С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Изчистиха едно от петте незаконни сметища в район "Одесос", това до сградата на Тубдиспансера. Проблемът с нерегламентираното изхвърляне на боклук до оградата на здравното заведение на улица „Велчова завера“ е от години. Краткосрочен е ефектът след почистването му, тъй като през нощта отново се образува натрупване на разнородни отпадъци, казаха..
Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..
В средата на месеца дългогодишният директор Валя Машкарова се оттегли в заслужена почивка, след като през 1991 година започва работа като биолог в УБГ Балчик, а впоследствие и ръководител. В периода от 2007 до 2014 г. застава начело на Екопарк – Варна, а от 2014-а досега ръководи Университетската ботаническа градина в Балчик. За 33 години трудов стаж в..
Днес православната църква чества Антоновден. Св. Антоний е първият от т. нар. Пустинни отци. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Според народните представи Антон и Атанас са двама братя близнаци, които..
През тази година се очаква ново повишаване на цените на имотите заради предстоящи промени в Закона за ДДС, които бяха одобрени от служебното правителство и внесени в Народното събрание. Според предложените изменения физическите лица ще трябва да плащат 20% ДДС при продажба на новопостроено жилище. Това важи за имоти, продадени в рамките на..
На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия..
Между 500 и 600 хиляди лева са нужни на семейството на варненката Росица Торк, която се бори с тежка диагноза. Росица в момента е в турска клиника, следва лечение и в Съединените американски щати, където ѝ дават надежда за живот. Много малка част от сумата е събрана към този момент, а средствата са непосилни за близките на Росица Торк. Тя работи като..
Мъгла
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
