Eric Hutchence ("W:O:A Metal Battle"): Грузия е много музикална страна с големи културни традиции

Интервю с Eric Hutchence ("W:O:A Metal Battle")

Eric Hutchence е грузински диджей, който ще бъде част от концерта на PYOGENESIS и VELIAN в края на тази седмица – 2 декември, София. Той живее в Тбилиси и е част от екипа на "W:O:A Metal Battle", отговаряйки за Грузия, Армения, Азербайджан и Турция.

Интервюто с Eric Hutchence ("W:O:A Metal Battle") е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.11.2022 година.

От другата страна - Привет, Eric, би ли се представил с няколко думи? Знам, че си диджей.

Eric Hutchence - Разбира се. Това е едно от основните ми занимания. Иначе съм роден в Тбилиси, Грузия. Занимавам се на първо място като промоутър, организатор на концерти и феситвали тук в Грузия, а от скоро и в Турция. Имам малка компания за организиране на събития „JAM! еvents”. В Грузия организирам „Jam Fest”. Също така, може би вече знаеш, аз съм промоутър за „Wacken Open Air”. Правя тези предварителни отсявания на банди в нашия регион за „W:O:A Metal Battle”. Покривам Грузия, Армения и Азербайджан и от тази година отговярам и за турската метъл сцена. Правим „W:O:A Metal Battle” и в Турция. Както казах, от време на време организирам и различни събития, каним банди, понякога и малки турнета за местни групи. Това е едната страна на моите дейности. Всъщност произхождам от семейство на музиканти. Баща ми беше джазмен и свиреше на саксофон. От най-ранно детство съм близо до музиката. Обикнах я от ранна детска възраст. По-късно започах да работя в различни радио станции. Бил съм артистичен директор. В един ограничен период имах дори мое малко радио. През годините това беше страстта ми. Докато бях малък, съм живял и в Германия. Първият ми контакт с музиката и главно с тежката музика стана там, защото с първите записи на рок и метъл се сдобих в Германия. Започнах да ги слушам. Започнах и да свиря. Като дете свирех заедно с албумите, слушайки ги непрекъснато. Тази любов по някакъв начин се запази през  годините. По-късно, когато работех в различни радио станции, организирах купони. Първо за приятелите ми и колегите ми. След което постепенно започнах да правя тематични метъл партита – готик, дуум, различни стилове. Така започнах да се изявявам и като диджей. Пусках записи, забавлявах хората. Използвах натрупания опит от радио станциите и предаванията, които правех тогава. Говорех на хората, подхвърлях реплики към тях, забавлявах ги. Понякога и днес участвам на различни фестивали. Това не е основното ми занимание. Може би е половината, защото другата половина е организацията на концерти и различни промоции. Последният път, когато имах участие, бях в Истанбул на „Forest Metal Festival”. Беше интересно и забавно. Следващото ми представяне е в София. След което ме чакат Израел и Финландия. Правя го, за да се забавлявам и за да забавлявам останалите.

От другата страна - Какъв сет си предвидил за концерта на PYOGENESIS на 2 декември?

Eric Hutchence - Основното при мен е, че не се ограничавам само в определен жанр. Опитвам се да съм разнообразен и винаги се опитвам да се адаптирам към определеното събитие, на което ще участвам като диджей. Когато бях в Истанбул, фестивалът беше ориентиран основно към блек метъла и атмосферичния блек метъл. Така се постарах сетът ми да бъде стуктуриран в тази посока, за да е по-интересен за хората в клуба. Пусках атмосферична, блек и малко дет музика. В София сетът ми ще бъде по-разнообразен. Няма, разбира се, да е само блек и дет, а може би малко по-лек и по-съвременен. Обикновено правя ремикси, но ги комбинирам с оригинални записи. Не предлагам мой оригинален материал. Правя ремикси, но не продуцирам и не пиша песни. Като диджей съм ориентиран към ремиксите и ремиксираните хитове. Фокусирам се върху хитовете и песните, които са познати на феновете, за да може веднага да започнат да куфеят. Това е моята основна цел – да подгрея феновете и да се забавляваме.

