Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS): "Всеки ден трябва да сме благодарни, че имаме още един ден живот"

Интервю с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS)

Той е роден като Paul Christensen. Но е по-познат като Ronnie Atkins, вокалист на датската хеви метъл банда PRETTY MAIDS. През миналата и през тази година Ronnie Atkins издава два солови албума. Новият „Make It Count” е поводът певецът да даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.03.2022, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, мистър Atkins, новият ти албум излиза година след дебюта. Какво искаш да кажеш с тези солови издания?

Ronnie Atkins - Че съм все още жив. И в същото време няма какво друго да правя. За това и издавам албуми. Турнетата са невъзможни. Ситуацията с новия „Make It Count” е почти същата, както при първия „One Shot”. В много интервюта отбелязах, че използвах „One Shot” през пролетта-лятото на 2021 като терапия за мен. Наясно си със здравословното ми състояние. Болен съм от рак. По някакъв начин работата по първия солов албум ми беше от помощ. С втория е същото. За мен е начин да продължа напред с нещо положително, да оставя всички лоши неща настрана. Чувствам се добре. Правил съм няколко терапии, влизал съм в болница от време на време, но след последната лъчетерапия от април 2020 се чувствам добре. С диагноза като моята, все едно някой е поставил в главата ми бомба със закъснител. Наясно съм, че в някакъв момент всеки ще умре, но с диагнозата рак, Смъртта е някак си по-близо. Това, което се опитвам да кажа е, че издавам соловите албуми за мое лично успокоение 24/7. Срещам се с хора всеки ден, ходя да купувам плодове и зеленчуци, отивам до магазин с принадлежности за бебета, разговарям с хора, на които са им поставили диагноза рак. Писането, създаването, композирането на музика е моят начин да избягам от реалността така да се изразя. Не съм наивен, но музиката ми помага да продължа напред, да съм продуктивен и креативен. Причината за втория ми солов албум е абсолютно същата.

От другата страна - Музиката е твоето безопасно място?

Ronnie Atkins - Абсолютно. Ти го каза. Точно така е.

От другата страна - По какъв начин лошите новини от преди две години те промениха?

Ronnie Atkins - За това са повечето текстове, които съм написал. Те са точно за тази промяна. Беше ми много трудно да мисля по темата особено в новия ми албум. В заглавната песен „Make It Count” малко или много съм казал всичко. Тя е на същата тема, както едноименната песен от „One Shot”. Онова, което осъзнах е, че съм приемал много неща за даденост. Знам, че съм отявлен пушач от много години, с ясното съзнание, че не е никак здравословно. В природата ни е да продължаваме да правим нещо, докато не ни се стовари бедата на главата. Което стана точно с мен. Това, което се опитвам да кажа, е да не приемате здравето за даденост. Баща ми винаги ми е казвал, че парите нямат значение, материалното няма значение, най-важното е здравето. Не го приемах наистина сериозно. Мислех си, че се шегува. От къде на къде той ще ми казва, кое е важно? Обаче е истина. Наистина е така. Това е истината. Живеейки го забравяме. Забравяме, че всеки ден, когато си отворим очите, трябва да сме благодарни, че имаме още един ден живот. Лошите новини от преди две години ме накараха да съм по-внимателен с него и да осъзная всъщност колко безценно богатство е той. Не искам да звуча като луд, но много повече се радвам, че съм жив, оценявам го много повече от преди и знам, че накрая всичко се брои. Трябва да извличаме максимума от онова, което имаме и да не го приемаме за даденост. Посрещайте проблемите с усмивка. Всеки един от тях ни прави по-силни. Сега съм много по-щастлив от живота. А е нещо, което забравяме, когато всичко ни е наред. От друга страна нещата са такива, каквито са. Когато нямаш болестни симптоми, продължаваш напред. Така и трябва да постъпиш. Не искам хората постоянно да живеят с мисълта, че Смъртта дебне зад ъгъла. Не се живее по този начин. Все пак не си болен. И не трябва да се живее така. А аз съм болен от болест, която носи смърт. Но тя ми отвори очите за много неща. Видях живота от друг ъгъл. Започнах да го ценя много повече, отколкото преди.

