Chris Casket (STRIGOI, DEVILMENT): "Страданието е източник за велико изкуство"

Интервю с Chris Casket (STRIGOI, DEVILMENT)

STRIGOI се събират през 2018 година и са един вид продължение на VALLENFYRE. Странични проекти на китариста на PARADISE LOST Greg Mackintosh. За четири години STRIGOI изкарват два албума „Abandon All Faith” през 2019 и „Viscera” през тази година. Другата основна машина в групата е басистът Chris Casket, познат от участията си в DEVILMENT, EXTREME NOISE TERROR, EASTERN FRONT. С последните дори сме го гледали и в Русе… Точно с Chris Casket се свързахме, за да получим по-ясна представа от първо лице за новия албум на STRIGOI „Viscera”.

Интервюто с Chris Casket (STRIGOI, DEVILMENT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.12.2022 година.

От другата страна - Привет, Chris, как намираш развитието на бандата между дебюта „Abandon All Faith” и новия албум „Viscera”?

Chris Casket - Първият албум на STRIGOI би трябвало да се разглежда като преход от предишната група на Gregor Mackintosh VALLENFYRE, с която бях късметлия да свиря последните няколко години до нейния край. По този начин в началото ние с Greg се опитахме да изградим образа на STRIGOI и да го изпълним със съдържание. „Abandon All Faith” представя точно този период,  както и онова, което искахме да правим тогава. По „Viscera” имахме повече време за работа и можехме да се фокусираме върху него по-надълбоко заради изолацията, в която се намирахме по време на пандемията. Така новият албум напълно представя онова, което е бандата в момента. Най-накрай напълно реализирахме концепцията и онова, което всъщност е STRIGOI. Това е голямата разлика от преди и сега. Можеш също така да отбележиш, че бързите песни са по-бързи, а бавните, по-бавни. Със сигурност се опитахме да напрегнем екстремността, както винаги сме правили. Особено във втория албум. И все пак той пак е STRIGOI. Двамата сме много горди с „Abandon All Faith”, който беше приет много добре. Този запис все още ни носи удоволствие. Разбира се с времето винаги се появяват и други неща, които искаш да направиш и да постигнеш. За новия диск имахме и по-голям бюджет, което ни позволи да надскочим музикалните граници на първия. Т.е. постигнахме онова, което искаме да правим в настоящия момент. Това може би са разликите в развитието на групата между двата албума. Надявам се, че който харесва „Abandon All Faith”, ще хареса и „Viscera”. И обратно - ако феновете ни откриват сега с „Viscera”, не смятам, че ще се разочароват, ако чуят и „Abandon All Faith”. Определено сме се придвижили напред до онова, които са STRIGOI в момента.

От другата страна - Естествено движение ли е това?

Chris Casket - Да, напълно. Не сме променили формата на композиционния процес. Първият албум беше създаден на няколко сесии, по които работихме заедно. С втория постъпихме по същия начин. Бяхме в студиото на Greg, след което записвахме при Jaime Gomez в неговото „Orgone Studios”. Имахме възможност да се фокусираме върху всеки един аспект от музиката, за да сме сигурни, че ще постигнем аналогов звук. Нещо, което си бяхме поставили като цел. За това и бих казал, че движението напред за STRIGOI е органично. Не е целенасочен опит за постигане на нещо или да се опитваме да оправдаем нечии други очаквания, освен нашите собствени.  

От другата страна - Защо е толкова важно да Вас да сте аналогови в дигитална среда?

Chris Casket - Мисля, че можеш да опиташ да комбинираш най-доброто от двата свята. Ако се стремиш към прецизно звучене с висока точност, с аналоговата технология можеш да постигнеш необходимите нюанси. Но ако искаш и да звучиш високотехнологично, тогава ще ти е необходима и дигиталната технология. Модерните технологии правят процесите много по-лесни при постигането на целите. В същото време можеш да „подхлъзнеш” нещата, нещо, което ние не си позволяваме да правим по време на изпълненията. Всъщност има причини, някои процеси да продължават по-дълго. Има причини албумите, записани по аналогов начин в миналото да съдържат определени елементи и да звучат по определен начин. Смятам, че успяхме да уловим най-доброто от двата свята и да постигнем онова, което наистина ни беше целта с този албум.

