Във варненската Арт Галерия Ларго откриха експозиция на големия майстор на графиката Димо Колибаров. Бургаският художник не е показвал своя самостоятелна изложба във Варна повече от 20 години. Експозицията се нарича „Фрагменти от една мечта“ и представя 35 графики от три цикъла, създадени в последните четири години. Цикълът „Пътуване“ е от 2019-та година, „Забравени думи“ е от 2021 година, а най-новия цикъл е „Градски фрагменти“ от 2022 година, който е вдъхновил автора за заглавието на изложбата.
Несъмнено гръбнакът на експозицията са именно графиките от цикъла „Градски фрагменти“, представляващи портрети на къщи и лодки. „Портретите“ са на конкретни бургаски сгради – стари, аристократични, достолепни, маркирани с белезите на времето. Портретите на лодки също са на конкретни, реални гемии, които художникът с хъса на изследовател е откривал в гробищата за стари лодки край морския град. И лека-полека серията с „портрети“ се е оформила и е намерила своя материален израз върху графичния лист. С тези „снимки“ от миналото бургаският художник, като един мъдрец от приказките, ни разказва тихо и ненатрапчиво забравени истории за една несъществуваща вече реалност.
Особено любопитно в настоящата изложба е, че всяка от 14-те творби от цикъла „Градски фрагменти“, изпълнени в техниките офорт и акватинта, включва по два отпечатъка от две плочи – една плоча с образ на къща и една с образ на лодка. Така, както споделя авторът, комбинациите са безкрайни, защото при всеки нов отпечатък всяка лодка би могла да е „спътник“ на друга къща от 14-те.
Изложбата продължава до 23 ноември.
Светлана Вълкова разговаря с художника в предаването за култура "Гравитация нула":
Тук включвате няколко цикъла. Кои са те и кога са правени?
Това са творби, които съм правил през последните няколко години. Серията "Пътуване" е едно библиофилско издание, пътуване, но не във физическия смисъл от точка А до точка В. Това са по-скоро едни реперни събития, които спохождат всеки по житейския му път, това е едно преоткриване и пътуване към себе си.
Бях започнал една серия "Забравени наименования" и тя се получи като подцикъл на "Фрагменти от една мечта", защото същите обекти присъстват - това са къщи, корабчета... Може би зрителите ще си помислят, че е някакъв романтично-носталгичен поглед, но по-скоро отчитам в какво забързано време живеем. Естествено, носталгията, меланхолията, завръщането към миналото носят някаква топлина, но това не означава, че човек трябва да живее в миналото, а напротив. Просто отчитаме, че времето е бързо, променливо, но, слава богу, човек може да запази стойностните неща за себе си и да ги предава на тези, които идват след нас.
Прекрасни стари къщи съчетавате със стари, изпочупени, забравени лодки. Защо?
Защото просто вече не съществуват.
И къщите ли?
В някаква степен съществуват, но те носят, за съжаление, както тази аристократична осанка, така и своята обреченост. И във Варна, и в много крайморски градове това го има като белег. Но аз си спомням в детството как като свършваше сезона на рибарите, лодките си бяха по улиците, пред домовете. Затова и изложбата е "Фрагменти...", защото свързвам несъществуващи вече неща. Голяма част от тези къщи съм забелязал по улиците на Бургас и много от детайлите и силуетите са достоверни, а лодките съм ги виждал в едно позабравено място близо до града, нещо като гробище за лодки. По-скоро обаче бих казал, че тази серия не носи нищо от пейзажа, това са одухотворени образи и бих ги нарекъл "портрети на къщи и лодки".
Цялото интервю с Димо Колибаров може да чуете в звуковия файл:
За автора:
Димо Колибаров е роден на 27 февруари 1965 г. в Поморие. През 1984 г. завършва Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. се дипломира в НХА – София със специалност Графика. В момента е доцент в катедра „Графика“ на НХА, където преподава Графика и композиция. Член на СБХ. Димо Колибаров има участия в международни изложби и конкурси в България, Япония, Полша, Франция, Италия, Испания, САЩ, Русия, Португалия, Китай, Корея, Чехия, Словения, Сърбия, Турция, Литва, Великобритания, Румъния. Има десетки самостоятелни изложби и участия в международни експозиции, по-важни от които в: Музей на графиката, Батщебен, Германия; Музей на графиката, Истанбул, Турция; Мариот, Хамбург, Германия; Галерия „Виктор Емануил“, Милано, Италия; В България- Галерия „Ракурси“ и Галерия „Лик“ - София; Галерия „Дяков“ - Пловдив; Галерия „Пролет“ и Галерия „Неси“ – Бургас. Има самостоятелни изложби във Франция – Страсбург; Германия – Пасао, Залцвек; Япония – Отару, Белгия – Хаселт, Антверпен. Доц. Колибаров е лауреат на многобройни награди: Награда на журито на Международно триенале на графиката, Битоля, Македония (2012), Първа награда за екслибрис, Пекин, Китай (2012), Награда за графика от Национална изложба „Приятели на морето“, Бургас (2012), Специална награда на журито на Международно биенале на графиката, Варна (2011), Награда на журито на Международно триенале на графиката, София (2011), Първа награда за графика малък формат, Милано, Италия (2008), Специална награда за екслибрис, Бодио Ломнаго, Италия (2008), Диплом от Международно триенале на графиката “Mini print”, Вилнюс, Литва (2007), Grand Prix на Международно триенале “Mini Print”, Токио, Япония (2002) и др. Димо Колибаров е Председател на Журито на второто, третото и четвъртото издание на Международен Екслибрис Конкурс Варна. Живее и работи в София и Бургас.
Ивалин Славов е свещеник в Катедралния храм "Успение Богородично" във Варна. Той е роден в Исакча, Румъния. Майка му е с руски корени, а б аща му е българин. О тец Ивалин е учил и в България, и в Румъния. Завършва Духовната семинария в София и Богословския факултет на университета в Букурещ. Служи в храма в Асеновград, а през 2006 г. Светият синод..
Козунакът е един от главните герои на великденската трапеза редом до яйцата и агнешкото месо. Приготвянето му обаче не е лесна работа. Не е и чак толкова трудна. Стига човек да има желание и най-вече търпение. За щипката любов е ясно. От нея във всеки свой козунак прибавя шеф Филип Спасов, който отдавна е изгубил бройката на приготвените от..
Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров , ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно..
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..