Росица Бърдарска: Моята суперсила е любовта

Обаче! Тя все още не може да плете! След един не съвсем успешен опит куките са безславно прибрани в чекмеджето. Иначе обича да майстори картички и други красоти, но който поне малко я познава, знае, че най-голямата ѝ слабост е играта с думи. Дали е успяла да изплете с думи тези истории, ще кажете вие.

Анонсът е за най-новата книга на Росица Бърдарска – „Приказки на една кука“. Художник на илюстрациите: Клементина Манчева. Премиерата ще бъде на 19 януари, четвъртък, от 18 часа, в Арт салона на Радио Варна.

Това са няколко истории, които не знам дали са приказки в класическия смисъл на думата – казва Роси Бърдарска. Появиха се съвсем ненатрапчиво, ненадейно и аз реших да ги запиша. В последно време имам обичая всяка година да се усамотявам в някое село за по седмица – съвсем сама, в къща за гости и се чувствам толкова добре! Нося си неща за четене, за писане, най-различни занимания. Изведнъж, по време на едно такова пребиваване, почнаха да ми идват тези истории...

Светлана Вълкова разговаря с авторката в предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула“:

За кого са тези истории, кой може да ги чете?

Според мен за всяка аудитория – и за деца стават, може би ще намерят нещо, но и за големите има едни такива намеци и закачки.

Баба Роска разказва тези приказки на своите внуци – аз имам четирима внуци, но за да не е съвсем буквално, в книгата са трима. Не са копи-пейст на моите, но имат общи черти. Бабата разказва тези измислени неща и внуците хем ѝ вярват, хем не ѝ вярват, защото самата баба участва във всяка история.

След като написа книгата, почувства ли се като супергерой?

Чак супергерой...не знам...

А коя е твоята суперсила, суперсилата на Роси?

Моята суперсила е любовта. Много обичам децата, повечето от хората, още не всички... Много обичам природата, обичам да е чисто, да е красиво и не мога да разбера защо всички хора не го обичат това, за да си направим планетата, държавата и града чисти и красиви, и да ни е хубаво да живеем в тях.

За рождения ми ден, който беше неотдавна, един приятел ми пожела: “Вдишвай любов и издишвай благодарност!“. А аз му казвам: „Аз това правя всеки ден“.

Кажи някои от заглавията в „Приказки на една кука“.

Един от моите герои е Времето – „Къде отлита Времето“, друг герой е неговата Шапка, защото то си грабнало шапката и отлетяло. Има една история „Защо плаче дъждът“, също си харесвам „Да летиш с Чади“, Чади е чадърът на баба Роска, с който тя някога е летяла. Има една приказка за баба Облакова и палавите ѝ внучета, аз цял живот съм обичала да наблюдавам облаците и тук става дума за това. Но имам две най-любими – едната е за дивата вишна, другата – „Червената обувчица, водното конче и реката“.

След като са приказки, имат ли щастлив край?

О, винаги имат щастлив край! Аз съм поначало един такъв човек – с щастлив край. Така обичам – да бъде ведро. И малко тъга, малко...

Цялото интервю с Росица Бърдарски може да чуете в звуковия файл: