Древно изкуство в модерни дни – рисуване с къна

Да си посланик на миналото, неговите тайнства и обичаи. Да бъдеш връзка между два взаимноразминаващи се свята – сега и преди. Девора Николова разказва за най-древното изкуство за украса по тялото – рисуване с къна (Мехенди), което тя практикува от пет години. Любовта й към йогата още в детска възраст събужда интереса й към рисуването с къна.

„Рисуването с къна е красива и загадъчна форма на изкуство, което е индивидуално за всеки човек. То не може да бъде повторено и затова е толкова харесвано. Много е трудно да се съчетават древни традиции и да бъдат втъкани в днешния ден”, споделя Девора.

Думата „къна” произлиза от езика урду. Древни вярвания в Индия и Мароко гласят, че символите с къна крият тайнствени послания за плодородие, любов, чувственост, късмет и предпазват от зли очи и зли духове.

„Когато се нарисуват стъпалата на човек, се смята за божествен контакт, понеже стъпалата са считани за свещена връзка, където човекът и земята се срещат.”

„Смята се, че най-ранните употреби на къна са от последната ледникова епоха в Африка, когато регионът на Сахара е бил по-зелен. Според легендата пастири са пуснали животните си да пасат на тревна площ. Едно от животните е намерило растението на къната - Lawsonia Inermis и си е изцапало устата с червено. Хората са си помислили, че това е кръв. По-късно разбрали, че е от самото растение. Така са открили къната и са започнали да я вкарват в традициите си”, разказва Девора.