Отбелязваме годишнина от потушаването на пожара на танкера "Ерма"

45 години от потушаването на пожара на танкера „Ерма” в пристанище Варна ще бъдат отбелязани на 23 юни.

Това ще стане с прожекцията на документалният филм „Пожарът на танкер „Ерма” (1978).

 Мястото е Музеят за нова история на град Варна, с вход свободен.

Подробности от разговора на Ваня Славова с Теодор Роков:

Днес паметната плоча, която е свидетелство за това историческо събитие, бе преместена от пространството пред бившия клуб "Планет" в градинката „Славейков” до жп-гарата.

 Още по темата от Теодор Роков-уредник в музея:

През 1977 г. пожар избухва на танкера „Ерма", който се намира във варненското пристанище. На кораба има хиляди тонове нефт, а гасенето на пожара продължава почти цяло денонощие.

Варна е била заплашена от унищожителен взрив, който, според специалисти, е щял да помете всичко на 2 километра разстояние.

На 22 юни танкерът Ерма пристига във Варна с над 18 000 тона висококачествен либийски нефт. За едно денонощие са разтоварени близо половината.

На 23 юни в 17,35 на кораба се чува мощна експлозия, съпроводена със силен пожар. По късно ще стане ясно, че той е предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор на танкера. При взрива в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов.

На борда е само една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни операции. След първия взрив моряците панически напускат кораба, но старши помощник капитанът, с помощта на двама моряци, успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала.

Корабът остава без осветление, унищожени са пожарните и отводнителните помпи. Полупълният танкер се превръща в куп горящ и трещящ метал.

Първи предприемат действия пожарникарите, които са вече на мястото само 10-15 минути след оповестяването им. Пожарът обхваща цялата кърмова част, от единия борд влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари се опитва да гаси от брега. В първите няколко часа резултат от гасенето няма.

Мащабите на бедствието са застрашително големи и всички възможни сили и средства са призовани да се включат в борбата с възникналата инфарктна ситуация. Спасителният кораб "Нептун" по това време е ангажиран с осигуряване безопасността на най голямата ежегодна ветроходна регата с чуждестранно участие и се намира край Несебър. Веднага му е наредено да изостави 100-тината ветроходни яхти и с пълен ход да се отправи към Варна.

Стига се и до рискования план на два 100-тонни кран-платформи да се натоварят противопожарни коли и така да се приближат непосредствено до борда на „Ерма". Това става под канонада от взривове от горящото и пушещо туловище на танкера.

След серията от взривове „Ерма" опира дъното и безплодни се оказват опитите да бъдат срязани котвените вериги. Тогава става мощна експлозия. Процесът става неуправляем. Всички плавателни съдове са евакуирани от порта. Тогава от София със самолет пристига началникът на националната Противопожарна охрана.

Появата на генерал Илия Дончев и неговият личен пример вдъхват кураж на останалите и създава условия за организирано осъществяване на операцията по загасяване на пожара. Прокрадва се надеждата, че нощта няма да свърши трагично за града.

На сутринта в действие влизат и водолази, които трябва да изпълнят сложна мисия в горивния танк. Нужни са двама, но няма желаещи. След жребий късите клечки изтеглят Веселин Димов и Пламен Димов. Те атакуват газьоления танк отвътре и успешно запушват цепнатините, подхранващи непрекъснато "нафтовата печка" - огнището на пожара.

По време на операцията е изразходено цялото количество пенообразовател на пожарните служби на областите Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Бургас. До окончателното потушаването на пожара в следобеда на 24 юни педантично броените взривове от Бреговия щаб са 91.

По чудо няма сериозно пострадали при операцията по ликвидиране на пожара. Според полковника от резерва Цанко Ганев обаче, стресът по време на пожара се е отразил на някои от огнеборците и в следващите 3 години са починали 9 от офицерите, участвали в операцията.

9 дни по-късно „Ерма" е преместен от мястото на инцидента. Никога повече танкерът не вижда открито море и отива за резервни части.

След случая с „Ерма" в страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, за да се запознаят с опита ни за успешната ликвидация на инцидента. Анализите показват, че при евентуално взривяване на товара на танкера е щяло да бъде пометена всичко в радиус от 2 километра.