Paolo Gregoletto (TRIVIUM): "Записването на албум е образователен процес"

Интервю с Paolo Gregoletto (TRIVIUM)

TRIVIUM са част от т.нар. Нова вълна на американския хеви метъл. Групата се събира в навечерието на 21 век, Бързо подписва договор и успява да се задържи на сцената вече 24 години. Като за това време издаде и 10 студийни албума. Paolo Gregoletto се присъединява към TRIVIUM през 2004 година. 19 години по-късно вече е неизменна част от състава и един от основните композитори на TRIVIUM. И за втори път гостува в „От другата страна”. Без основен повод, просто възможност за разговор с него, но той се завъртя около последния диск на групата „In the Court of the Dragon”, който е от 2021 година.

Интервюто с Paolo Gregoletto (TRIVIUM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 16.01.2023 година.

От другата страна - Привет, Paolo, какви са реакциите по отношение на последния албум на TRIVIUM „In the Court of the Dragon”?

Paolo Gregoletto - Невероятни са. Хората наистина го харесват. Говоря за феновете ни, които го приемат толкова добре, каквито бяха и нашите очаквания. В момента по концертите представяме, както новия ни албум „In the Court of the Dragon”, така и предишния „What the Dead Men Say”. Това е последното нещо, което трябваше да направим за него. Годините в криза показаха, колко са важни всъщност турнетата. И за първи път имаме толкова малка разлика между два албума на бандата.

От другата страна - В такъв кратък период може ли да се усети развитието от „What the Dead Men Say” до „In the Court of the Dragon”?

Paolo Gregoletto - Бих отбелязал, че последните три албума на TRIVIUM са свързани по някакъв начин. С тях се опитваме да се върнем към първоначалния образ на бандата. Да открием отново най-добрата страна на групата. Да надграждаме едно, после друго при създаването на материала, но постепенно. За това ще отбележа, че „In the Court of the Dragon” е продукт от предишните ни два албума. Като се опитахме да го направим още по-перфектен от тях. И времето, с което разполагахме, ни осигури точно тази част.

От другата страна - Това естествен процес ли беше?

Paolo Gregoletto - Не беше толкова лесно в смисъл, че сме се хванали и нещата са станали от само себе си. Просто се концентрирахме върху създаването на музика и продуцирането на материала. Бяхме заедно в репетиционната, работихме заедно върху песните, не си пращахме файлове по Интернет. „In the Court of the Dragon” е резултат от общата работа на четиримата ни заедно. И смятам, че това ни помогна да стигнем там, където сме днес с последните три албума.

От другата страна - И при трите албума работите с един и същ продуцент. Неговата роля за звука на групата определяща ли беше?

Paolo Gregoletto - Разбира се. Josh Wilbur е едно от лицата на съвременните продуценти в метъла. Както и когато става въпрос за миксирането. Харесва ни да сме с него, защото на първо място той е един от най-готините хора, с които можеш да работиш в продължение на месец или два без да възникнат никакви конфликти, а на второ място – неговите способности като продуцент и човек, който и миксира музиката, са много важни за метъла. А метълът е може би най-трудният жанр за смесване, защото съдържа толкова много елементи, в него има тонове интензивност, а в една песен балансът от звуци и инструменти е много важен и Josh го постига. Щастлив съм, че и трите албума, по които той работи като продуцент, се получиха много добре и в същото време много уникални сами по себе си. Не беше просто процес за отбиване на номера и наистина оценявам неговата роля при работата му с нас.

От другата страна – Тогава ролята на продуцентите днес имат ли същата сила, както в миналото?