От другата страна - С музиката можеш ли да промениш мисленето на слушателите точно по този въпрос?

Ronnie Atkins - Надявам се. Както казах на първо място използвам музиката си и съдържанието на текстовете като един вид терапия за мен самия. Това трябва да се знае. Но в същото време се опитвам да разпространя и послание. То е много лично и тъжно, и меланхолично, но все пак искам да бъде разбрано. И в същото време съм се опитал да вплета и позитивна нотка. Не всичко е смърт и болести. Казвам че те са тук, но има и нещо положително в цялата работа. Хора, ценете живота, защото сте големи късметлии, че ходите по земята. Обаче, както отбелязах и по-рано на първо място използвам музиката като терапия за мен самия, за да мога да премина през проблемите, които ме засипаха. Това е моят начин, моята платформа да разпространя мислите и идеите си. Не се опитвам да спася света, просто извеждам на преден план важни житейски теми.

От другата страна - Всъщност как точно окомплектоваш един твой солов албум?

Ronnie Atkins - Работата по тях е коренно различна от начина, по който съм работил в миналото. Тогава с PRETTY MAIDS бяхме винаги заедно. А сега е друго. Музика композирам постоянно. По същия начин беше и с бандата. Преди записвах идеите на диктофон, днес – на телефон. Може да е мелодична линия, може да е китарен риф. Създавам музика на акустична китара или пиано. Има малки разлики. Този път работех с клавириста на PRETTY MAIDS Chris Laney. Той е експерт с музикалните програми. В същото време е мултиинструменталист. В някаква степен е и продуцент на албума. Какъв е принципът - създавам песен и му я изпращам. Записвам всички части – припев, преход, куплет, след което му ги пращам. И той събира всичко заедно. Превръща ги в демо, върху което мога да пея. Когато издадох „One Shot”, бях в творчески период. Тогава създадох много музика. Всеки път, когато бях готов с песен, я пращах на Chris в Стокхолм, той събираше частите и ми я връщаше записана, за да направя вокалните партии и едва след това използвахме истински инструменти, за да я завършим. Първата песен за новия ми албум, която създадох, беше „Easier To Leave (Than Being Left Behind)”. Бях готов с нея някъде през април миналата година. Изпратих я на Chris и така работихме до септември или октомври. Тогава завърших последната песен от диска – едноименната „Make It Count”. И имахме готов албум с 12 композиции. Това е начинът, по който създадох тези два диска. Имах идея, работех по нея без напрежение, без някой да ми стои на главата и да ми казва какво съм правил преди и какво не. Просто имах идея, разработвах я и накрая дадох на лейбъла завършените композиции.

От другата страна - Албумите имат ли същото значение? Защото днес се слушат основно сингли.

Ronnie Atkins - Не знам. В случая нещата зависеха от мен. Тук не говорим за концептуален албум. Става въпрос основно за създаването на песни. И щом става дума за солови албуми, можех да си позволя малко или много да направя онова, което искам. Исках да създам албум, който да е слушаем и да е подходящ за хората, които харесват моята музика, музиката на PRETTY MAIDS. Това съм аз и така работя. Наясно съм, че днес някои банди не издават албуми в продължение на 4, 5 или 6 години. Големи групи като DEF LEPPARD или IRON MAIDEN постъпват точно по този начин, защото в издаването на дискове вече няма пари. При мен създаването на един албум не струва кой знае колко средства. Пък и на първо място го правя, за да удовлетворя себе си и търсенията си като музикант. Парите се правят на турне. Според мен това е причината някои артисти да издават миниалбуми или отделни песни, за да имат все пак нещо ново или оправдание, за да тръгнат на турне. През последните 40 години музикалната сцена и времената като цяло се промениха твърде много. Говоря си с моя син, който заема висока позиция в „Sony Music”. На 29 е. Обяснявам му как навремето сме издавали албуми на касети, а той дори не може да си го представи. Причината са стрийминг платформите и даунлоудът. Нещата наистина се промениха и според мен за лошо. Казвам го от позицията на артист и записващ музикант. Не продаваме дискове и винили. Макар че днес е по-добре и в частност при мен, защото моите фенове купуват физически носители. Ако си слушаш радио и чуеш какво се пуска, то не звучи като мен, защото е правено дигитално и с различни програми. Разликата е осезаема. Всички тези песни се издават и се пускат в платформите за споделяна на музика без дори да бъдат издадени на албум като диск или плоча. Времената са различни.

