С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
През 2018 година в Плевен деца ушиха 740-метров национален трибагреник. Знамето е носено в тържествено шествие през центъра на града по време на празненствата за 3 март. Това е неофициален рекорд за най-дълго българско знаме. Тази неделя, обаче, той ще бъде подобрен. Инициативата е на клуб по народни танци от Варна, ушили още по-дълъг..
На днешната дата отбелязваме един странен, но превърнал се в традиция празник - Международния ден на бикините. Датата е избрана неслучайно, тъй като на 5 юли е годишнина от представянето на бански костюм от две части, дело на френския дизайнер Луи Реард през 1946 година. Името му идва от атола Бикини в Тихия океан, на който САЩ осъществява опит..
Млада майка от Варна се нуждае от спешна трансплантация на костен мозък. Сумата за лечението е непосилна за семейството, което има нужда от помощ. Антония Марчева има малко дете на 1 година, което безкрайно обича. Нуждае се спешно от интервенцията, за да продължи да води нормален живот и да се грижи за детето си. "Тя е много привързана към мен и се..
Публична дискусия на общинския проект за основен ремонт на ул. „Сирма войвода“ в частта от ул. „Арх. Манол Йорданов" до ул. "Д-р Борис Окс" в ж.к. „Свети Никола“ ще се проведе днес от 1 8,00 часа на кръстовището на ул. „Сирма войвода“ и ул. „Арх. Г. Ганев". Поканени за участие са всички жители на района. Целта на дискусията е да бъдат изложени..
Жена нарани крака си на стърчащ ръждясал метален прът от чадър на плажа до втора буна във Варна. Останките от конструкцията са вбити в пясъка, затрупани и трудно забележими. Когато минах, изобщо не видях желязото, ожулих си левия крак, разказа Светла Йорданова. С подръчни средства обозначава опасния обект, за да бъдат избегнати по-сериозни инциденти...
Премахнаха опасно дърво на ул. „Петър Попов“ в местността Ален мак. За него сигнализираха жители на района на среща с кмета Благомир Коцев. Специалистите са констатирали, че дървото – от вида Бряст, е напълно сухо, наклонено и опасно. Кметът разпореди за 24 часа да бъде премахнато, съгласно графика на заетост на вишката, която е необходима, уточняват от..
Община Варна организира публично обсъждане на номинациите за почетен гражданин на Варна. Събитието ще се проведе на 9 юли от 17:00 часа в зала „Пленарна“. За най-високото признание на обществеността в града - званието „Почетен гражданин на Варна“ са постъпили номинации за осем души. Сред тях са: - капитан II ранг Николай Данаило в – командир на..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
