Steve Karrer (MESSIAH, GURD): "Метъл сцената е много по-професионална от 90-те"

Интервю със Steve Karrer (MESSIAH, GURD)

На 26 и 27 август къмпинг „Стринава” край Дряновския манастир отново ще бъде арена на фестивала „Running Free”, организиран традиционно от HMC „Metal Force”. Голямата група тази година са швейцарските дет метъл класици MESSIAH. За тях това ще бъде и първи концерт в България. Преди две години за първи път групата гостува в „От другата страна”. Поводът беше албумът на завръщането им „Fracmont”. Тогава разговаряхме с вебе бившия вокалист на групата Andy Kaina. Днес, благодарение на организаторите на петия „Running Free Festival” събеседник беше барабанистът на MESSIAH Steve Karrer.

Интервюто със Steve Karrer (MESSIAH, GURD) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 22.08.2022 година.

От другата страна - Привет, Steve, скоро MESSIAH идват за първи път в България. Какво сте подготвили като сетлист?

Steve Karrer - За нас е чест, че бяхме поканени от организаторите на „Running Free Festival”. Бяхме много изненадани, защото плановете ни не включваха в последния момент да свирим в България. Така че сме много щастливи, че ни се отдава подобна възможност. През 2020 издадохме нов албум, който се казва „Fracmont”. От него ще изпълним няколко песни. В същото време разбира се и стар материал. Всички наши фенове харесват песните от миналото, както и нещата от 90-те и албумите „Choir of Horrors”, „Rotten Perish”. Подготвили сме сет от цялата история на групата.

От другата страна - Ние преставихме „Fracmont” с бившия Ви вече вокалист Andy Kaina. Той защо си тръгна?

Steve Karrer - Решението беше негово. Andy реши да напусне групата. Причината май се крие в двете години, в които трябваше да оцеляваме по някакъв начин заради вируса. Времената бяха трудни са всички от нас. В някакъв момент Andy реши да спре, да се занимава с музика за втори път. Не става въпрос, че между нас има нещо лошо. Смятам, че Andy не се чувстваше щастлив заради положението, в което се бяхме озовали – без концерти, без визия за бъдещето, с постоянно отменени изяви на живо. И в крайна сметка реши да се махне. Това беше тъжна раздяла в онзи момент, защото се намирахме в добра форма, за да продължим. Промяната на вокалиста е винаги сериозно решение. Най-добрият вариант е като при AC/DC. Нали Bon Scott вече не е между нас. Е, ние не сме AC/DC, но все пак става въпрос за смяната на фронтмена на групата. Много хора първо виждат певеца на една банда – какво прави, как се държи на сцената. Все пак намерихме достоен заместник. Той ни е дългогодишен приятел. Познаваме се от много време. Първоначално опитахме с двама различни певци. Но се спряхме на Marcus Seebach. Той е 47 и е най-младият в бандата. Изглежда перфектно за нас и за годините, на които сме. Имахме едно шоу на „Party.San Metal Open Air”. Това беше вторият му концерт с MESSIAH. И свърши наистина страхотна работа. Харесваме гласа му. Той е много разнообразен. Невероятен е. Щастливи сме, че попаднахме на него. Настроението в групата е много добро. Вече работим по нов материал. Ще видим как ще се развият нещата.

От другата страна - Спомена последния албум на групата „Fracmont”. Две години по-късно, май, го издадохте в грешното време?

Steve Karrer - Тъжна работа. Решението обаче не беше на групата. Когато продуцираш музика за плочи, отнема повече от половин година, за да получиш готовия продукт. Решението ни беше на лейбъла „High Roller Records”. Имахме разговори по въпроса кога ще е най-добре да го издадем и решението беше за септември 2020. А то беше взето повече от половин година по-рано. Никой не предполагаше, че ще ни затворят. Водихме разговори да преместим датата на издаване, но едва сега можем да си дадем сметка колко време отне да се справим с вируса. Просто никакъв шанс. Ние сме една от многото групи, които издадоха албуми между две не толкова добри години. Много е лошо, че нямахме възможност да представим алубма. Едва сега започваме с промотирането на „Fracmont” като в същото време пишем и нов материал. Положението е малко странно, но за нас албумът е все още нов и искаме да го покажме навсякъде по света – как звучи и как го изпълняваме.

