23 юни, четвъртък, Арт салон на Радио Варна, 18.00 часа
„Светец и цар“ e новият исторически роман на Владо Каперски, разказващ за срещата на свети Иван Рилски с набожния и миролюбив цар Петър, син на Симеон Велики. Среща на духовния авторитет със светската власт, на духовното със земното, притча за съдбата на България преди византийското владичество и пътя й в бъдното, с препратки за днешното време. Това е роман, в който освен събитията – достоверни или плод на авторските художествени интерпретации, се преплитат със съвремената нишка в повествованието.
"Светец и цар" е седмата книга на Владо Каперски. Както разкрива, той е вървял към тази творба през всичките си дни и нощи, докато достигне до нея, катерейки приказния Царивръх.
***
"Племенникът се посви, не побърза да отговори, премисляйки дали думите, които ще изрече, са верните. С присъщата си умозрителност и спокойствие, които му даваше дълбоката вяра, изрече:
– Ваше величество, навярно Иван е имал на ум, че поставена на върха, царската шатра ще бъде знак на Вашето височайше достойнство на самодържец. А неговият дим ще да е словото, което иде от огъня на християнското учение. И в тази среща на духовното със земното трябва да се крие отговорът, който дирите."
Из книгата
***
Този роман на Владо Каперски безспорно е най-атрактивното му произведение. И най-абциозното, защото художествения риск, който е поел, е налице – това е смел и сполучлив скок на автора от познаните му поляни на късите разкази и поетични есета, през канарите на автобиографичната му проза, за да се изкачи до историческо-мистичния Царивръх. Ставаме свидетели не само на последователно писателско развитие, но и на неговото решително преодоляване на тесните килии на по-дребните жанрове. Каперски доста умело съчетава различните си проникновени сюжетни линии, които непрекъснато преливат по най-естествен начин в картината на повествованието. Това е много важно, защото в романа живеят няколко доста различни времена – средновековно минало, интимно вчерашно и сегашно сбъднато. Националната ни историята е не само фон, но тя е и действащо лице, като в главните роли са двамата носители на заглавието – светецът Иван Рилски, бъдещият Небесен закрилник на България и царят миротворец Петър, също по-късно канонизиран за светец. Другите две съществени персони са по-скоро грешници, отколкото праведници – това е самият автор и странникът Янор, който сънува Отшелника и общува във виденията с него.
Карето от живи образи се допълва с десетки прототипи от царствените ни хроники и летописи, сред които изпъква основният философски, социален и религиозен генезис на богомилите. Те населяват част от страниците на романа, но в полемиката между царя и тях Каперски е успял да предаде основните им послания, както и гледната точка на догматичното християнство. От изобразеното в книгата днешният читател остава с убеждението, че в отношенията на българите с Бог въобще не са се променили - това непризнаване на светската и църковна власт, недоволството и възмущението от техните навици и порядки, явно е станала част от националната ни същност и манталитет. И сега сме малко езичници и малко богонемилни богомили. Каперски е деликатен във внушенията си, не прави преки аналогии между днешната ни държавност и онази, преди да паднем под ударите на завоевателите, не идеализира нито царя, нито обкръжението му, нито народа... Царят обаче е водач с духовна душа, вярващ в доброто и наивен по своему, знае да се справя с враговете, но помни и спазва Божията заповед: „Не убивай!“ Петър е изтъкан от вътрешни съмнения, двоуми се в търсенето на истината, предприема царствен поход към Рилската пустиня, където се е усамотил Чудодееца Иван. Петър е новатор, модерно мислещ властник, за когото управлението е мисия, а не зарче в шепата на съдбата. Той не е аскет, но стоицизмът не му е противен – хапва малко храна, пие умерено вино, предпочита плодове, държи се човешки със слугите, съветниците, подчинените. Объркан е от прозрението, че войната храни всички по социалната стълбица, а мирът, към който той се стреми, е убийствен за войската, военоначалниците, управителите на крепости. Както по време на бран, така в мирни условия беднотията и недоимъкът на най-нисшите народни маси е отчайващ. Тези българи от всичките ни царе са били подложени на жестоки данъци, грабеж и разорение. Каперски слага удивителен знак и на друга заблуда у Петър – надеждата му, че след като повечето народи в Европа са християнски, те ще престанат да се убиват помежду си. Това е важен постулат, който в нашето време е още по-актуален – целокупното християнско население на планетата не спазва Десетте Божи заповеди. Нито се плаши от Седемте смъртни гряха. Но цар Петър е мечтател и образът му в романа е художествен успех за Каперски. Той се допълва от присъствието на Иван, довереника на невидимото, който е обратната страна на жълтицата, Отшелника е духовният герб и еманацията на народа ни. И Светеца, и Царя са заснети и режисирани в най-добрите традиции на историческата ни белетристика. Персоните им са релефни, запомнящи се, носят колорита на епохата, говорят с истински думи, изразяват многопластови мисли, внушават живост и киноприсъствие.
Румен ЛеонидовДо 14 декември 2024 г. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде представена изложбата „Непознатият „Рибен буквар“. 200 години от отпечатването му.“ Експозицията е дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е посветена на седемте издания на първия български светски буквар до Освобождението на България. За първи път се представят..
Дългогодишният солист на Детския вокален ансамбъл "Сребърни звънчета" Божана Атанасова подготвя своя първи самостоятелен рецитал на 30 ноември, събота, от 18.30 часа в концертната зала на Младежкия дом. Божана Атанасова е лауреат на редица национални и международни конкурси, на които е наградена със стотици престижни отличия - златни и сребърни..
След невероятния успех на концерта си в Пловдив през юли тази година, световният феномен 40 FINGERS се завръща в България с два концерта. Освен в София, въртуозите на китарата ще гостуват и във Варна – на 17 януари 2025 г, в Двореца на културата и спорта . Италианците се завръщат с нова и още по-зрелищна програма. Смятани от критиците и от..
Изложбата „Проблеми и решения в дизайна на градската среда“ беше открита снощи в Дома на архитекта във Варна. В нея млади архитекти и студенти представят свои идейни проекти и виждания, касаещи развитието на дизайна на градската среда. Тя се организира от "Дизайн Хъб Варна" със съдействието на различни институции и организации...
С клавирния рецитал на Людмил Ангелов на 26 ноември от 17.30 часа в концертната зала на Мелницата започва празничната програма на Община Балчик по повод предстоящите коледни празници. Коледната елха ще светне официално в центъра на града на 5 декември от 17.30 часа, последвана от Балетен спектакъл „Лешникотрошачката“ на Държавна опера –..
През месеца на българската просвета и култура т.г. в Балчик отвори врати едно малко пространство, където изкуството се чувства уютно у дома. "Център за изкуство и култура "Чаршията" е частно арт пространство и като такова не е в конкуренция с никоя институция в Белия град, а изповядва максимата, че народ без култура е народ без бъдеще" -..
За четвърти път от Българска илюстрация организират изложба с избраните творби от Биеналето на илюстрацията. 416 произведения от 194 автори ще бъдат разположени в двете зали на "Триъгълна кула на Сердика". Изложбата ще бъде открита на 26 ноември 2024 година от 18:00 до часа. Четирима творци ще бъдат наградени в категориите „Реализирана творба“ и..