В дни като днешния имаме повече време да помислим за хора и събития извън обикновения делничен кръг, в който примката на задачите все повече се затяга около нас и не оставя възможност за лирични отклонения.
Но нали затова са празниците? Самата дума дава жокер, че имаме повече празно време; време, което можем да оцветим и наситим с каквото пожелаем съдържание, различно от повтарящото се през останалата част от дните.
Празник.
Един по-усмихнат, лежерен и красив ден, изпълнен с повече приятни емоции и хубави събития.
Празник.
Когато даваме по-големи шансове на живота да тържествува и да се чувства страхотно.
Празник.
Светът се обръща към нас със светлата си страна, онази – по-шумна, приятна, забавна, привлекателна, харесвана. И това ни доставя радост.
Празник.
Истории без край, събития, срещи, концерти, пържена рибка в крайбрежните заведения и мелба за финал преди следващото начало.
В такива дни се сещаме за невероятни образи, които с времето се превръщат в емблеми на града. Понякога ги обсъждаме и се забавляваме на случки, в които те са се оказвали главни герои, а ние сме били в ролята на случайни свидетели. Друг път разказваме на децата и внуците си и разказът започва така: „Имаше някога един невероятен образ...“. Например: имаше някога един невероятен образ - чичо Атанас. Наричаха го още Цампара, по прякора на майстора – тапицер Цампара, при когото чиракувал като малък. Той знаеше всичко за града и за хората в него. Кой кога е дошъл и се е пренесъл в жилището си, кога е претапицирал мебелите от червен плюш в дамаска с флорален мотив. Е, това последното го знаеше, но не го разказваше. Той беше сладкодумен, лоялен към клиентите си и влюбен във Варна.
Но любимият ми разказвач беше дядо. От малка обичах да се разхождам с него и да слушам история след история. И той разказваше ли разказваше...
В думите му градът оживяваше във всичките си форми и състояния през годините. Дядо познаваше сградите, улиците, сюжетите на града. Коя сграда кога е построена, какво е имало на нейно място преди това, кога нещо се е променило. Тази му любов беше запечатала в спомените му събития и детайли от живота на града с дати и години. Можеше да разказва безкрайно, а аз безкрайно можех да слушам.
Разполагах се удобно в думите като в машина на времето и се понасях с нея по варненските улици. Между похапването на няколко парченца ароматни праскови. Славата на плодовете, които дядо отглеждаше, се носеше надалеч и ние така си говорехме, седнали под дървото, а на масата – във фруктиера грееха праскови като големи жълто-червени слънца. Дядо побутваше фруктиерата към мен и повеждаше мисълта ми от улица към улица, от алея до алея, от забележителна сграда до друга такава.
Не помня имена или истории, но всеки следващ разказ запълваше сърцето ми с още и още любов към града. Исках още Варна, красива Варна, невероятна и неповторима Варна. И я получавах.
И така, докато един ден разбрах, че сърцето ми е претъпкано с Варна... До припадък, до невъзможност. Толкова много любов към града бяха наслагвали през годините разказите на дядо и разходките с него.
Обичам този град, хората, улиците, алеите, историите му, морето му, радиото му!
Колко сме щастливи, че имаме всичко това!
Честит и чудесен празник, Варна!
Общинският съвет в Балчик одобри днес Белият град да подпише споразумение за сътрудничество с турската община Мармарис. „В резултат на подписания договор на 18 юни 2008 година за побратимяване между Община Балчик и Община Армуталан, Република Турция, през годините имахме активни контакти с нейното ръководство, а творчески колективи и спортни клубове..
Централната улица "Св. св. Констанитн и Елена" в кв. "Виница" е почистена до асфалт, обработена е против лед. Страничните улици обаче са истинско предизвикателство за автомобили и пешеходци. Тротоарите също са заледени и на по-стръмни улици са опасни, казват живеещи в района. Чуйте репортажа на Мартин Николов: Пътната обстановката във Варна днес е..
Дарителска кампания за създаване на образователни еко работилници в училища и детски градини провеждат от Академията за рециклиращо изкуство/Recycle Art Academy във Варна. Целта на тези работилници е децата да се учат да пазят природата , каза за Радио Варна Наталия Николова от организацията. Малчуганите ще научат повече за рециклирането,..
Ски пистата във Вълчи дол ще работи през почивните дни за всички любители на снежните забавления. Това съобщи кметът на общината Калоян Цветков. В момента пистата е покрита с естествен сняг, който тази нощ беше обработен. Днес ще бъдат поставени охранителни мрежи, които да отделят скиорите от децата с шейни. В следващите две нощи се очакват..
Тази сутрин в Добрич са били измерени рекордно ниските -20.1 градуса , според данните на НИМХ към 5.00 часа. Там е и най-студено в цялата страна. Досегашния рекорд за минимална стойност на тази дата е от 1984 година, когато са били отчетени -18.4 градуса. В момента в Добрич е -19 градуса , а снежната покривка е 27 сантиметра. Най-много сняг е..
Когато автобусът закъса и ти се наложи да се разходиш из снежна Варна и да повървиш 5-6 километра, виждаш и романтичната страна на изненадалата ни зима...през февруари. Леко си затваряш очите, мижаш (най-вероятно заради снежинките) за непочистените и необработените улици и тротоари и се радваш, че под обувките ти скърца сняг. Снимки: Даниела Стойнова..
Легендата на варненския и българския футбол Божил Колев представи книгата си "От Черно море и ЦСКА до световния футбол". Това стана на голямо тържество в присъствието на едни от най-големите футболисти от близкото минало. Божо Колев даде интервю за Радио Варна минути преди началото на презентацията.