Johannes Van Audenhove (EVIL INVADERS): "Трябва да се появиш под прожекторите възможно най-бързо"

Интервю с Johannes Van Audenhove (EVIL INVADERS)

EVIL INVADERS са белгийска траш / спийд метъл банда, която експлоатира по много добър начин тези два стила. През 2022 групата издаде трети албум „Shattering Reflection”. Johannes Van Audenhove или накратко Joe е композитор, вокалист, китарист и основател на EVIL INVADERS. Той също така е и лютиер. Ако си пуснете клипове на бандата, ще го видите да свири на китари, които самият той си е правил.

Интервюто с Johannes Van Audenhove (EVIL INVADERS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 12.12.2022 година.

От другата страна - Привет, Joe, започваме с новия албум на EVIL INVADERS. Какво от наученото в миналото използвахте в „Shattering Reflection”, което обаче не е било приложимо в предишните два албума на бандата?

Joe - Може би ще посоча повече студийна работа, която направихме по този албум. Трудно е да отговоря точно, защото при нас нещата стават постепенно, надграждаме едно след друго. Аз обаче винаги искам да има синтезатори, за да може песните да имат онова ембиънт усещане. В новия албум те се получиха точно по начина, по който винаги съм си представял. В миналото добавяхме някой и друг семпъл в някои части на определени песни. В „Shattering Reflection” прибавихме много подобен звук, който може би не чуваш, но със сигурност усещаш. Няма как да го пропуснете, дори и когато сме на живо без да използваме подложки. Те придават една зловеща и вълшебна атмосфера на песните.

От другата страна - В музиката на EVIL INVADERS стои опита от миналото или моментните чувства и емоции?

Joe - Когато създавам музика, претворявам всичко онова, което ми в съзнанието в съответния момент. Без значение дали, например, карам кола. Когато се появи някаква музикална линия в главата ми или мелодия, веднага включвам телефона на запис и изпявам или изговарям тази идея, за да мога по-късно да си припомня, какво съм имал предвид. Иначе забравям много бързо. Също така при необходимост изпявам китарна линия или нещо подобно. Запаметявам всичко, докато не се прибера вкъщи. Опитвам се да хвана всеки един момент на вдъхновение. Записвам всички текстове, които ми хрумнат. Дори и за тях още да няма музика, ги записвам в бележника. Имам малка колекция от различни фрази, към които мога да се върна по-късно, за да се вдъхновя и да създам нещо или да хвана усещането, което да претворя в песен, и съответните думи да се впишат в мелодията. В повечето случаи използвам онова, което ми хрумне в дадения момент. Преживяването сега стои в основата на композициите, но има и минал опит, който също ме вдъхновява.

От другата страна - Използваш ли архивирани идеи или разчиташ на моментната свежест?

Joe - В случая е без значение. Може да са били стари демо записи, които претопляме заради някоя хубав риф, който можем сега да използваме. Не е задължително да е нов. Щом се вписва в нова песен, значи става, без значение дали се е появил  в миналото или в бъдещето.

От другата страна - Как всъщност изграждате една песен – около текста или музиката?

Joe - Различно е от песен до песен. Някои композиции са оформени около музиката, в основата на други стоят текстове, които съм написал. Понякога приспособявам музиката към тях. Често обаче двата варианта работят заедно. Примерно имам китарен риф, който ме провокира да помисля за припева. След което се появява мелодията в припева със съответната прогресия на акордите. Процесът обаче не е постоянен. Винаги се променя. В някакъв момент в основата е музиката, после – текста. Променям музиката, променям вокалите, процесът е двустранен. Не бих могъл да посоча един единствен определен начин. За мен, обаче, думите са много важни. Хората все още искат да слушат добре разказани истории или текстове, с които да се олицетворят, когато си пускат музика. Тя трябва да провокира емоции в тях, различни емоции – гняв, мъка, спомени, носталгия, чувства от вече преживян момент. Трябва да има нещо, с помощта на което слушателите да се свържат с музиката. Понякога са необходими единствено инструменти. Но е много важно да използваш думи и определени изречения, в които мнозина биха се припознали, за да закачиш слушателите към своята музика.

От другата страна - „Shattering Reflection” има ли влияния от пандемията?

Joe - Определено има някои неща. Пандемията ме вдъхнови за текстовете, които написах. Но не защото бяхме затворени, а просто защото нямаше какво друго да правя. Голяма част от вдъхновението ми идваше, когато седях в градината си и осъзнавах, че просто няма какво да правя. Тогава се оглеждах наоколо, започвах да мечтая и по този начин провокирах креативните потоци на съзнанието. Бих отбелязал, че пандемията носи голяма роля за качеството на песните в този албум, защото имахме възможност да бъдем в студиото много време и да работим по тях. Този път липсваше напрежението от спазването на студийни срокове, защото липсваше перспективат за свирене на живо. Така основният фокус падна върху създаването на колкото се може повече и по-яки парчета и записването им по най-добрия начин. Отговорът на въпроса ти е, че голямото влияние на пандемията върху нас беше по този начин. Разбира се, че има някои текстове, които също са вдъхновени от случващото се. Посоката е в начина, по който хората започнаха да откачат заради ограниченията. Как изведнъж нещо толкова малко като вируса спря живота по целия свят.

От другата страна - Успяхте ли да запазите импулсивността след толкова дълъг престой в студиото?

Joe - Опитвах се да не мисля в тази посока. Просто работих по песните. Понякога една композиция беше завършвана само след няколко часа. Други имаха нужда от пренаписване и преработване, и пренаписване. Това се налагаше с песните от миналото, които не влизаха в предишните албуми, но се оказваха подходящи за следващите. Композицията „Broken Dreams in Isolation” от „Feed Me Violence” беше на фаза демо, когато работехме по първия албум на групата „Pulses of Pleasure”. Тогава обаче тя остана недовършена, защото нещо й липсваше. С времето пъзелът се нареди и дойде моментът, в който можехме да я издадем. В новия ни албум „Shattering Reflection” също влязоха подобни композиции. Имахме избор от 20 демо записа. Много от тях отхвърлихме. Оставихме ги настрана, защото не бяха завършени и не бяха готови до станат част от албума. Пък и ние вдигнахме много високо собствените ни изисквания. Не искаме да издаваме музика, която не струва или вече сме записвали преди. Ако трябва да обобщя, някои песни са въпрос на импулс. Когато вдъхновението прелива, с две щраквания и структурата на композицията е вече на лице. Всичко зависи от песента. Но смятам, че импулсивността винаги присъства Когато си натисна бутона за пускане, очаквам да усетя и чуя силата на музиката. Импулсивността се съдържа до голяма степен и в изпълнението. Не само при композирането.

От другата страна - Предимствата и неостатъците на дигиталната ера?

Joe - Основният проблем, имам предвид, ако го разглеждаме като проблем е, че всяка малка неструваща група също може да запише албум и да го издаде, преди дори да е готова, да издаде каквото и да било. Според мен това е и причината много банди да се самоубиват по този начин, защото първо изкарват нещо, което не струва, а то се превръща в клеймо за тях, от което те не могат да се отърсят. Когато започнахме като EVIL INVADERS през 2009 година записахме едно демо, след което ни отне четири години, за да издадем дебютното ни едноименно EP. Това дори не беше албум. Четири години се скъсвахме от свирене на живо преди да запишем нещо, което наистина да си струва. И въпреки всичко това беше миниалбум. Първият ни пълнокръвен албум излезе през 2015. Това прави шест години свирене на живо, преди да издадем дебюта си. От друга страна днешните дни позволяват по-лесно разпространение на музиката, както и по-бързо израстване като група, защото по-бързо можеш да записваш музиката си. Предимствата и недостатъците на дигиталната ера си поделят статуквото. За новия албум на групата спестихме доста пари точно заради модерните технологии. Работихме с Francesco Paoli от FLESHGOD APOCALYPSE като продуцент. Бяхме в локдаун. Нямаше как той да дойде, да работи с нас, защото полетите бяха спрени. Не платихме за самолетни билети. Заради него не ни се наложи да плащаме за студийно време примерно за седмица, след което да го притискаме, да довърши албума, за да го изпратим към дома му. Сега буквално работихме по песните заедно с месеци. Имаше някои паузи, защото понякога не се чувахме със седмици. Вършехме си нашите неща, след което седмица по-късно правехме Skype разговор. Той казваше по какво е работил, докато не сме се чували. Показваше ни какви идеи са му хрумнали, докато е обработвал песните. Когато минава време, по-ясно можеш да обхванеш една композиция. Понякога е хубаво да се отдалечиш от музиката, за да можеш по-късно да я чуеш с изчистено съзнание. Страхотно е, че имахме възможност да работим по този начин. Голямото предимство е, че имахме възможност да работим по Skype. Понякога по час, друг път по пет часа на ден, без напрежение, без полети. Дори на моменти беше много спонтанно. Той ми пише, че има идея и дали имам възможност да се включа. Понякога отказвах, друг път веднага се отзовавах. Бърз и спонтанен работен процес без излишни официалности.

От другата страна - В началото на предишния отговор спомена, че за да издадете дебюта си, Ви е отнело шест години. Кога една група е готова, за да застане под прожекторите?

