Старите, но златни рецепти от село Дюлино (ВИДЕО)

Чували ли сте за бурания, дренчен булгур, ишмерия каша или мамалай? А знаете ли какво представлява парената баница? Опитвали ли сте пържена туршия или булгуреник? Всички те са част от старите, но златни традиционни български рецепти от селата в региона на Бяла и Долни Чифлик.

Някои от най-старите рецепти са събрани в една малка, но изключително ценна книжка, която е озаглавена "Омая" и е част от инициативата „Черноморско кулинарно съседство“ на Асоциация „Био мрежа“. Председателят на асоциацията Янка Димитрова и Кристиана Казанджиева са обединили сили в каузата да помогнат на повече хора да се обърнат към здравословния начин на живот. А неизменна част от него, освен движението, е и хубавата храна. През годините те са организирали редица инициативи като фестивалите "България играе", "Рибка" и други, които се радват на огромен интерес.  През последните месеци, Янка Димитрова и Кристиана Казанджиева започват поредица от срещи с жителите на селата в Долни Чифлик и Бяла в търсене на стари традиционни български рецепти. Те посещават селата Господиново, Солник, Венелин, Попович, както и Дюлино.

Янка Димитрова и Кристиана Казанджиева ни вдъхновиха и ние да отидем и да се срещнем с част от прекрасните хора в селата от Бяла и Долни Чифлик, да се върнем към корените си и да разберем как са се хранили и готвили хората преди години.

Първата ни спирка с фоторепортера и оператор Румен Сарандев е село Дюлино, което се намира на около 50 километра от Варна, в Община Бяла. Малко селце, което е сгушено в подножието на Еминската планина. Оттук започва и Дюлинският проход. Облечени в традиционни ваяшки носии ни посрещнаха жените от фолклорния състав на читалището „Христо Ботев“. Усмихнати, ведри и заредени с шеги и хумор. С колегата Румен Сарандев онемяхме като видяхме голямата трапеза, която бяха подготвили. Тя беше отрупана с баници, питки, милинки, сладкиши и какви ли не вкусотии.

Ръководителят на групата Върба Гочева ни разказа, че по време на турското робство селото се е казвало Айваджък. Айва на турски означава дюля и оттам идва и сегашното му име.

Една от най-възрастните жени в селото баба Стойка беше приготвила традиционен за този край булгуреник или баница с булгур. Някои му казват и зелник с булгур.

"Едно време са се правили такива баници за празниците. На Ивановден като са къпели младоженците, са се събирали и са гледали коя булка е направила най-хубавата баница", разказа баба Стойка.

Важно условие зелникът с булгур да стане хубав е тестото да се разточи много тънко, а след това да се остави да "кабаряса", което означава да се надигне. Когато се изпече баницата се залива с гореща вода и сирене за да стане мека.

В село Дюлино се гордеят и с домашния червен пипер, който сами си приготвят. И на драго сърце ни споделиха рецептата.

Рецепта за домашен червен пипер:

Пиперът навремето се е правел от Караманджишки или Еркечки пипер. При този сорт пиперките са по-тънки и по-бързо се изсушават. Пиперът първо се нанизва, а след това се суши. След това ръчно се начуква на ситно в голяма чутура. Пресява се и след това се препича на слънце или на огън за да се стрие хубаво. Може да му се добави и малко олио. Една от тайните за добрия вкус на червения пипер в този регион е добавянето на тиквени семки или опукана царевица, с които става още по-вкусен и ароматен.

Този традиционен червен пипер е отлична подправка за много гозби, а жените от село Дюлино ни посъветваха да го пробваме поръсен върху филийка със свинска мас. Свинската мас е основна съставка в повечето ястия, които приготвят в селото.

"Навремето почти всяко семейство спазваше традицията да се коли прасе и да се произвеждат сланина, свинска мас, както и сушен бут", сподели най-възрастната жена в селото баба Иванка или както й казват баба Манка. Енергична и усмихната жена, за която изобщо не можеш да предположиш, че е на 92 години.

Баба Галя беше приготвила вкусни домашни милинки или както са ги наричали навремето "комачки".

Рецепта за дюлински "комачки":

В купа се смесват мая с топла вода, лъжичка захар и две лъжици брашно и се разбърква. Пресява се брашно, след което се прави кладенче и там се изсипва сместа с маята. Добавят се три лъжици олио и се меси тесто. Тестото се оставя да втаса за 1 час. След това с намазнени ръце се оформят топчета, които се нареждат в намазнена със свинска мас тавичка. Топките се натискат леко отгоре и се поръсват със сирене и отново втасва около час. Приготвяме си "излюк", което означава смес от едно разбито яйце с 2 лъжици масло, 2 лъжици брашно и чаша вода. С тази смес се намазват "комачките" и пак се оставят да втасат. После милинките се изпичат във фурната и стават истинска наслада за небцето.

С Румен Сарандев "включихме" и нашето небце, след като изключихме микрофоните и камерите и дегустирахме вкусотиите, които бяха приготвили жените от Дюлино. Освен с любов, всичко беше направено с домашни продукти. Предложиха ни и хубаво домашно вино, производство на кмета на селото Георги Василев. Но тъй като сме шофьори, отказахме. Оказа се, че 92-годишната баба Иванка си приготвя и домашна дюленска мента. Смесва се домашна ракия с лукчета и се добавя екстракт от мента за цвят. За кураж и отскок, тя и останалите жени от читалището удряли по една глътка преди всяко участие на конкурси и фолклорни фестивали, от които имат и немалко награди. И как няма, като пеят прекрасно. Затова и ни изпратиха с песен.

Тръгнахме си от село Дюлино освен с няколко килограма по-тежки, но и обогатени с нови знания за старите български рецепти. Стари, но златни. А ние с Румен Сарандев ще продължим да ги търсим и в други села в региона.