неща!
Вечеря с приятели, на чаша вино и хубави истории. Забележителни театрални постановки, балет, опера, любими книги – всичко, което можем след това да обсъждаме безкрайно и дори, ако спорим за сюжета и изпълнението, да ни обединява общата тръпка, че търсим смисъла и че не сме сами в това, а имаме съмишленици. В неделя сядаме да порисуваме и да побъбрим. Казах ли на чаша вино? Да, казах.
В тази приказка има любими хора; синовна обич; споделена радост; успехи; пътувания; чудесни места; пъстроцветни чадъри на плажа; заснежени борове; полянка с лилави минзухари; цветя, подарени с любов и приети по същия начин; забележителни изгреви и фантастични залези; безсънни нощи пред компютъра; осъществени проекти; неосъществени проекти; нови планове; още по-нови планове; благодарност за очарованието на всеки нов ден и безкрайно любопитство какво се крие зад ъгъла и още по-нататък.
Това е моята приказка. Обожавам я и съм благодарна за нея.
Лесна работа е да отвориш очи и усмивка за приятните моменти в сюжета.
Да си добрият автор на своята собствена хубава приказка също е лесна работа и е въпрос на избор.
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..
Варненската регионална библиотека "Пенчо Славейков" се сдоби с хуманоиден робот, който беше представен по време на честването на 20-годишнината на американския център, в присъствието на аташето по култура и образованието на Посолството на САЩ в България Ерик Брасил и заместник-кмета на Варна Павел Попов. Роботът се казва Емма и е част от проект,..
Вече 35 години Комфорт ООД утвърждава авторитета си на строителна компания, работеща по най-високи световни стандарти и реализираща обекти без комромис по отношение на качеството на строителния продукт. Фирмата се отличава с непрекъснатия си стремеж за усъвършенстване като целенасочено търси предизвикателствата на иновативни и сложни в..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