От другата страна - Как всъщност изглежда едно твое шоу, когато си на сцената?

Eric Hutchence - Не пея, е понякога. Обикновено винаги съм казвал, че техническите ми изисквания са най-лесните на планетата, защото нося цялото оборудване със себе си. Всичко е възможно най-компактно за участията ми. Единственото, от което се нуждая, е поставка за оборудването и микрофон. А той ми е необходим единствено, за да осъществя контакт с хората, защото няма как през цялото време да мълча и да се правя, че не чувам. Трябва да им говоря, трябва да усетя реакциите им. Това взаимодействие е необходимо. Разбира се, правя миксове на място, следейки реакцията на феновете, нагаждам се към момента. Понякога планирам някои песни, списък с хитове. Друг път ги подготвям, когато пристигна в клуба и съм вече на сцената. Тогава постъпвам по съвсем друг начин, защото виждам присъстващите, а те може да харесват определена музика, хитове и ритъм. За това се опитвам да се адаптирам към атмосферата, а този начин е винаги по-добър.

От другата страна - Защо всъщност диджейте са по-популярни от групите, чиято музика пускат?

Eric Hutchence - Знаеш ли, според мен всичко зависи от съответната песен. Определено понякога се случва добрият диджей по някакъв начин да направи една песен на някоя група още по-популярна. Това, което правят диджейте, е да използват целия спектър от технически възможности, които съществуват днес. След като групата създаде музиката си, диджеят е този, които може да предвиди какво да използва и да направи, за да превърне песента в комерсиален успех например. Диджейте са хора, които могат да използват модата, да й влияят. Да използват модерните влияние към съответния момент на съответното място. Те просто знаят какво искат хората. В повечето случаи обаче под диджей се разбира човека, който пуска основно електронна музика. И като се има предвид факта, че електронната музика е по-популярна от останалите стилове, добри или лоши, за концерти или не, това оказва влияние. Електронната и клубната музика са по-популярни и са за масовия слушател. За това и на диджейте им е по-лесно да представят някоя песен точно в този жанр, който е вече популярен и масов. Може би това е една от причините.

От другата страна - Би ли представил с няколко думи метъл сцената в Грузия?

Eric Hutchence - Зависи с какво ще я сравняваме, защото нещата биха могли да се представят по различен начин. Ако вземем за основа региона и съседните страни – Азербайджан, Армения и т.н., можем да кажем, че Грузия е доста напред, сцената е по-разнообразна, по-голяма и има стилово по-различни банди. От перспективата на страните с големи метъл традиции, разбира се, че сцената в Грузия има много проблеми. Но тези проблеми са типични не само за Грузия, а може би и за страни като България, защото по един или друг начин стоим далече от центъра на метъл музиката. Нашите страни имат възможност от едва 30 години да развиват свободно по-тежките стилове. В миналото сме живели при големи ограничения и сме изгубили много време. Бих отбелязал, че Грузия е много музикална страна. По отношение на музиката, танците и пеенето има много традиции. Може би това са част от причините да имаме много интересни банди, които работят в различни стилове. Има няколко, които се справят много добре не само в Грузия, но и извън страната. Има групи, които вече са печелели регионалните кастинги на „W:O:A Metal Battle”. Водих ги в Германия, където се справиха много добре. Имаме една група, за която можем да кажем, че - Грузия има бандата, която е позната в повечето страни. Те свирят в стил, който е нишов и не е мейстрийм. Бих го оприличил на пост съветски депресивен блек метъл. Групата се казва PSYCHONAUT 4. Те са от Грузия. Така че имаме известен напредък в тази посока и банди, които получават предложения за участия извън страната, защото малко или много са популярни. Останалите дръжави от региона също имат добри групи. Сцената в Азербайджан, например, в момента върви нагоре. Преди може би десет години имаха определени проблеми. А днес разполагат с много на брой добри банди. Бил съм мениджър на една от тях, която свири стоунър рок . Наистина са добри. Никой не можеше да повярва, че групата е от Азербайджан, защото те свиреха много по американски. И все пак, имаме някои проблеми. По специално след тези две години пандемия всички планове, всички усилия отидоха на вятъра. Бандите, музикантите, изпаднаха в депресия, трябваше да си останат вкъщи, без концерти и турнета. Единствената възможност, която им беше останала, беше създаването на албуми или да работят в студиото. Днес стъпка по стъпка нещата се възраждат. Две години по-късно отново има „W:O:A Metal Battle”. Ще видим какво ще стане, но се надявам, че ще преживеем всичко това.

