Защо пари по национална програма на социалното министерство не стигат до хората с увреждания

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) започна кампанията по набиране на проектни предложения, които ще се финансират по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност на хора с увреждания през 2023 г. Документи вече се подават, като крайният срок е 24 април.

Хората с увреждания могат да кандидатстват за финансиране по два компонента – единият е „Достъпна жилищна среда“ и е за изграждане и монтиране на рампи, подемни платформи и асансьори, като всеки одобрен проект ще бъде финансиран с до 100 000 лева. Вторият е за „Лична мобилност“ и ще се отпускат средства за преустройство на лек автомобил за човек с трайни увреждания, монтиране на помощно съоръжение за качване и сваляне на инвалидна количка в моторно превозно средство, както и за закупуване на автомобил с вече извършено изменение. Кандидатите ще могат да получат и средства за шофьорски курс. Ще се отпускат до 8000 лева на човек.

Доколко обаче тази програма е достъпна до хората с увреждания и те наистина ще могат да се възползват от нея?

Идеята е изключително добра, каза за Радио Варна Веселина Стоилова, но на практика има два основни проблема.

„Изискват се документи, които не са в компетенциите и възможностите на хората с увреждания да ги съставят. Когато пишеш проект, пишеш какво искаш да направиш и каква е потребността. Но когато се изисква документ издаден от друга институция, както в случая за достъпната среда на жилищата, се изисква архитектурен проект, който да бъде изготвен от проектант и за сметка на лицето с увреждане. Хората с увреждания, с които съм обсъждала въпроса, питат дали не може да има един експертен съвет или комисия, която да обиколи всички такива кандидатстващи проекти, да види на място как са нещата, вместо те да търсят проектанти, които не се знае какво ще сътворят и дали ще бъде най-доброто за човека с увреждане и съответната сграда.

Второто нещо, което пак не зависи от хората с увреждания е кандидатстването от името на сдружение в етажната собственост. Когато говорим за блок, а повечето случаи са такива, трябва да има регистрирано сдружение, което си има домоуправител и юридическа регистрация, и то да кандидатства, защото тази адаптация на жилищната сграда, касае всички хора.“

Преди време също имаше такава кампания, но нямаше желания ефект, коментира и Деница Димитрова, бивш депутат от НДСВ и един от създателите на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тя определи националната програма за много добра, но подчерта, че не познава човек, който да се е възползвал от нея досега за жилището си.

Относно достъпната среда в България, за създаването на която има текстове в Закона за интеграцията на хората с увреждания, Деница Димитрова посочи, че в голямата си част тя не е изградена. В много населени места у нас, предимно по-малките, обществените сгради са трудно достъпни за хора с увреждания и това е едно измъкване на хората, които трябва да си свършат работата. В същото време контролът е слаб и няма последствия.

Ако хората с увреждания не успеят да кандидатстват за финансиране по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност, средствата ще бъдат пренасочени и никой няма да разбере къде ще отидат, каза още Деница Димитрова. В този случай единственото сигурно ще е , че няма да бъдат използвани по предназначение и хората с увреждания ще останат затворени по домовете си.

Затова Деница Димитрова и Веселина Стоилова призовават хората с увреждания да не се отказват, да кандидатстват въпреки трудностите и да бъдат по-обединени.