От другата страна - По какъв начин участието Ви в другите банди, е предизвикателство за Вас, за да сте 100 процент в STRIGOI?

Chris Casket - Лично за мен STRIGOI са основният ми фокус. Имам и няколко други проекта, по които работя и които трябва да завърша, но там става въпрос само за записи. Докато в момента за мен STRIGOI са основното ми занимание. В много отношения това се отнася и за Greg. Имаме два албума. Което означава, че вече сме се заявили с този проект и сега ще видим колко далече можем да стигнем с него. Ако ме питаш за другите банди, в които съм участвал, става въпрос за непрекъснато и естествено движение и развитие. Хората идват и си отиват. Добрият ми приятел Matt Alston, който е дългогодишен барабанист на EASTERN FRONT,  например свири с MACHINE HEAD. И те са неговия приоритет. Дали ще се завърнем към старите си занимания, кой знае. Всеки има неща в миналото, с които се е занимавал тогава. След което попада на някоя нова и по-добра възможност, към която насочва вниманието си. Така че в момента чисто артистично STRIGOI са моят основен фокус.

От другата страна - Каква продължава да е движещата сила зад музикантите, за да издават албуми, при положение, че днес песните основно се слушат от плейлисти и се предпочитат сингли?

Chris Casket - Не знам. Може би слушането по този начин е от глупост. Все още напълно вярвам, че най-добрият формат за музиката е албумът. И ако може да е на плоча. Това беше начинът, по който баща ми ми разкриваше света на музиката. По този начин я откривах за себе си, така и продължавам да я слушам. Разбирам модерният начин и че той изисква сингли. В същото време, ако става въпрос за плейлисти, които навремето наричахме сборни касетки, чувствам, че точно това правим със STRIGOI. Това всъщност правеха от VALLENFYRE. Това е и причината тази група да ме спечели. Приятел ми записа техния първи албум, който чух. Наистина ми хареса формата на албума. Има дуум песен, след това праволинейно грайнд парче, после идва дет метъл композиция. Винаги имаш това невероятно разнообразие, което Greg постига в музиката и което се опитваме да използваме и в STRIGOI. Създаваме подобни сборни издания. И е точно така. Има толкова грайнд и толкова дуум, и в същото време и кръст пънк, който много харесвам. Също така ми допада, че тези издания не надвишават 60 минути. Защото, ако нещо толкова унищожително продължава по-дълго в някакъв момент влиянието му се губи. Ако имаш албуми или създаваш сет листи като ди джей, трябва през цялото време да поддържаш интереса и как точно да го направиш. Това, което запазва моят интерес към един албум, е представянето на различни музикални вариации. Така че разбирам модерният начин на слушане на музика, когато се избира само една песен. В което няма нищо лошо и ние издаваме сингли. Обаче, ако някой харесва грайнд кор и вземе наш албум, ще открие например две песни или ако е фен на дуума, ще попадне най-малко на четири. Не сме си поставял за цел да капитализираме този баланс. Но виждам, че ако някой хресва дуум страната на STRIGOI, става фен и на пънк частта. Хората могат да избират, каквото си искат. Моите предпочитания са всеки слушател да вземе целия диск, да отгърне книжката, да прочете текстовете, да се потопи в цялостната визия, да почувства цялостната концепция зад това произведение на изкуството. Иска ми се това да е подходът към един албум, защото аз бих постъпил по този начин. Винилът например предоставя това усещате, а той е в подем в момента. Защото дава възможност на слушателите да чуят песните точно така, както трябва да бъдат чути. И има фенове, за които този начин е за предпочитане. Не знам. Това е моето поведение. Предпочитам да издавам албуми, предпочитам цялостната концепция на едно издание. И смятам, че е важно да се придържаме към онова, което харесваме.

От другата страна - По какъв начин днешната музика може да постигне дълголетие заради начинът, по който се възприема и слуша?

Chris Casket - Не мисля, че това е нещо невъзможно днес. Но заради по-достъпните възможности на хората да създават музика и да я издават, и заради потенциала на социалните медии, пробивът е много по-труден. Големите лейбъли са вече по-малко склонни да поемат рискове, за разлика от миналото. Преди това техни представители отиват на концерт, гледат бандата за трети път, преценяват, че е страхотна и решават да инвестират в нея 50 хиляди паунда. Уреждат участия в телевизиите и феновете получават великата група. Обаче тези дни отдавна да отминали. Което от една страна не е никак добре. В Spotify или Bandcamp можеш да откриеш страхотни групи, за които никой не е чувал, защото пазарът е наводнен. Има много положителни страни, които музикалната дигитална ера предоставя, но насреща има равен по брой негативи, които всъщност се отнасят за същите принципи. Как да се постигне дълголетие? Надявам се, че феновете ще продължат да си купуват винили. Знаеш ли, във Великобритания откриват нов завод за производство на плочи, което не се е случвало от десетилетия. Ако хората продължат да си купуват музика по този начин, за да притежават голямоформатно издание с всички екстри, това ще ги накара повече да ценят музиката. И по този начин една от стъпките за постигането на дълголетие на един запис, вече е направена. Ако слушаш музика на телефона си от плейлисти под формата на файлове, процесът е непостижим. И тогава проблемът е за всички, защото музиката се превръща в стока за еднократна употреба. В създаването на една песен се влагат много усилия независимо от стила и това трябва да бъде уважавано.

От другата страна - Спомена поемането на рискове – важно ли е да се поемат рискове днес и кои си струват?

Chris Casket - Смятам, че е много важно. И в същото време смятам, че е много важно да вярваш в онова, което правиш и да останеш честен. Честността е най-добрата политика в изкуството. Ако си честен със себе си, изкуството ти има много по-добри шансове да бъде видяно от другите и да получи уважението им. Рисковете са много важни и Greg е типичният пример. Преди да станем приятели, не бях много запознат с групите му и онова, което създал. Всъщност ние сме приятели от години, още от преди да чуя някоя от бандите му. Бавно и с търпение преслушах каталога му. Чух албумите на PARADISE LOST „Host” и „One Second”. Поставих ги до „Lost Paradise” и първите неща, които е издал. Двата диск са наистина огромен риск. Но тогава момчетата са искали точно това и ги уважавам за позицията им. И днес феновете наистина харесват двата албума. Т.е. PARADISE LOST са видели потенциал в тези албуми и времето го доказва. Има и други британски банди, които са минали през подобни процеси. Мисля, че е важно да отстояваш позициите си. И трябва да правиш онова, което чувстваш, че е правилно за теб самия от артистична гледна точка. Защото тази искреност в даден момент ще изпъкне. Смятам, че много от младите групи днес страдат точно от това, че не са искрени. Има и банди като CODE ORANGE, които се справя много добре в това отношение. Знаем, че с честни и на нас ни харесва. Няма проблем да демонстрираш влиянията си, но не бъди просто копие, не прави компромиси с онова, което правиш, защото групите, които копираш, вече са направили същото преди теб. Така че поемай рискове, за да правиш онова, което искаш. Неволята учи. Гаранции разбира се няма. За мен е важно да остана верен на това, което искам да кажа, вместо да свиря само неща, които ще ми подсигурят някаква сигурност, без да поемам рискове заради страха от провала. Щом това е основният ти страх, можеш да се занимаваш с нещо друго, не с изкуство. Ти си добър толкова, колкото е добър последният ти албум. И ако в него не си направил онова, което си желал, той няма да се хареса, защото не си бил честен. Ако си бил честен, успехът ще го има без значение кой какво казва.

От другата страна - Какви рискове поехте с „Viscera”?

