Сме в сумнение за В. Л[е]вски да не е уловен

В тази публикация представяме две писма на Данаил Попов до Иван Драсов от януари 1873 г. В първото от тях все още революционерите ни в емиграция се съмняват в задържането на Васил Левски в Къкрина. Второто е интересно и с това, че зад граница, а навярно и в България, нямат точна информация за пътя, по който Апостола е откаран в София.

ПИСМО ОТ ДАНАИЛ ПОПОВ ДО ИВАН ДРАСОВ В ПИСЕК ОТНОСНО ФАЛШИВО ИЗВЕСТИЕ

ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ, ПРИСЪДИТЕ ПО ОБИРА НА ПОЩАТА, ПУБЛИКУВАНИ ВЪВ В. „ДУНАВ“ И ЗАВРЪЩАНЕ НА Л. КАРАВЕЛОВ В БУКУРЕЩ

Турну Мъгуреле, 18/30 ян. 1873 г.

Господа,¹

Това е третьо писмо как ви пиша, вярвам да сте ги приели. В последното си ви казвах, как че сме в сумнение за В. Л писмо, в което ми казват, че кара Мустафа им телеграфисал преди няколко дена, че ще си дойде, но види се, че още го няма. Засега толкова.

Ваш Д. Драгомиров

Държавен архив – Варна, ф.690 К, оп.1, а.е. 19, л. 1-2. Автогр.

1. Писмото е адресирано до Иван Драсов, но явно се отнася и до учещите се в Писек българи. 2. В. „Дунав” (1865-1877), Русе. Вилаетски вестник, проводник на младотурската политика. Основан от Мидхат паша. 3. Анастас Попхинов. 4. Съобщението на в. „Дунав” не отговаря на истината. 5. Реформен акт, обявен от султана на 18 февр. 1856 г., с който се потвърждават дадените от Гюлханския хатишериф равни права на всички поданици и се гарантира въвеждането на правов ред в Османската империя.

В звуковия файл може да чуете част от озвученото писмо.

ПИСМО ОТ ДАНАИЛ ПОПОВ ДО ИВАН ДРАСОВ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЧРК¹ В ПИСЕК

ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ. ИЗПРАЩАНЕ НЕГОВ ПОРТРЕТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ СРЕД УЧЕЩИТЕ В ЧЕХИЯ БЪЛГАРИ

Турну Мъгуреле, 25 януари 1873 г.

Господа,

Трите писма що съм ви пратил досега, вярвам да сте ги приели, но еще нямам ваш отговор,

...

Тези дена дойдоха тука свищовци и русенци, които ето що ни разказаха, а това е вече истина. Казват, че В. Левскаго от истина уловили вече турците и ето как. Той бил в Ловеч на един хан в махалата.³ Знайно е, че е бил на оня хан, гдето сякогаш там кондисваха нашенците. Види се, че той е престоял тамо доволно време, а това отистина, ако е било тъй, то е доволно голяма глупост, как той да стои там дълго време, когато вижда, че тамо вече ври най-голямото зло. Но то вече станало и сега е излишна всяка критика. Казват, че него го преда един тамошен поп.⁴ (Бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците. Но когато отишли да го уловят, щом влезли в одаята, гдето той спа, той изведнъж хрипнал, уловил камата си, пробол юзашията до смърт, и втория и третия все тъй, и еще двама ранени тоже добре, повече не били тий. От тамо побягва пешак вън към някое си ближно село, спущват се подире му и ддруги доволно много, а когато се приближили до край селото, селаченин някой си видял, че го гонят и че трябва да бъде някой лош човек. Той тогава хвърля с пушката и го удря над ухото и той падва замаян. Тогава пристигат турците, улавят и връзват го и сега е закаран вече в София. Едни казват, че първо са го закарали в Търново, гдето уж като чули българите май-май, че или наготвени да дадат огън на хапусханата, но тамо не го държали, ами тръгнали с него. Други казват, че ги карали първо във Филибе, и че оттамо за София. Казва се още, че отишел в София и филибилишкия руский консул.⁵ Доколото са всите тези точни, не знаеме, но че е уловен той, това е вече точно. Ето ти с какви новини злощастни ида днес да ви наскърбя, но види се, че провидението тъй го искало. Зато пък ний, останалите, въобще не трябва да се обезкуражаваме никак, ами напред, а че що Бог даде.

Ето тук ви притварям и един негов портрет, който се беше вадил лятос⁶ в Букурещ и бяха останали тамо недоправени, че ги проводиха мене, за да му ги внеса, от които и възпрях 3-4. Ако желаят и другите тамо нашенци да го имат, то дайте да го превадят и всеки ще си купи. Добре е той, и на покойния Ангела да се дадат на някоя фабрика да ги турят на табакерите отгоре. Зная, че ще се похарчат не малко в Българско.

Засега с това. Желая ви добр успех.

Ваш Драгомиров

П.П. Кара Мустафа не знае още. Още не си е дошъл беки.

Държавен архив – Варна, ф.690 К, оп.2, а.е. 52, л. 6-7. Автогр.