От другата страна - Спомена, че вече работите по нов албум. Каква е ролята на новия Ви вокалист Marcus?

Steve Karrer - Както отбелязах, гласът му е много разнообразен. Когато той се присъедини към групата, вече имахме накои демо варианти. И той някак си се оказа свързващият елемент. Може да направи крясъците на Jazzi, които Andy не можеше да вдигне толкова, както и да повтори ревовете на Andy. Т.е. имаме вокалист, който смесва двата стила и смятам, че се вписва много добре в музиката ни. И в същото време има свой почерк, гласът му има собствен стил, със сигурност звучи различно от Jazzi и Andy. За мен той се вписва много добре в концепцията на MESSIAH. Щастливи сме с решението ни да го привлечем в бандата.

От другата страна - Marcus ли се напасва към стила на групата или и групата трябва да се напасне към пеенето на Marcus?

Steve Karrer - Той вече се вписа много добре в музиката на MESSIAH. Процесът при нас винаги е започвал от Brögi. Китаристът ни създава рифовете, след което се включваме и останалите от бандата. Последни се появяват вокалите. Може би в бъдеще Marcus ще предложи идеи преди музиката да е готова. Той също е барабанист. Успял е да си намери място и в други групи. Всъщност не знам дали би искал да работи по този начин. До момента не сме опитвали, но той е доста разнообразен и има интересни, и добри идеи. Текстовете например ги пише винаги Brögi. Идеите за текстовете са негови. Той се появява с накакви откачени идеи за църквата и други подобни. Т.е. Brögi нахвърля идеите, след което вокалистът ни ги използва за основа, за да напише текстовете, които да се впишат в песните. Това е начинът ни на работа. За новия ни албум, ще стане точно така.

От другата страна - Замисляли ли сте се да направите един дръм батъл между теб и Marcus?

Steve Karrer - Не мисля, че ще го направим. Но той наистина е много добър барабанист. Дори съм леко поуплашен от способностите му. От половин година имам проблем с рамото. Първото ми свирене беше преди седмица. Преминах през труден период, през който не можех да свиря. Дори групата направи концерт с друг барабанист. Но не беше Marcus, защото това беше първото му шоу като вокалист на MESSIAH. Бандата свири в малък клуб. Решихме да направим концерта заради него, за да видим и ние, и той как се работи с групата. Имаше около 150 души. Шоуто беше проверка за участието ни на „Party.San Metal Open Air”. Наистина беше важно да го направим. Намерихме един много готин барабанист, който ме замести. Той е част от COMANIAC – много технична траш метъл банда от Швейцария и свърши страхотна работа. Това беше причината да не навивам Marcus да пее и да свири на барабани едновременно. Обаче неговата роля е да е отпред. Всъщност една от другите му групи, в която пее, е също траш метъл. Участва и в една технична дет метъл банда, в която свири на ударни.

От другата страна - Причината да направим това интервю е първият конзцерт на MESSIAH в България. Кой е най-специалният концерт за теб?

Steve Karrer - За мен беше чест да участваме на „Maryland Deathfest”, САЩ през 2019 година в Балтимор. Това е голям екстремен фестивал. Бяхме поканени и това участие беше въобще първото ни в Щатите. Беше фантастично. Публиката беше страхотна. Гостоприемството невероятно. Участието ни там беше много специално. Бих добавил и кратковременното ни събиране през 2003 година. Тогава направихме само два концерта. Получиха се много силно. Единият беше в малък клуб в Цюрих, препълнен с фенове. От покрива капеше вода. Беше страшно горещо. Най-горещото лято, което някога си спомням. Навън беше 40 градуса. Много специален концерт. Вторият беше на фестивала „Full Force”. Това беше първият наистина голям фестивал, на който свирихме с MESSIAH.

От другата страна - По какъв начин поддържаш форма?

Steve Karrer - Не съм спортен тип. Но се упражнявам много. Свиря в три банда. Имам кавър група наSLAYER и траш банда GURD. Така че постоянно съм в репетиции, за да бъда във форма. Това е рецептата ми, за да бъда винаги във форма.

