Преди дни служебното правителство взе решение да преустанови настаняването на украинските бежанци в частни хотели и това да се случва само в държавни бази. За украинците, които в момента са настанени в хотели, беше даден гратисен период да ги напуснат до 15 октомври. Междувременно обаче и досега не е ясно какво се случва с постоянно идващите нови бежанци и къде биват настанявани те в двуседмичния период на двете заповеди от правителството, гласящи: „спрете да ги приемате в хотелите“ и „ще ги настаняваме в държавни бази“. В продължение на 24 часа собственичка на хотел в Балчик, очакваща автобус със 17 деца от Киев, не успява да получи отговор от Кризисния щаб в София, ако тя не настани тези деца, къде да бъдат извозени и коя е държавната база, която може да ги приюти. За да не останат на улицата и в противоречие на новите разпоредби, тя ги приема все пак в хотела си.
17 деца на възраст между 10 и 17 години, придружени само от двама възрастни, пътуват повече от едно денонощие до България, за да се спасят от ужаса на войната. Тръгват към хотел в Балчик, за който знаят, че приема бежанци от Украйна, но не знаят, че междувременно правителството ни е променило условията на помощта от страната ни. Управителката на хотела, която подслонява украинци още от месец март, се опитва да използва реверанса от времето за път, за да разбере къде да пренасочи групата от деца. И не успява, независимо че звъни и пита къде ли не, разказва Александра Джафарова.
Били са в санаториум около Киев, след което се връщат по домовете си, но както те го описват, там вече е невъзможно да се живее. Няма ток, няма вода, дори вече не могат да чуват тревогите, за тях няма път обратно, това бяха и техните думи, каза Джафарова. Нямаме инструкции какво да правим, но не можем да ги оставим на улицата, категорична е тя. По думите й ситуацията е много сложна, тъй като се очакват още групи, които пътуват по два дни.
Децата са спортисти и тук идват с треньора си и неговата съпруга. Родителите им участват в бойните действия, някои от тях са полусираци, загубили бащите си във войната, на някои майките също са мобилизирани или пък са социални работници и не могат да напуснат Украйна.
Людмила Бирнатская е придружител на децата. Въпреки че са пътували повече от едно денонощие, за да дойдат до Балчик, групата първо отива в тясното преддверие на Районното управление на МВР Балчик, където всички трябва да бъдат регистрирани за временна закрила. Разказва, че ситуацията в Киев е толкова усложнена, че вече не е възможно да се живее там. И независимо че не знае къде ще отиде после с децата, благодари на страната ни за оказаната подкрепа.
Имаме родители, които са на предната линия – имаме 2 такива майки. Имаме бащи, които служат. В социалните служби има родители на две деца. Когато призоват майките, те никъде не могат да ги изведат, защото отиват на работа и с дни не се връщат – просто работата им е такава и хората се нуждаят от тях. Ето такива деца сме довели, за да заличим малко страха им от войната. Винаги ще помним, нали деца, винаги ще помним откъде дойдохме и къде попаднахме – мястото, обкръжението, загрижеността, която чувстваме. Много сме ви благодарни! Ще се опитаме, ако можем и вас да поканим у нас, във възстановения вече свободен Киев, за да ви покажем нашия град. Имаме такава възможност, стига всичко да приключи добре.
17-годишният Александър е част от групата, пристигнала вчера в Балчик от Киев. Споделя, че там е нямало как да останат повече.
Пускат и спират тока, няма телефонна връзка, вода също няма. Налага се да се чака на големи опашки за вода и за храна, за всичко. Особено в последните дни, когато бомбардират – ето това е. Тук сме вече по-спокойни, но се притеснявам за родителите си и за всичко, което оставихме там, каза той.
Наталия е от Харков и пристига в България, заедно с двете си дъщери май месец. Оттогава тя е в хотела на Александра Джафарова и ѝ помага с каквото може. Споделя, че от месеци хора от Украйна ѝ пишат с молба за помощ и съвет къде да се настанят, но за първи път не знае какво да им отговори.
Чувството на безсилие, когато знаем колко трудно е сега в Украйна, е наистина много тежко, споделя тя.
И в момента ми звънят, пишат ми в социалните мрежи, с единствената молба да ги приютим. За съжаление, ситуацията е такава, че трябва да им отказваме. Днес ми звънна майка на три деца, която иска да дойде тук със семейството си и аз ѝ отговорих, че в момента има такъв закон, такава програма, че не можем да ги приемем. Ежедневно се стреля и се изсипват бомби върху главите на хората и вече е много страшно дори и за възрастните. В началото се страхуваха предимно децата, но сега вече и възрастните се боят. А аз изпитвам ужас от това, че не мога да им помогна, умоляват ни да ги приемем, но нямаме тази възможност, каза още Наталия.
Ситуацията с украинските бежанци в България и неяснотата как ще бъде запълнена пропастта между написана заповед на хартия и реалните действия за настаняване на хората са поредното доказателство, че понякога вземането на решение е лесната част от задачата. Защото и досега не е ясно кои са държавните бази, кой ще разпределя бежанците и къде ще се настанят тези, които в момента пътуват към нашата страна.
Чуйте още в репортажа на Мая Щърбанова:
По време на Коледно-новогодишните празници се увеличават пациентите на д-р Албена Кирова. Повечето са преяли и препили, тогава се обаждат жлъчки и стомаси: "Човек трябва да си контролира храненето като вид храна и като количество. Хората, които са постили, в никакъв случай не бива да се нахвърлят на храната, трябва да ядат от всичко по..
През 14-те години, през които Росица Проданова работи като сертифициран хлеботерапевт, е научила, че за хубав хляб винаги е нужно добро настроение: "Дори и без мая, хлябът тогава става душишка. Хлябът събира всички съставки - вода, огън, брашно. Рисуването върху брашно създава нашата нова приказка. Трябва да притихнем, за да излезе мисълта на душата."..
Няколко бебета изплакаха до обед във варненските болници. Първото "коледно" момченце се е родило днес в АГ болницата в 7.45 ч. с класическите мерки 3200 гр. и 50 см. Детето е родено по естествен път, посочиха от лечебницата. От началото на годината там са родени 1 850 деца. Няколко часа по-късно - около 10 ч., момче се роди и в родилното отделение на..
Божествена света Литургия в църквата „Свети Атанасий" - старият митрополитски храм на града, беше отслужена днес във Варна от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и предстоятелят - иконом Дончо Александров, заедно със свещеници от енорията. Сред причестените от митрополит Йоан миряни бяха вицеадмирал Митко Петев, както и Кристиан Димитров –..
Повече от 20 години благотворитeлната инициатива „Българската Коледа“ помага за подобряване на грижата за децата с тежки заболявания, състояния и увреждания. В двадесет и второто издание призивът е „Да дарим надежда на дете в беда“ чрез осигуряване на съвременна високотехнологична апаратура за ранна диагностика и съвременно лечение. Даниела..
Всяка година Венета Николова от Варна подарява свои картички на близки и приятели. Рисува ги лично, по вдъхновение, при това всяка е различна от останалите. Любовта към рисуването Венета открива още като дете, но днес рисува, за да радва хората около себе си, а и с благотворителна цел. Въпреки че все по-рядко си разменяме коледни картички..
Рождество Христово или Коледа е един от най-важните християнски празници в България, който се отбелязва с дълбока почит и много традиции, съчетаващи религиозни и народни обичаи. Празникът започва с Бъдни вечер (24 декември), когато се събират семействата, за да отбележат началото на празниците и да спазват редица обреди. На Бъдни вечер българите се..