Paolo Gregoletto - Смятам, че това зависи от продуцента, но и от бандата, материала, който е създала, и какво тя има като намерения. В момента Josh е един от лидерите в стила и разликата да работиш с него и с някого, който не е на същото ниво, е очевидна. Josh има натрупан страхотен опит. И както всички продуценти в миналото, той идва след наистина големи имена. Работил е като асистент на Andy Wallace, след което поема по собствения си път. Което означава, че целият опит, който Josh Wilbur е придобил през годините, става част от нашия продукт. За мен ролята на продуцента остава много важна. Разбира се, всеки може да създаде свой запис сам, от-до. На разположение са всякакви плъгини, за да го направи да звучи добре. Всеки може да създаде албум, който да звучи много добре, но той ще си остане просто един от много пордукти, създадени по този начин. Много е важно да се работи с външен продуцент. Това е като допълнителният елемент, който придава завършеност. Човекът, който ще следи, дали всичко е както трябва, ще следи, дали сме фокусирани върху работата, ще ни провокира да намерим точните начини, да дадем живот на идеите си. Продуцентът е основна част от създаването на един албум. Нуждаем се от подобен човек, за да сме сигурни, че всичко ще бъде изпълнено както трябва.

От другата страна - По някакъв начин развитието на бандата влияе ли върху развитието на продуцента, с който работите и това отразява ли се после на бандата?

Paolo Gregoletto - Със сигурност това става. Работим с Josh през последните няколко години. Когато стигнем до записите с него, откривам, че той непрекъснато е подобрявал процеса на работа, защото постоянно продуцира и миксира. Всеки следващ път той винаги е по-подготвен. Което става част и от нашата работа. Всеки път, когато е открил нещо ново примерно за ударните, Josh го използва при записите и то става част от нашата продукция. За това харесвам работата ни с него, защото не се озоваваме във вакуум. Когато работи с друга група и открие нещо ново за себе си, той го предлага и на нас. И обратно – когато ние работим и открием нещо ново, му го показваме и той научава по нещо и от TRIVIUM. Образователният процес по записите е двупосочен и никога не спира. Което от своя страна се отразява и на слеващия проект, за нас или за него, който чака реда си. Когато съзнанието ти е отворено за този начин на работа, взаимодействията са в много посоки. Използваш нещата, които си научил в дадена ситуация, което от своя страна влияе и на останалите замесени. По този начин надграждането на знания е двупосочно. Всеки образова някого по някакъв начин. До момента TRIVIUM имат десет албума. И при всеки сме научили много от хората, с които сме работили. Защото създаването на един диск е и образователен процес. Научаваме от какво се нуждае един запис, как да го направим по-добър, как да станем по-добри композитори, как да доведем идеите, които ни се въртят из главите, до запис.

От другата страна - Не се страхувате, че може в някакъв момент да заприличате на другите баниди, с които продуцентът работи?

Paolo Gregoletto - Няма такава опасност. Винаги става въпрос за конкретна банда, в съответния момент. При Josh това не може да стане. Защото, когато работи с група като TRIVIUM или LAMB OF GOD, банди, които имат отличителен стил, те му предостяват музика, която е напълно оформена. А ние искаме той да отрази своята  реакция към материали да предложи подобрения върху вече готовите композиции. Вместо да отидем в студиото и тепърва да започнем, да пишем музика, предлагайки му, да чуе всяка една идея, за да сподели дали му харесва или не. Ние му предлагаме албум, който сме създали. След което заедно го преоткриваме и правим така, че този албум да се появи като запис. Не се страхуваме, че заради продуцента, ще прозвучим като някоя друга банда. Ние самите не създаваме музика като повечето групи. Ние не наблягаме на домашните демо записи. Ние сме заедно в репетиционната, заедно сме в студиото и то подготвени. И точно така се създава уникален албум. Защото, когато сме четирамата в стаята, винаги измисляме нещо различно, вместо всеки да записва вкъщи на компютър и да използва плъгини, които всички ползват.

От другата страна - От къде започна работата попоследния Ви албум?