От другата страна - Дигиталните платформи и програми за създаване на музика не правят ли лоша услуга на музикантите?

Ronnie Atkins - Възможно е. Но днес е много по-лесно да създадеш композиция. Това обаче се дължи и на факта, че музикантите са добри с програмите. Аз например съм старомоден. Твърде съм стар за тези неща. Запознат съм с компютрите, пращам имейли, но в PRETTY MAIDS работим по стария начин. Когато записваме основата на песните сме всички заедно. Когато обаче работя по албумите на NORDIC UNION или AVANTASIA, пращам вокалите под формата на файлове. Процесите днес са по-лесни. Ако младите музиканти и групи не могат да работят с музикални дигитални програми, едва ли биха имали шанса да излязат на светло. Те едва ли ще получат пари от звукозаписните компании, за да влязат в студио и да записват, както ние сме правили. Така че трябва да си добър в дигиталната среда, защото няма да оцелееш в този бизнес. Разбира се от друга страна платформите и Интернет правят много неща по-лесни. Имам предвид, че днес музика се прави по коренно различен начин, отколкото преди. Едно време дори имаше един мистичен ореол около артистите. А днес разкриваме всичко за себе си. Пускаме различни постове във Фейсбук, Инстаграм, Туитър и където се сетиш. По някакъв начин мистерията, която царуваше около рок звездите от едно време, ми липсва. Когато растях, артисти като Ozzy Osbourne, Ronnie James Dio, LED ZEPPELIN и всички герои от миналото бяха в някаква степен непознати. Спомням си, че когато бях на 16 години си купувах „Kerrang!” Нямах търпение да го получа. Постоянно посещавах един магазин в родния ми град, за да проверявам дали новият брой е пристигнал, защото списанието идваше от Англия. В съботите и неделите оставях всичко настрана и отивах до магазина. Вземах списанието и го изчитах от корица до корица. Нямах търпение да разбера какво става в музиката. Така научавах за новите албуми на Ozzy Osbourne или BLACK SABBATH примерно. А днес новините са на един клик разстояние и всичко е достъпно с Интернет. Това са разликите с миналото. Казвам го, защото съм олдскуул.

От другата страна - Всъщност като спомена дигиталните платформи, как се постига баланса между собственото мнение и мнението на другите, защото днес всеки има възможност да се изказва по всякакви въпроси?

Ronnie Atkins - Понякога влизаш в диалог с феновете. Те пишат нещо, аз отговарям и така разговаряме. Не го правя много често всъщност. Намирам го за интересно. Мисля, че е страхотно, че хората могат да споделят мислите си. Живеем в демократични страни. Демокрация е и живеем в Земята на Свободата. Би трябвало да можем да се изразяваме свободно и хората го правят. Имаш пълното право да отговориш или да замълчиш. От теб зависи. Говоря от гледната точка на музиканта. Когато имам идея и искам да я споделя с хората, мога да го направя. За това и твърдя, че музиката е моята платформа. От друга страна спестявам политическите си настроения. Това не е работа на другите. Те са си за мен. Но хората са свободни да правят, каквото си пожелаят до момента, в който не станат твърде радикални. Тогава Фейсбук ги блокира… Разбираш ме какво имам предвид.

От другата страна - В новия си албум имаш песен „All I Ask Of You”. Ти какво искаш от себе си?

Ronnie Atkins - Да не се крия. Самата песен е вдъхновена от една среща с приятел, с когото се видяхме един ден в магазина. Май не знаеше, че имам рак. Срещнахме се, разговорихме се. Той ме попита как вървят нещата при мен. Отговорих му, че имам лоши новини и той буквално избяга, не искаше да ме погледне в очите, и дори да каже няколко думи. Какво става? Почувствах се като прокажен. Това се опитвам да кажа и с тази песен. Не се крий, човече, не ми обръщай гръб. Имам тумор, мнозина заболяват от рак, това е болест, която се развива вътре в нас, не е чума. Има хора, които забравиха за мен, а се знаем от години. Не знаят как да ме погледнат в очите, защото краят с тази болест е ясен. С тази композиция искам да кажа на всички да не ме отбягват, да не ме заобикалят. Аз все още съм Ronnie Atkins от PRETTY MAIDS. Все още се шегувам, усмихвам се. Имам няколко „приятели”, с които преди сме се виждали, излизали сме, а през последните две години дори не сме разменили две думи просто, защото не се виждаме вече. Това от друга страна носи и своите положителни страни. Но темата е друга.

От другата страна - Как може да бъде решен този проблем?

Ronnie Atkins - Песента е за този проблем. Но нямам решение. Искам да напомня, хората да не бъдат отписвани, защото са болни. Утре това може да сполети и Вас. Текстът е за това и това се опитвам да кажа. Не става въпрос да мразя онези, които не искат да имат нищо общо с мен. Понякога разговарям с познати, които са преживели същото и ми казват, че знаят какво е. Има и такива, които ме срещат и не знаят как да се държат, какво да кажат. Подпитват ме как съм, като им отговоря, че съм добре, ми казват, че изглеждам добре. Понякога ме третират като прокажен. Не съм болен от някаква инфекция, няма да се разболеете, ако поговорите с мен. Не трябва да пазите дистанция, когато сте с мен или с друг в подобна ситуация. С „All I Ask Of You” поставям проблема на масата, за да се замислят хората. И се връщаме на онова, което казах по-рано – това е музика и заедно с текста те са моята платформа, на която излагам своите мисли без политически теми, а за нещата от живота като цяло. Композициите в новия ми албум са такива. Същото се отнася и за заглавната песен например. Бъди сега и днес, живей сега и направи така, че да извлечеш максимума от всичко. Защото животът е безценен, това което имаме тук, е безценно.

От другата страна - Музиката наистина е добра платформа.

Ronnie Atkins - Така е, защото хората слушат музика. И се надявам, че се заслушват и в текстовете. В първият ми солов албум „One Shot” те се приеха страхотно. Явно означават нещо за някого. И това ме кара да се чувствам щастлив. Аз не съм Bob Dylan или някого като него. Опитвам се да пиша по теми, които засягат всички, всички човешки същества, без да съм политически настроен. Не искам да се натрапвам на никого.

От другата страна - Най-хубавият комплимент, който си получил през годините като музикант?

Ronnie Atkins - Не знам, наистина не знам. Комплимент е, когато млади групи правят кавъри на мои стари песни от 80-те.Едно от нещата, които ме правят щастлив и приемам като най-големия комплимент за мен е и за група като PRETTY MAIDS е, че след 2010 година, когато издадохме албума „Pandemonium”, се оказахме на върха. На нашите концерти започнаха да идват младежи, които си купуваха и дисковете ни, което е доказателство, че все още ни бива. Не сме просто сбирщина от старчоци, каквито сме всъщност… Ето нещо, което определям като комплимент и което ме прави щастлив. И онова, което ме прави изключително щастлив, е фактът, че съм още жив. Имам два солови албума. Не знам как ще се приеме вторият „Make It Count”, но реакцията за първия „One Shot” и това, че хората се вслушват, и в текстовете, и те означават нещо за тях, и още фактът, че много слушатели ми пишат в социалните медии, че музиката ми означава много за тях, и текстовете ми им помагат в трудни времена, е невероятен комплимент за мен.

От другата страна - Кой е най-ценният съвет, който никога не получи?

Ronnie Atkins - Не пуши! Не, не е този. Всъщност – не вярвай на хората от музикалния бизнес. В миналото съм подписал толкова много скапани договори, че още ме преследват и днес. Аз съм музикант, обичам да създавам и да свиря, да правя концерти и не мисля за бизнеса. Но в тази среда трябва да си винаги на щрек. Винаги ще има някой, който да се опита да те сдъвче и изплюе, когато вече не си му нужен. Акулите са навсякъде. Не трябва да имаш вяра на никого, защото в повечето случаи става въпрос единствено за пари.