От другата страна - Какво ти е мнението за съвременните барабанисти, които са като машини?

Steve Karrer - Смятам, че MESSIAH остави своя отпечатък в сцената през първите години подобно на групи като CELTIC FROST. Аз съм олдскуул. Когато слушам и гледам днешните млади барабанисти, винаги се изненадвам как успяват толкова бързо да свирят с двете каси. Вече има коренно различна техника, за да се постигне тази скорост. Трябва да отбележа, че съм доста ленив, за да се науча на моите 53 години. За себе си реших да свиря по начина, по който винаги съм го правил. И давам най-доброто от себе си, но смятам, че никога не мога да вдигна скоростта като тези млади колеги. Останалите от MESSIAH са на същата възраст като мен. По някакъв начин ние усещаме музиката по-различно в сравнение с младите. Днес спокойно можеш да се научиш да свириш на барабани. Има много ученици, които усвояват китарата и баса. Обаче на мен всичко това ми звучи много различно, защото те го правят по правилния начин, защото така са научени да го правят. А при нас нещата се получават от дъното на сърцата и телата ни. При нас е въпрос на чувства. Китаристът ни Brögi е много сенситивен, винаги го е твърдял за себе си. Когато му подхвърля да изпълни нещо по различен начин, той ми отговаря, че всичко е въпрос на чувство и трябва да бъде по начина, по който той го е предложил. След което говорим и се съгласяваме на компромис, защото става въпрос за MESSIAH. Това е оригиналната банда – може би сенситивната банда. Ние свирим със сърце. Не пишем ноти. Стилът и на създаването, и композирането на песни при нас е различен. Това е отнася и за други групи като POSSESSED, KREATOR.

От другата страна - Споменаваш само олдскуул групи.

Steve Karrer - Така е. Ние сме израснали с музиката. Във „Fracmont” има материал, който преди 30 години едва ли щяхме да можем да изсвирим. Все още израстваме. Някои от нас през цялото време продължиха да се занимават с музика. Други – прекратиха за дълъг период преди да се върнем. Brögi, например, беше спрял след 2003 година, след двата концерта, които направихме. Той отново беше спрял да свири на китара. Така че стилът му не се е променил. Той продължава да се подвизава в света от 80-те и 90-те години на миналия век. И така оказва най-голямото влияние за олдскуул звука на MESSIAH. С Brögi няма как да звучим като модерните групи. Харесвам днешните дет метъл групи, но те са напълно различно нещо.

От другата страна - Какво си спомняш от първите си години с MESSIAH?

Steve Karrer - Да стана част от групата беше много специален момент за мен. Имахме нужда от време, за да създадем албумите от 90-те. Други дет метъл банди като CANNIBAL CORPSE или DEICIDE бяха започнали малко по-рано от позицията, на която ние се намирахме. Чувствам, че по някакъв начин с малко изпуснахме точното време, за да се завърнем и да се изравним с другите групи. Всъщност MESSIAH винаги са били по някакъв начин специални. Никога не сме правили турнета като останалите. Имаме нормална работа, някои от нас имат и семейства. Дори и през 90-те нещата стояха по този начин. Аз имам своята работа, апартамент, кола, а музиката за мен е хоби. Наистина поглъщащо хоби. Всички отпуски използвам, за да съм на турне. Така стояха нещата. Когато се върна назад, виждам, че можехме да вземем много повече от онези времена. Да имаме по-добри концерти и участия на по-добри фестивали  и отново да имаме какво да ядем.

От другата страна - Какъв беше проблемът с албума „Underground” и Christofer Johnsson от THERION?

