Защо над 50% от българските медици стават обект на агресия?

В последните години все по-често четем и слушаме за случаи на агресия срещу медици. Проучване на Българския лекарски съюз (БЛС) показва, че 55% от лекарите у нас са били жертва на вербална или физическа агресия по време на работа. На Конгреса на Югоизточно-Европейския Медицински форум, който се проведе наскоро, председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че за упражнена физическа агресия срещу тях споделят едва 7% от медиците и подчерта, че насилието над лекари е световно явление. Подобен проблем имат в Италия, където цифрите са почти същите като в България, а в съседна Турция цели 90% от лекарите са ставали жертва на агресия.

Според психиатъра професор Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ "Света Марина" във Варна, тези високи проценти се дължат до известна степен на балканския манталитет, но е на мнение, че има и други много сериозни фактори, провокиращи насилието над медици.

"Ако се върнем 40-50 години назад ще видим, че лекарят и учителя бяха силно идеализирани, а здравеопазването беше безплатно. Тогава лекарите бяха възприемани като богове, на които винаги можеш да се обадиш и 24 часа в денонощието са готови да помагат. Това нещо обаче се промени. Сега лекарят стана в голяма степен чиновник, който има работно време, работи за пари и работи в търговски дружества. И пациентите не са същите. Той плаща здравна осигуровка и очаква личния му лекар да е на разположение 24 часа и да получи помощ сега и на момента. И когато това не се получи, пациентът или неговите близките реагират с вербална или физическа агресия", каза проф. Кожухаров.

Поставянето на граници

Според проф. Кожухаров е много важно е поставянето на граници от страна на лекарите.

"Преди 30 години, когато исках да стана лекар се виждах в ролята на спасител. Във времето обаче, започвайки да работя в област с тежки хронични болести и зависимости, се научих на граници. Излекуването в краен вид при хроничните болести го няма. Това нещо трябва да се обясни на пациента със спокоен тон, да има добра връзка и яснота докога лекарят може да бъде търсен и какво влиза в неговите задължения. Българският лекарски съюз и другите организации и институции трябва да провеждат обучения сред лекарите как да не провокират агресия", категоричен беше проф. Кожухаров и направи сравнение с други европейски държави, в които се провеждат подобни обучения.

"Важно е лекарите да бъдат обучени как да съобщават трудни и лоши новини. Пациентът, освен да бъде излекуван, той иска да бъде чут и разбран и да усети, че има съмишленик на своя страна. Много от лекарите, дали поради липса на време или поради липса на обучение, не съобщават по нужния начин подобни лоши новини", каза още проф. Кожухаров и отново подчерта, че медиците са натоварени с много административна работа, която им пречи да обърнат необходимото внимание на пациента.

Много млади лекари се отказват заради лошото отношение и агресията

"Когато един лекар се чувства незащитен и застрашен, мотивацията му спада и той напуска системата. Надали ще бъде такъв идеалист, който ще иска да работи при това отношение. Приказката "каквото повикало, такова се обадило" важи напълно за този вид взаимоотношения. Лекарят очаква негативно отношение от пациента и неговото поведение също провокира агресия. Средата вече е различна. Не можем да се връщаме постоянно назад и да казваме "какво беше едно време", каза още професор Христо Кожухаров.

Той приветства и искането на Българския лекарски съюз за по-сурови наказания за насилието над медици.

Чуйте разговора на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров: