Илиян Койчев е на 30 години. Роден и израснал във Варна, той е завършил Икономическият университет в града. Бакалавър е по финанси и има магистратура по недвижими имоти и инвестиции. Завършил е магистратура маркетинг със специализация рекламен мениджмънт в УНСС в София. Голямата му страст, обаче е спорта и затова се насочва към професията "спортен журналист".
Няколко години е част от спортния отдел на вече несъществуващата телевизия "Черно море", но в един момент решава да напусне Варна и да пробва късмета си в столицата. Започва работа в един от най-големите спортни сайтове у нас и се утвърждава в екипа. Прави интервюта с известни български футболисти, отразява мачове от родното първенство.
Срещам се с Илиян Койчев пред НДК за да си поговорим за родната му Варна и защо не вижда бъдещето си в града?
Какво първо свързваш с думата „Варна“?
Първата дума е застой. Когато се прибирам във Варна не виждам особено голяма промяна. Виждам отлив на млади хора. Точно тези млади хора, които трябва да са гръбнакът на този град и да го съживяват. Те обаче си тръгват – или в посока София като мен или в посока Западна Европа. Всеки от тях търси нещо, което не може да намери в родния ми град Варна.
Ти какво не можа да намериш във Варна?
Завърших бакалавър в специалност „Финанси“ в Икономическия университет. Тогава работех като брокер на недвижими имоти. Тогава се замислих „аз какво правя оттук нататък“. И заминах за София без значение и без да знам какво ще правя точно там. Заминах на сляпо. Тогава нямах нито сигурна работа, нито сигурна квартира. Което сега звучи доста тъжно. Но, аз тогава не виждах перспектива за себе си във Варна, особено в сферата на финансите. По-добра перспектива виждах в София. И след като заминах, разбрах че в София мога да получа съвсем друг начин на мислене, който е специфичен и го няма в нито един друг български град. Понеже София е наполовина европейски, наполовина български град с микс от националности. За съжаление, Варна си остава провинциален град като мислене. Сигурно в момента звучи ужасно това, което казвам, но за мен това са фактите.
Не се ли притесняваш, че сега хората ще си кажат „ей той отиде в София, стана голямата работа и вече сме провинция“?
Ето сега е момента и да похваля Варна за нещата, в които се е развила. Много се усмихвам, когато се прибера във Варна и видя например, че градския транспорт е „мръднал“ доста напред в сравнение с времето, когато напуснах града. Удоволствие ми е да си взема едно билетче, с което да си пътувам определен период от време. Нещо, което например в София го няма. Има и млади хора, които извършват най-различни дейности. Има обаче и икономически сфери, в които не се случва нищо. Няма го бизнесът във Варна. Той не предлага адекватни перспективи не само за младите хора, но и за тези на средна възраст, които създават семейства. За тях няма добра алтернатива в момента в града.
Кажи ми като един варненец в София, който все още не е станал софиянец – губи ли се варненското?
Аз съм варненски софиянец. Моето семейство произхожда от цяла Североизточна България. Аз не съм потомствен, а съм второ поколение варненец. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило някъде назад във времето, още с напускането на стария варненец от родния му град. Това което съм чувал от по-възрастните е, че много малко стари варненци са останали във Варна и голяма част от тях са потърсили късмета си в София или в Западна Европа и САЩ. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило още в края на 90-те години и началото на новия век.
Какво ти липсва от Варна, което го няма в София. Като изключим морето, което липсва на всички?
Липсва ми да си отида във Варна, да се разходя по Севастопол, надолу към входа на Морската градина. Да чуя тази варненска реч. Да видя как децата се гонят с чайките и се замерват с всякакви неща. Как хранят лебедите на плажа през зимата. Ето тези дребни неща ми липсват. Но, те са по-скоро ситуационни, отколкото нещо мащабно, което да ми липсва от града.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..