145 години от Освобождението на Каварна от османско робство

145 години от Освобождението на Каварна се отбелязват на 4 февруари.

От 10 часа започва церемонията на поднасяне на венци и цветя пред паметника на Каварненското въстание. Своята почит ще отдадат Община Каварна, Общинския съвет, Историческия музей, неправителствени организации, партии, културни и учебни институции, граждани.

Строителството на паметника започва през 1976 година и се открива година по-късно по повод 100 години от избухването на Каварненското въстание и в памет на загиналите герои за свободата ни през Руско-турската освободителна война от 1877 г. Архитект на монументалния символ е Иван Митраков, а скулптор – Ради Ангелов. Паметникът посреща и изпраща гражданите и гостите на Каварна на входа и изхода на града, а въздействащият надпис на камъка: „Каварна се вдигна, в кърви потъна, из пепелища израсна“ е израз на нашата памет.

"В навечерието на един паметен за Каварна ден 145 години от Освобождението на града не можем да не споменем подвига на нашите предшественици, които през лятото на 1877 година дръзнали да се вдигнат за отстояване на свободата си. Венец на техния героизъм и саможертва е и освобождението на града на 4 февруари 1878 г., когато отряд от конни казаци от I Донска казашка дивизия минават по обезлюдените сокаци на опожарена Каварна. И младо, и старо изскочили навън да ги посрещнат, като крещели с всички сили: „Казаците идат!“

Откъм конака излязъл да ги посрещне сам Саид бей с помощниците си, като предал официално сабята си на командващия генерал-майор Николай Янов.

Сарайската улица се натъпкала с народ... Вдигали се менци, стомни, пълни с вино. Чуваха се наздравици и в цялата тая празнична глъчка като че изчезнал ужасът на миналото — свободата изпълнила сърцата на всички с необикновено щастие.

След кратък престой се завръщат в село Божурец, където е останалата част от бригадата.

На следващият ден повече от 3000 руснаци пристигат в Каварна за разквартируване. Поради невъзможността да се настанят в разрушения и почти напълно опожарен град, полкът, ведно с конете си, се устроил на бивак северозападно, вън от чертите на Каварна и в палатки и землянки прекарал суровата зима на 1878 г. Кухнята на полка обзавели в полуразрушената средновековна баня „хамама“ край пълноводните чешми в дола на града, където водели конете на водопой. Щабът на полка и лазаретът били устроени в полуразрушени и опожарени къщи в града.

От това време датира скъпият семеен спомен и за наследниците на Желез Куюмджиев, чийто дом по чудо оцелял от пожарищата. Отиде Желез при генерал Николай Янов, сне калпака си, повъртя го в ръка и помоли: „Гледам болните ви нямат добър покрив, защо не ги настаните в моята къща? Отстъпвам ви я.“ Генералът го прегърна, благодари му. А Желез прибра покъщнината си и с домочадието си отиде в една полуизгоряла къща, където прекара зимата. Един от руските офицери, човек с поетична душа, накара Желез да му позира и на парчетънка ламарина изографиса патриотичния благодетел. Така „зографията“ остана като скъпа семейна реликва..."

Страница от историята на Каварна на 4 февруари преди 145 години.

Пенко Георгиев – директор на Исторически музей - Каварна