От другата страна - Кой е най-големият недостатък на бандите, които са от тази част на света?

Eric Hutchence - Знаеш ли, ако потърсим проблем, той трябва да се разглежда комплексно. Защото не можем да посочим само една причина по този въпрос. Дори можем да започнем от икономическата ситуация и в България, и в Грузия, където тя дори е по-зле. При нас положението не е толкова добро, както в Германия или Скандинавските страни. Осъзнавам, че сегашната криза удря всяка държава по света, но все пак положението е различно. Ние по някакъв начин, музикантите и артистите, сме ограничени по отношение на възможностите. Само един пример. В Грузия един от основните проблеми пред музикантите е, че те не могат напълно да се отдадат на създаването на музика. Причината е, че в Грузия музиката не носи пари. И музикантите не могат да се издържат само от музика. Те трябва да имат нормална работа. А тя ги откъсва от музиката, от нейното създаване и композиране. По този начин се губи време, усилията са насочени в друга посока. Тове е единият от проблемите. Също така най-вероятно своята роля изиграва и географското местоположение. Може би за България проблемът е по-малък, но за Грузия наистина е основен. Когато ние започнем дори само да мислим за европейско турне, веднага се появява проблемът с полетите. Те са много скъпи за една група от 5-6 души. В сърцето на Европа това не е от значение, защото можеш да наемеш найтлайнер и да обикаляш страните без визи. Разбира се и ние от Грузия не се нуждаем от визи, за да влезем в Европейския съюз, което е много добре, но все още не можем да тръгнем на турне само с автобус. Този логистичен проблем има доста високи финансови изражения. Това са основните причини според мен. Споменах географския проблем, който има своя пръст и в популярността, защото ние нямаме толкова добра връзка с групите, които идват тук. Концертите не са толкова чести, за да могат нашите музиканти да видят големи банди и групи и да научат нещо от тях. Може би глобализмът не е чак толкова лош. В този случай е точно така. Колкото по-обединени сме, толкова е по-добре и по-лесно за артистите и музикантите да споделят музиката си отвъд морето.

От другата страна - И обратния въпрос – предимствата на бандите от Грузия?

Eric Hutchence - Има някои. Може би не са толкова много, но на първо място бих посочил, уникалността. Страните като нашата са някъде по средата. Ние не сме в Европа, но не сме и в Азия, не сме Близкоизточна страна. Традициите ни, музиката ни, културата ни, комбинират различни култури. За това и в музика на много групи можеш да чуеш например влияния от ориенталската музика. Грузия не е ориенталска страна, но това е нещо от нас, вътре в нас, може би на генетично ниво. Говоря за това, защото, когато включваш подобни елементи в стила си, той става много атрактивен за отдалечените страни, за северните, за европейските, защото там наистина харесват този тип музика – балканската, танците. Когато бяхме на финала в Германия, на феновете наистина има харесваше да гледат банди от Балканите, от Гърция, от Китай. Така че това е нашето предимство. Защото можем да предложим нещо ново, нещо необичайно. Другото предимство е, може би, че регионът ни все още се приема като екзотичен за някои народи. Имал съм няколко случая, когато съм предлагал някои местни групи на фестивали, които към тогавашния момент не са били толкова известни. Добри групи, но млади. Понякога успяваме да вземем слот на подобен фестивал само, защото сме от Грузия, само защото група от Грузия никога не е свирила в тази страна, а промоутърът просто иска в някакъв момент да каже, че на неговия фестивал е имало банда от далечна Грузия. С времето, може би, това ще се промени, защото всъщност ние не сме чак толкова екзотична страна, ние сме добра туристическа дестинация с много красива природа и не сме Хонг Конг или някакъв остров. Вес пак тези два фактора са главните ни предимства.