Joe - Мисля, че трябва да се появиш там възможно най-бързо. Дори и това да са само сценични прожектори, трябва да си под тях, да свириш и да се забавляваш. Това е на първо място. Трябва да трупаш опит на живо. Там, на сцената, музиката придобива форма. Концертите са най-важната част според мен за началото на една група, за една започваща банда. Другото, което трябва да направиш е да се събирате с останалите от бндата и да свирите заедно, да правите джемове. Така ще разберете дали сте за тази група. Когато си на турне, но не е задължително да тръгвате на турне, а просто да свирите на живо, усещаш дали си пасвате с тези момчета. В тези случаи разбираш дали с някого можеш да мелиш брашно. Или пък те ще осъзнаят, че ти самият не ставаш за тях. Турнетата например изкарват много неща на повърхността. Веднага разбираш какво ще проработи и с кого няма да се спогаждате. Това е хубаво да го знаеш преди да издадете албум. Защото след това, когато тръгнете да го представяте на живо, ще ти е необходим стабилен състав. Казвам ти го, защото съм направил много промени през годините при EVIL INVADERS. Мнението ми е, че първо трябва да се свири и то много. След което, когато се почувствате готови, първо изкарайте миниалбум, за да видите как ще потръгнат нещата. Също така при първо влизане в студио със сигурност ще установите, че не сте помислили за много неща. Така миниалбумът е основата върху, която да стъпите, за да започнете да представяте групата си. И когато следващия път влезете в студио, вече ще знаете къде са проблемните моменти и веднага да започнете, да работите върху тях, а не тепърва да ги идентифицирате.

От другата страна - EVIL INVADERS са част отнова вълна метъл банди. Как се оцелява там, където мнозина се провалиха?

Joe - Причината е в постоянството. От момента, в който започнах с тази група, никога не съм свирил в друга. Това е моята банда и ако продължавам да свиря, то то ще бъде с тази група. Винаги съм имал много точна представа каква музика искам да правя. Все още слушам същите банди, които слушах, когато бях на седем години. Винаги съм имал ясна цел и пътят как да я постигна, е бил известен. Просто продължавам да вървя в тази посока и когато се натъкна на проблем, се опитвам да го реша по някакъв начин, за да може керванът да продължи, да се движи. Така че – да, смятам, че причината се крие в постоянството. Разбира се, необходимо е още качество в концертите и музиката. Това се постига с непрекъснато преоткриване на себе си. Когато не издаваш един и същ диск два последователни пъти. По добре е да издаваш един албум на пет години, вместо всяка година да вадиш диск, в който има само една добра песен.

От другата страна - Най-нетрадиционното вдъхновение за песен, което си имал?

Joe - Труден въпрос. През по-голямата част се вдъхновявам от събитията, които се случват около мен. Това например може да е някой глуповат сигнал по радиото. Тогава се провокирам да го преобразя в хеви метъл. Но въпросът е труден. Когато съм вдъхновен, не си задавам въпроси откъде точно се е появило. Понякога нещата се случват, докато си стоя на дивана. Изведнъж в главата ми зазвучава мелодия. Така се получи интрото на „Die for Me”. Когато се оформи, на момента си казах, че трябва да го запиша и после веднага хванах китарата. Не знам откъде се появи, просто си беше в главата ми. Може би причината е била нещо, което съм видял по телевизията. Веднъж например се грижех за моята дементна баба, която беше с Алцхаймер. Тя просто си седеше там на дивана и изведнъж заговори на някого. Там нямаше никого. Поуплаших се, защото беше нереално. Не разбирах какво точно се случваше. Това определено ме вдъхнови да напиша някои части от текста на песента „Forgotten Memories”. Човешкото съзнание е толкова чупливо. Не знаеш какво става там. Колко нереално може да бъде, да гледаш собствените си дъщеря и син и да не ги разпознаваш. Те ти казват, че са дъщеря ти и сина ти, а ти въобще не ги помниш. Пълна лудост. Това са част от нещата, които ме вдъхновяват – случки от ежедневието, през които всеки преминава.

От другата страна - Има ли съвет, който би искал да си получил по-рано? И е трябвало да научиш по трудния начин?

Joe - Добри въпроси задаваш. Наистина трябва да помисля. При нас всичко става стъпка по стъпка, така че ми е трудно да отговоря. Никога не съм се изправял пред подобно състояние, в което да си кажа, че ако съм знаел нещо по-рано, то е нямало да се озова в него. Не мога да отговоря. Ако се сетя, може по-късно да ти изпратя отговора като съобщение, но в момента не бих могъл. Доста дълбоки въпроси задаваш.