Chris Casket - Основната промяна при мен беше в посока да бъда още по-искрен с някои от темите, които са много лични и които използвах в текстовете. Това е нещо, за което смятам, че стигнах още по-далече. Но този процес го приемам като пречистващ за мен самия. Има неща, за които преди ми е било трудно да говоря. Останах обаче верен на себе си. Също така има някои елементи по отношение на звука, които феновете ще очакват от „Abandon All Faith”, надявайки се, че тези елементи ще присъстват и в новия ни албум. Заради звука, който е все още модерен. Ние обаче искахме да избягаме от него. Не защото се опитваме да сме различни, а защото отделихме много време и положихме много усилия, за да изградим интересен звук на китарите например. Тук не става въпрос просто за използването на какви да е усилватели. Не сме открили наново колелото. Става въпрос за нещо, което ни отне много време, за да го постигнем. Това би могло да бъде определено като риск. Сигурен съм, че има слушатели, които обичат шведския дет метъл звук и точно това искат, защото е присъствал във VALLENFYRE. Той заема и около половината от дебюта. Избягването му във втория албум е риск. Но това е, което искаме да правим. Слушайте новия албум на STRIGOI. Той звучи дори малко по-зряло, за да се отдалечи от звука на първия албум. Погледнато по този начин, това са рискове. Които след прослушването се отплащат. Дори феновете оценяват, че не сме избрали лесния начин, че сме затегнали коланите и не сме тръгнали по същите стъпки.

От другата страна - Какво ти коства като артист с всяко издание да се надскачаш?

Chris Casket - Опитите да се погледнеш отстрани и да разбереш цялата картина, да осъзнаеш крайната цел, са по-важни, отколкото отделните детайли, които затрудняват общата визия. Дори и когато използвам тема за текстовете, която от емоционална гледна точка е изключително лична, задължително се опитвам да я разглеждам от позицията на изкуството. Това направих, както в „Abandon All Faith” и още повече във „Viscera”. Подходът ми не се е променил. Така постъпвах и в предишните банди, в които съм участвал. Съзнанието е едно, но е много важно да се разграничиш от себе си, когато използваш лични теми. За мен подобен подход действа като катарзис. Но и това е рисковано, да се върна на предишния ти въпрос. За мен обаче е правилният подход.

От другата страна - Колко дълбоко в себе си си позволяваш да надникнеш, когато създаваш изкуство?

Chris Casket - Зависи. Greg създава музиката, а аз съм отговорен за думите. Ако гледам на тях от позицията на трето лице, търся тема, която ще има обществена или хумана значимост или както всеки е забелязал - ние сме доста ангажирани с организираната религия. Тези неща предизвикват лични емоционални изблици. Все позиции, които мога да приема. Тук надделяват гневът, злобата. Това, което аз правя, е да канализирам собствения си опит, свързан със загубата и мъката. По този начин с музиката мога да ги изкарам от себе си. Това, което правя е да хвана нещо много мрачно от собствения ми опит и да го превърна в нещо позитивно. В случая със STRIGOI. Тогава си струва да надникна дълбоко в себе си и да използвам този опит. Ако измислиш песен, която е емблематична, която харесваш, за която виждаш как от идея се превръща в пълнокръвен запис и която оказва влияние на други хора, които черпят от твоя опит, тогава всяко едно усилие си струва. Така се чувствам аз с всяка композиция, която съм създал за STRIGOI. Страданието е дълбок източник на вдъхновение, нали? Едва ли нещо ще е толкова добро, ако не е преживяно.

От другата страна - Значи страданието наистина е източник за велико изкуство?

Chris Casket - Абсолютно. Напълно. За мен е важно всеки да преживее изкуството. Да се е изправил пред същите загуби, пред които всички сме се изправяли. Процесите на осъзнаването, всички тези аспекти, свързани с мрака, който неимоверно ги съпътства, са все неща, с които всеки би могъл да се сблъска в някакъв етап от живота си. Ако вземем целия този негативен опит и го превърнем в нещо като „Abandon All Faith” или „Iron Lung” от новия албум, то мракът може да е навсякъде, но в цялата схема да носи позитивно послание. И може да носи смисъл за още някого, някой друг може би ще се забавлява с нея. Това е удивителното преобразяване и със сигурност си струва усилията за постигането му.