Paolo Gregoletto - Всъщност поставихме началото с локдауна по време на пандемията, когато турнетата бяха невъзможни. Осъзнахме, че ще трябва да се организираме и да решим какво ще правим през следващите две години. Турнетата наистина бяха забранени. Тогава взехме решението да започнем работа по следващия албум, който е под номер 10 в дискографията ни. Който е и много важен за нас. Това не означава, че от самото начало имахме идея какво правим, а просто трябваше да запазим креативността си и да създаваме музика във времена, в които нищо не беше ясно. Концентрирахме се върху тази задача. Започнахме работа през август 2020. Направихме няколко сесии преди да влезем в сутдио през декември. Всъщност това беше началото. Първата песен, която създадохме за албума, беше „Fall into Your Hands”, която е и най-дългата и епичната в „In the Court of the Dragon”. Тя зададе тона на онова, което искахме да постигнем. Дори първите няколко композиции, които създадохме, са най-дългите в диска. Това беше и основата на албума. Може би просто сме искали да запълним времето до завръщането на турнетата. Да се отнесеме в музиката, да поразвием стила на групата, да издадем малко по-продължителен материал. Може би, ако турнетата не бяха спрени, щяхме да потърсим основата на друго място.

От другата страна - Това означава ли, че първата песен, която сте създали за новия албум, определи посоката му?

Paolo Gregoletto - Определено го направи.  Едно от първите неща, които си помислих, когато създадохме заедно песента, беше да се върнем към времената на албума „Shogun” и да се поразровим в демо версиите, които бяхме създали за него. Една от тях беше „The Phalanx”. Там имаше цяла метъл секция, която пренаписахме, защото тази от демото я бяхме използвали за нещо друго. Демо версията на песента съществуваше от известно време. Върнахме се преди няколко години към нея, с идеята да я завършим, но така и не стана. И точно за последния ни албум по някакъв начин композицията придоби смисъл. Така че има смисъл в това, първата композиция да зададе тона на целия албум. Всичко, което правим по някакъв начин, води до надграждане към следващото и е логично да излезем от едното състояние, за да избистрим музиката, която бихме искали за новия албум. Не бих искал да определям пандемията като нещо позитивно, но по отношение на кретаивността тя ни подсигури време, което ни позволи основно да помислим какво точно искаме да правим.

От другата страна - По някакъв начин десетият Ви албум „In the Court of the Dragon” отразява ли тези 24 години от съществуването на групата?

Paolo Gregoletto - Надявам се, че когато феновете го чуят, няма да си помслият, че сме група, която претопля стари идеи, а че сме банда, която използва всичко, което е научила през годините, преоткрива го и го перфекционизира. Че все още търси нови начини, за да представя и да развива звука си. Ние все още имаме много за казване. Не искам да звучи клиширано, но смятам, че най-доброто, което можем да създадем, предстои. Самият факт, че вече имаме десети албум, е голяма работа за нас. Страхотно е да създадем албум, който за нас е много здрав. Надявам се, че сме надградили стандартите, които нашите фенове и метъл феновете като цяло очакват от TRIVIUM. И въпреки това постоянно в главата ми стои въпросът, какво следва, как да продължим да поддържаме интереса. Това са много важни въпроси за нас. Не искаме никога да се отказваме, не искаме дори да си помислим, че сме направили най-доброто, на което сме били способни, каквото било, било. Ние искаме да продължаваме напред.

От другата страна - Сменяме малко темата на въпросите – има ли някоя много важна възможност, която сте пропуснали?

Paolo Gregoletto - Благодарен съм, защото не мисля, че сме изпускали някоя много важна възможност. Когато погледна назад, може би, мога да определя някои неща, като възможности, които сме пропуснали. Сещам се как някои от нас, както и лейбълът ни искаха да звучим по радиостанциите в Америка. Не бях сигурен, че това е за добро. Вземи например песента „In Waves”, с която трябваше да направим пробива. Тя се оказа подходяща за ротации по радиата, но не получи голямо внимание. Тогава си доста мислих, дали трябва да продължим в нейната посока. Дали щеше да има голяма разлика? Не знам. Песента така или иначе стана много известна по света. В крайна сметка ние създадохме композиции, които са важни за феновете. Винаги съм си мислел какво би било, ако бяхме направили някои неща по друг начин, без да се съобарзяваме с общоприетото мнение? Дали щеше се получи по-добре? Понякога се получава, друг път не. Наистина е трудно. Не винаги нещата стават така, както си си мислел, че могат да станат. Много аспекти в този бизнес и в живота като цяло са извън контрола ти. Лесно е да си мисля какво би било, ако бях направил това и това, но тъй като сме група на много години, явно сме взели правилните решения и не сме изпуснали кой знае какви страхотни възможности

От другата страна - От какво се страхувате най-много с годините?

Paolo Gregoletto - Като група, няма от какво да се страхуваме, защото се чувстваме много добре и уверени на позицията, на което сме. Смятам, че ако тази увереност липсваше, щяхме да вземаме нерационални решения. Имам предвид в композиционно отношение, при което може би щяхме да загубим част от онова, което сме. Не се тревожа какво ни предстои. За мен е по-важно да се концентрираме върху нещата, които наистина си струват. Като това да създаваме възможно най-добрия материал, да ни е удоволствие да го правим, да не позволяваме на малките камъчета да обръщат колата и дребните неща да отклоняват групата от пътя и дейността й. Чувствам се много добре на мястото, на което се намираме. Не се страхувам повече от това, за което всяко нормално човешко същество се тревожи.

От другата страна - Кой всъщност е най-важната част от една банда?

Paolo Gregoletto - Това със сигурност би трябвало да е вокалистът, защото голяма част от идентичността за една група, се определя от начина, по който певецът се вписва в музиката. Не казвам, че е невъзможно да бъде заменен, не казвам, че не може да се получи по-добре, но в девет от десет случая неговата смяна не води към по-добро. С TRIVIUM сме вече в положението, в което вокалите на Matt Heafy са определящи за идентичността на групата. Преди няколко години бяхме направили няколко концерта без него. Той напусна турнето, но ние трябваше да продължим. Доста се забавлявахме на тези концерти. Беше предизвикателство да ги направим възможни. Привлякохме Howard Jones от KILLSWITCH ENGAGE към турнето, за да ни помогне, както и още няколко певци. Ние с Corey също направихме част от вокалите. Интересно беше, но беше различно. Това не бяха TRIVIUM. Липсваше ни четвъртият, който всъщност е певецът на групата. Това е отговорът ми. Всеки път, когато сменяш някого от бандата, се променя химията в нея, атмосферата, настроението. Правиш го с надеждата, че ще е за по-добро, но не винаги става така. Певците обаче са най-важната част от състава.

От другата страна - Кое е най-голямото недоразумение за TRIVIUM, с което си се сблъсквал?

Paolo Gregoletto - Ще се върна в началото на групата, когато започвахме. Имаше много хора, които поради някакви причини, може би, защото бяхме много млади, смятаха, че има нещо нередно в това, че сме подписали звукозаписен договор. Изглеждаше им, че има нещо нередно в цялата ситуация. За мен това никога не е имало смисъл. Едно изказано мнение, повлича след себе си лавина от коментари. В края на краищата дори и да си платиш за звукозаписен договор, за да започнеш, все още не мога да разбера как това ще е добра инвестиция. Ако не създаваш добра музика, която хората да харесат, какво всъщност си мислиш, че ще постигнеш по този начин? Това беше в началото. Днес не мога да се сетя за нещо конкретно, защото сме от много време в този бизнес. Ако досега не си ни харесал, добре, каквото-такова. Трудно е от днешна гледна точка да посоча нещо конкретно. Смятам, че успяхме да привлечем много хора, които в началото не ни харесваха. Също така приеха, че ние сме устойчива банда. Направихме го по време на пандемията, успяхме и с хората, които не ни разбират и не ни даваха шанс в началото. Правим много турнета и усещам, че спечелихме много от феновете ни точно по този начин. Доказваме се постоянно. Показваме, че сме добра лайф банда и всеки път сме по-добри. Всеки път, когато ни гледат, хората осъзнават, че се справяме по-добре. И се надяваме, че продължаваме да издаваме записи, които са вълнуващи и интересни.