От другата страна - Кое развитие е по-добро за една група – бърз успех или израстване стъпка по стъпка?

Joe - Това зависи от личния характер. Защото не всеки може да се справи с успеха. Някои хора, когато се почувстват успешни, спират да работят, защото започват да си мислят, че всичко им се полага заради тях самите. И когато спрат да работят, започват да приемат всичко за даденост. От друга страна бих искал и при мен да се получат толкова лесно нещата, но не знам дали подобно поведение, ще отговаря на характера ми. За себе си смятам, че съм здраво стъпил на земята. Познавам обаче хора около мен, които в миналото започнаха да се държат все едно не ходят по земята. Започнаха да се възприемат като някакви рок звезди, без дори да са се доказали по някакъв начин. Само си представи, ако бяхме постигнали светкавичен успех, колко лоши концерти щяхме да направим. Смятам, че развитието стъпка по стъпка е най-добрият вариант, но това зависи от много неща. Някои хора просто заслужават да са най-горе и то възможно най-бързо. Ако си талантлив, млад и работиш здраво, разбира се, че заслужваш всичко. От друга страна, ако имаш късмет и с помощта на някого станеш голям, тогава си задължен да запазиш нивото. А това е предизвикателство. Ако израстваш бавно, доказваш се и се развиваш като музикант, когато достигнеш върха, трябва да останеш там, трябва да бъдеш интересен. Трябва да знаеш, че успехът може да е краткотраен. Че може да е много гадно да си свирил пред хиляди всяка вечер и в следващия момент да се озовеш в бар пред 20 души. И това е реален сценарий. Ако никога не си имал участия в барове и не си тръгнал от там, наистина изглежда депресиращо. За мен не е проблем да излезем отново в някой бар. Това е като завръщане в миналото и ми напомня за времената, когато постоянно правихме подобни концерти. Все още е забавно да се появяваме на такива места. Обаче свиренето пред огромна публика на някой фестивал наистина е изумително преживяване. Но мога да си представя, ако си свирил само по фестивали преди хиляди души и изведнъж се озовеш в някой бар. Така че за мен изминаването на пътя стъпка по стъпка е най-добрият вариант.

От другата страна - Кои според теб са следващите стадионни банди? И въобще ще има ли пак такива?

Joe - Нямам никаква идея. За да съм честен, голяма част от съвременният метъл не притежава необходимото за това. Нивото на музиката е по-ниско. Можем да говорим, каквото си поискаме, но старите групи имат тонове мелодии, яки припеви, различни песни. Няма как да сравняваш банди като SCORPIONS, JUDAS PRIEST, BLACK SABBATH, RAINBOW, групи с невероятни песни, които се пускат по радиото и се харесват от всички, не само от метъл феновете. Това е проблемът на модерните времена. Метълът днес е много по-различен от годините, в които е създаден. Днес той е винаги напомпан и тежък, с опит да предлага възможно повече агресия. А ако е мелодичен, по-скоро е като песничките на Дисни. Къде е балнсът? Къде е рокендролът? Смятам, че рокендролът е ключът към стадионните групи. Ако искаш да напълниш стадион, трябва да си повече рокендрол, отколкото метъл. Под рокендрол разбирам групи като JUDAS PRIEST. За мен те все още носят много рокендрол в музиката си. Да, те са хеви метъл, но все още има много рокендрол в тях. Като ACCEPT, SCORPIONS, които споменах по-рано, AC/DC, които се възприемат и от по-мейнстрийм насочената публика. IRON MAIDEN продължават да са много рокендрол. Имат мелодия в музиката си и голямо сценично шоу. Може би, когато тези групи си заминат, хората ще започнат да се оглеждат за техни заместници и ще се намерят бюджети за това. Ще видим. Самият аз не съм въобще бизнес ориентиран. Свиря музика, целта ми е да създавам добри песни и съм оставил бизнеса на бизнесмените. Обаче много артисти са били прецакани от мениджъри и лейбъли и за това се опитват сами да управляват бизнес делата на бандите си. Всички сме чували истории за артисти, които са били доени от лейбълите през 80-те и за мениджъри, които са откраднали парите, и са избягали да живеят на Бахамите. Това според мен са причините много музиканти да се опитват да контролират всеки един аспект от живота на групата и се опитват да играят и ролята на бизнесмена. Съчетават я с тази на артиста, но това в някакъв момент убива креативността. Защото всичко, което създават, е следвано от мисли за промоция, реклама, пари. Според мен всичко започва с добрата музика. Имаш ли качествена продукция, всичко след това ще се нареди от самосебе си, при условие, че имаш добър екип, който да я рекламира.