Steve Karrer - Бяха времената на грънджа. Голяма част от траш и дет метъл бандите се преориентираха към новия стил. Тогава Andy за първи  път напусна групата. Преди това обаче свирихме в Полша. Там бяха и THERION. Там се срещнахме с Christofer Johnsson. С него с изкарахме много добре. Когато малко по-късно Andy напусна, ни споходи идеята да поканим Christofer за вокалист. Той от своя страна беше много ентусиазиран да пее за MESSIAH. В същото време и ние искахме да внесем нещо ново в музиката ни. Така че решението „Underground” да звучи по този начин, беше наше. В същото време имахме и нов басист, много добър музикант, който вклини стила си в групата. Тогава за първи път в историята на MESSIAH друг човек създаваше част от музика. Това много ясно си личи в „Underground”. Другата причина след този албум да се разделим бяха и сложните ни професионални отношения с Christofer.  Трябваше да летим за концертите, а не печелехме достатъчно пари. Също така след като мина повече време, се оказа, че с него не сме подходящи партньори. По друг въпрос с Brögi се оказахме на различни позиции. Той не искаше повече да свири на живо. Двамата с басиста обаче нямахме търпение да се качим на сцената и да правим концерти, защото това е нашето нещо. С Brögi се оказахме на различни позиции как да продължим с групата. И решихме да спрем. Времената също не бяха много добри. С Brögi не бяхме в много добра кондиция. Бях много щастлив, че през 2003 година успяхме отново да излезем заедно на сцена и да си изкараме страхотно. Защото първата ни раздяла не стана по най-добрия начин.

От другата страна - Най-трудният урок, който научихте през тези години?

Steve Karrer – Научихме един от най-трудните уроци за MESSIAH, след като се завърнахме. Разбрахме, че когато изчезнеш, когато се отдалечиш от сцената, при завръщането си от една страна може да е страхотно, защото има фенове, които те очакват, но в същото време осъзнахме, че сме пропуснали много, докато ни е нямало. Някои от нас дори бяха спрели с музиката, както ти казах и си бяха останали със старите познания за нещата. Аз и басистът Patrick, обаче, през цялото време не спряхме да се занимаваме с музика. Бяхме наясно с промените, преживявахме това, което ставаше в бизнеса, бяхме свидетели на развитието на условията за участие на фестивали. Когато си на тяхната сцена, когато ти кажат, че имаш един час, това означава, че имаш точно един час. Дори минута отгоре може да ти струва скъпо. Днес никоя банда не може да си просрочи определеното време. Тряваше да обясним на останалите правилата. Те ни повярваха трудно. Бяха останали в 90-те, където на никого не му пукаше за времето. Така че, когато се завърнахме, трябваше да научим много за сцената. Тя беше станала много по-професионална от преди. Също така организаторите на концерти и фестивали вече имат съвсем друга основа на работа. В началото си казвахме, че щом сме MESSIAH, можем да правим каквото си поискаме. Все пак хората чакат нас. Може би наистина е така, но в схемата има и други части като организатори, промоутъри, които работят по точни и ясни правила. Те са професионалисти, а ние понякога се държахме като начинаещи музиканти. Това трябваше да научим. Трябваше да се научим, да работим по правилата на новото хилядолетие.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Steve Karrer - Откачен въпрос. Никога не съм мислил по този начин. В миналото имахме един концерт Полша. Беше през 1991 година. Участвахме на един дет метъл фестивал с всички шведски дет метъл групи като DISMEMBER, GRAVE, UNLEASHED, TIAMAT. Фестивалът беше в една зла за зимни спортове. Участваха още MORGOTH. Имаше и полски групи. Точно до залата беше хотелът. Имаше фенове, които щом ни видеха и ни обграждаха. Всеки път, когато се придвижвахме между тези две сгради, ни налитаха и ни заобикаляха. Това наистина е рокендрол момент. Тогава си мислех, че съм късметлия, защото подобни изживявания не ми се случваха всеки ден, както със сигурност на James Hetfield или Mick Jagger. В такъв момент разбираш, защо са заобиколени от бодигардове. Сутринта закусвахме в хотела, когато двадесетина фенове, нахлуха в залата и дойдоха на масата ни. Тогава ни се стори много яко. Подписахме някакви неща, бяхме щастливи за вниманието. Но не бих искал да го преживяваме всеки ден. Имам нужда от личното си пространство. Тези моменти ми носят голямо удоволствие, но не бих искал да съм до големите рок звезди. Не съм такъв човек. Широкоскроен съм, но не съм много наред с вниманието, което бих получавал всеки ден на улицата.