Съвременното българско общество трябва да успее на всяка цена да опази и да съхрани кирилицата и може би сега е дошъл един много критичен момент, в който трябва да обединим сили за тази кауза, каза за Радио Варна доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ към БАН и участник в Международен форум за кирилицата "И ний сме дали нещо на света", който се организира днес по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. По думите на доц.Трайкова съхранението на кирилицата трябва да се прави не грубо, не националистически, не пратриотарски, а аргументирано и научно с усилията на институциите така, че резултатът да бъде видим както у нас, така и в чужбина.
Ролята и мястото на кирилицата и в неславянските страни ще бъде дискутирано по време на кръгла маса „Посланията на кирилицата в 21 век“, която ще се проведе в късния следобед на днешния форум. Повече доц. Елка Трайкова каза в интервю за Радио Варна:
Кирилицата носи нашата национална памет, защото в началото наистина са буквите и буквите създават онова усещане за народност и за национална идентичност, което е важно и в днешният 21 век. Нека да не забравяме, че ние сме дали тези букви на славянските народи и че кирилицата е онази азбука, която е третата призната в общоевропейското пространство.
Много е важно да се говори за кирилицата авторитетно и през научната истина, а не само чрез публицистиката, за да се създадат онези устойчиви аргументи, които да покажат ролята и мястото на нас българите и да устояваме на по-агресивните или по-завоалираните опити това наше право да ни бъде отнето, кирилицата да се превърне в част от други народи, от други култури или пък просто изцяло да бъде пренебрегнат българският принос в световното културно и историческо наследство.
Как ще коментирате опитите за пренаписване на исторически факти и посегателства от други държави към кирилицата?
Пренаписване, интерпретиране или буквално фалшифициране на тези исторически факти – ние сме свидетели на това в различни форми това се случва, виждаме как се омаловажава ролята на българското присъствие в създаването и опазването на тази азбука и писменост, бих го коментирала като начини и форми, в които ние трябва да намерим адекватния отговор. А един от адекватните отговори е не само и единствено ние българските учени и специалисти да говорим за това какъв е нашият принос, а да привлечем на наша страна големи авторитетни имена на световните учени. Именно това е смисълът на този форум – да събере, да утвърди, да покаже, че пътят за утвърждаване на българските каузи трябва да става чрез чужди, интелигентни лобита в чужбина.
Според мен идеята на вицепрезидента Илияна Йотова за създаване на Национален културен институт, т.е. на едно средище, което да координира действията на различните институции, е точно навреме. Трябва да има една обединяваща институция, която да координира и да провежда тази национална стратегия. И може би сега е дошъл моментът, в който всички ние сме разбрали колко важно е това.
Ще успеем ли да съхраним кирилицата?
Трябва да успеем на всяка цена.
Международният форум за кирилицата "И ний сме дали нещо на света" се провежда днес в Националния дворец на култура в София. Той се организира по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. Участие във форума ще вземат известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия. Пленарни доклади ще изнесат и именити наши учени – проф. Аксиния Джурова, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Мария Спасова, доц. Елка Трайкова, доц. Мая Петрова и др.
Форумът ще бъде открит от президента Румен Радев, слово ще произнесе и вицепрезидента Илияна Йотова.
Международният форум за кирилицата има за цел да постави акцент върху азбуката като български принос в славянската писменост и в световната културна съкровищница, като по този начин отговори на опити за посегателство върху нашата история.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..