В работилницата за стъклени играчки

Снимка: Мая Щърбанова

Сръчните ръце на няколко човека в Добрич продължават традициите в производството на познатите за всички от детството ни стъклени коледни играчки. В малкия цех, разположен в един от крайните квартали на града, в малка къщичка се творят истински коледни вълшебства. Асортиментът е добре познат – снежни човеци, топки, мечета, гъбки, патенца, котета и още много други форми оживяват пред очите на всеки посетител, който с удивление може да проследи как от една стъклена пръчка накрая заблестява красива, цветна, ръчно изрисувана украса за коледните ни дръвчета у дома.

В навечерието на коледните и новогодишните празници на 2021 година, когато се срещнах със собственика на цеха за стъклени играчки Георги Керанов, неговата единствена мечта беше – дъщеря му и зет му да се завърнат от Германия, за да поемат скромния, но толкова сантиментален бизнес. Признавам си, че тогава си помислих, че това едва ли ще се случи, защото кой напуска добре установения си живот в чужбина, за да се върне тук и то в един малък град на североизтока. Напълних чантата си с играчки, знаейки че трябва много да ги пазя, защото догодина вече може и да няма кой да ги прави. Но по Коледа наистина се случват чудеса и ето че цехът не само работи, но и обогатява асортимента си, защото следващото поколение е тук и е поело цялата работа. Зетят е Мирослав Димитров, удивително прилича на Дядо Коледа, а очите му са очи на човек, който е убеден, че най-добре човек се чувства близо до корените си.

Мирослав Димитров е категоричен, че тези играчки имат едно основно предназначение, а именно да радват децата. Затова и се опитва сам да намира пазар за тях и да не разчита на прекупвачи, които по наблюденията му слагат твърде големи надценки и играчките стават прекалено скъпи за българския клиент. Обогатява производството с няколко позабравени в годините модела и така то вече е от 37 вида елхови играчки.

В цеха от около 10 години с извайването на формите от стъкло се занимава Димка Петрова. За нея това не е просто занаят, а удоволствие. Не спира да издухва стъклото, дори и докато разговаряме, затова и слушателите ще могат да чуят шума на горелката за нагряване.

Иванка Стефанова е в цеха от няколко месеца, но занаята си го знае и практикува от години.

След като формите от стъкло са готови, идва ред и на таланта на художничката Ася Минчева. Нейната задача е да оцвети играчките, да ги нарисува и да им вдъхне с четките си живот.

Мирослав Димитров има желанието не само да възстанови всички модели от едно време, но и постепенно да дообогати асортимента, защото това ще зарадва хората още повече пред цветните му щандове.

А какво е коледното чудо за собственика на този цех чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова: