Kerim "Krimh" Lechner (SEPTICFLESH): "Изграждането на собствен стил е много важно"

Интервю с Kerim "Krimh" Lechner (SEPTICFLESH)

Само след няколко дни София ще бъде домакин на втория „Sofia Drum Fest”. Датата е 15 май. Това е събитие, на което чужди и български барабанисти представят своите умения и разкриват тайни от професионалната си кариера. Организатор е Боян „Bonzy” Георгиев, барабанистът на ODD CREW. А гостите тази година са Мартин Профиров от P.I.F., Ненчо Стефанов NinYo, Михаела Найденова, разбира се – Bonzy, както и George Kollias от NILE, и Kerim "Krimh" Lechner от SEPTICFLESH, който даде специално интервю за „От другата страна”

От другата страна - Привет, Krimh, като барабанист какво е първото нещо, което казваш на хората, които искат да свирят на барабани?

Krimh - Със сигурност труден въпрос и в същото време – интересен. Мисля, че най-важното е да бъдат себе си и да са сигурни, че имат собствена индивидуалност. Защото онова, което аз съм научил е, че не е необходимо да си технически най-добрият барабанист или най-бързият. Но ако погледнеш най-известните барабанисти, ще установиш, че всеки един от тях има индивидуалност. Вземи Mario Duplantier от GOJIRA. Всеки го познава и той има собствен стил. Свири шумно, мощно, грууви, бързо, но нито е най-бързият, нито партиите му са най-сложни. Същото се отнася за Eloy Casagrande от SEPULTURA – още един чудовищен барабанист. Или ако се върнем малко назад в миналото - Joey Jordison от SLIPKNOT. Знам, че те имат индивидуалност, която не можеш да сбъркаш с никого другиго. Вярвам, че с годините успях да изградя собствен стил и смятам, че слушателите ме разпознават „Ха, това зад ударните е Krimh, защото той звучи по този начин”. В заключение бих казал, че трябва да сте сигурни, че сте изработили собствен стил и собствена индивидуалност. Това е най-важното, ако искате да се отличавате от останалите.

От другата страна - По какъв начин може да стане това – с много репетиции или със следването на други барабанисти?

Krimh - Комбинация от двете. Мога да говоря от моята гледна точка и начинът, по който аз съм се научил да свиря на ударни. А това буквално стана с много гледане на моите любими барабанисти, опитвайки се да анализирам какво правят. Аз съм самоук и не мога да чета партитури. Идея си нямам как да го правя. Но това, което знам, е че когато слушам една песен, веднага мога да позная соло барабана, касата, десния чинел или фуса. За барабанистите е по-лесно, ако трябва да ги сравнявам с китаристите, защото при нас няма участие на мелодии. И когато искам да науча нещо, буквално правя дисекция на песните и нейните части, фокусирайки се върху соло барабана и касата, след което като папагал, който повтаря всичко, се опитвам и аз да повторя всичко. Ако не успея да изсвиря ударните, защото са много сложни или бързи, създавам своя версия, която стъпва на оригиналната основа. Това е ключът. Така допълвам оригинала със собствените ми идеи. Трябва да се научиш на нещо от някого. Така постъпих аз. Опитвах се да изпълнявам любимата си музика, подражавайки на любимите ми барабанисти, но винаги накланяйки везните към моите идеи. Ако си пуснеш видеата от канала ми в YouTube, ще видиш, че не изпълнявам оригиналите едно към едно. 80-90 процента следвам линията, а в останалите импровизирам, защото търся и свободата на изразяване. Разбира се, трябват много упражнения, но винаги можеш да използваш други барабанисти и музиканти за вдъхновение. Просто не копирай всичко едно към едно.

От другата страна - Има ли момент, в който копирането на другите се превръща в собствено творчество?

Krimh - Когато се опитвам да изсвиря едно към едно последователността на ударните, когато заучавам някаква песен и когато схвана идеята, която барабанистът иска да прокара, т.е. разбера каква е идеята зад определен удар, тогава добавям глазурата върху тортата. Например ще използвам различни чинели. Може би ще променя някой акценти от тях, но ще оставя соло барабана и касата същите. Или ще ги развия в друга посока. Ето тези неща ти позволяват да не копираш дословно, но в същото време да покажеш уважение към оригиналните партии.

От другата страна - Комплектът барабани важен ли е за начинът, по който свириш на тях?

Krimh - Всеки инструмент със сигурност определя начина ти на свирене и те провокира да свириш по различен начин. Аз предпочитам да разполагам с един и същ комплект ударни. Имам колеги, които в зависимост от стила, променят барабаните, които използват. Така се получава, ако свирят джаз, за рок музиката им трябва по-скромен комплект, за метъла имат повече томове и две каси. Лично аз предпочитам да разполагам с един и същ комплект ударни, в една и съща конфигурация, опитвайки се да свиря всичко на тях. В миналото, когато променях някоя част от ударните, променях и начин, по който свирех, дори и начинът, по който си представях определен звук.

От другата страна - Кога техниката се заменя от въображението?

Krimh - Съгласен съм, че днес се набляга на техничността. Всичко вече го има в Интернет. В миналото използвах лайв ДВД-та, чакайки да се появи барабанистът макар и за две секунди. Веднага спирах на пауза. Това правех и с VHS касетите. Още по-олдскуул. Взирах се в стоп кадъра и се опитвах да разбера какво точно се случва - барабанистът е вдигнал ръката си по този начин, значи ще направи това. Днес YouTube е голямо предимство. И не само тази платформа, а и дигиталните програми за композиране на музика, с които можеш да „изсвириш” буквално всичко, дори и да е най-лудото нещо на света. Има хора, които програмират ударните от любимите си албуми и ти спокойно можеш да свалиш файловете. Невероятно предимство е. Смятам, че новите технологии също имат силата да вдъхновяват. В края на краищата в някакъв момент трябва да изсвириш онова, което си създал с тяхна помощ. Знам, че дори и да се водиш по програмираните барабани, когато свириш, седнал зад ударните, за да ги повториш, имаш свободата да експериментираш. Ако си от хората, които обичат да създават, вместо да се придържат към наученото, най-логичното е да опитваш нови и различни неща. Не бих казал, че в днешно време техниката на свирене създава проблеми. Може би въображението не се развива заради нея, а може би – не е така. Хубавата част от програмите за композиране на ударни е, че понякога стават инциденти и изпълняваш предварително подреденото по погрешен начин. Така онова, което си си представял, прозвучава различно. Което може да е началото на ново вдъхновение, защото грешката може да звучи много по-добре. Защо тогава да не продължиш в новата посока? Както виждаш, всяко нещо има както недостатъци, така и предимства.

От другата страна - В една група барабанистите получават ли онова, което са заслужили?

Krimh - Добър въпрос. Виж, за моите приятели и по-специално тези от екстремния сектор на метъла, бих отбелязал, че са най-организираните хора в групата, както и най-спокойните, също така най-внимателните по отношение на техниката и най-стриктните по отношение на всичко. За нас нещата трябва да са точни и ясни. Ние си лягаме рано, пазим си здравето. Барабанистите са капитаните на кораба. Обаче никой не знае за тази им роля. Като барабанисти сме свикнали с мястото си в групата. Приемаме нещата такива, каквито са. Когато се появят снимки от последния концерт, нас ни има на само една. На 60 процента от кадрите е вокалистът, на 30 на сто от снимките е китаристът. И теб те има само на една снимка и на нея изглеждаш като обладан. Все едно си част от екзорсизъм. Обаче, нямаме проблем с това. Също така постоянно чувам от много мои приятели, че шоуто, на което са били, е било страхотно, но не са успели да ме видят Или заради машините за пушек, или защото комплектът е зад прожекторите. Тогава въздъхвам и си казвам: „Добре, още едно шоу, в което съм свирил от мрака.” В същото време ние сме музикантите, които, ако направят грешка, цялата банда изведнъж се извръща към нас или публиката разбира, че сме допуснали неточност. Т.е. ние имаме отговорности. Ние сме капитаните на кораба. От друга страна не съм сигурен, че барабанистите имат необходимост да са под светлината на прожекторите. Защото всяка една група има фронтмен, чиято роля е да бъде там, отпред. И той за това е там. Барабанистите имат друга роля. Смятам, че всички сме приели положението си.

От другата страна - Другите стилове, които практикуваш, помагат ли ти в свиренето на екстремен метъл?

Krimh - Определено, особено в началото на заниманията ми с барабани. Не става въпрос за началото на кариерата ми, а за момента, в който започнах да свиря на ударни. Тогава опитвах много и различни стилове музика. Имал съм многобройни банди. Свирил съм в местни групи, които са звучали алтернативно като TOOL. Също така съм бил и в трайбъл груув състави. Участвал съм в блек метъл банди. Веднъж дори съм свирил с пънкари. Считам, че е много важно да си широкоскроен. Днес дори, когато приключа с упражненията или репетициите, си пускам плейлисти с хип хоп от 90-те, за да подобрявам уменията си в груува и т.нар. призрачни ноти. Или посягам към дръм енд бейс и електронна музика. С тяхна помощ упражнявам двойните каси, защото в продължителен период от време тези стилове предлагат темпо, което не се променя. Като в същото време експериментирам и импровизирам, използвайки ги за основа. Горещо препоръчвам тези упражнения. В същото време те ме вдъхновяват за бруталния дет метъл, който свиря. В този стил има части, които са много динамични. SEPTICFLESH, групата, в която основно свиря, изискват по-динамични ударни. При тях няма как през цялото време да използвам брутални бласт бийтове. В музиката им има трайбъл и грууви части, които подлежат на изграждане. Това са все неща, които по един или друг начин можеш да упражняваш.

От другата страна - Спомена SEPTICFLESH. Предстои бандата да издаде нов албум. До каква степен е важно за теб да следваш първоначалната идея на една песен и до каква степен е важно да композираш песента?

Krimh - Зависи от това, кой е авторът на песента. В SEPTICFLESH всеки един от нас предлага почти завършени песни, които самият той е създал преди да ги предостави на останалите. Това също така означава, че в някои случаи получавам от вокалиста или китариста основа под формата на програмирани барабани, нещо, което те си представят, докато работят над определени идеи. След което идва моята роля да превърна ударните в нещо мое, да ги направя по-слушаеми, по-добри, но запазвайки тяхната идея. Също така от решаващо значение е винаги да съм наясно, че свиря за песента по отношения на цялата идея, заложена от композитора. Харесва ми, когато имам зададена посока от някой друг и когато получа насоки за това как той си представя развитието на моята част. Разликите идват от моите представи за аранжиментите. Друг път от мен се изисква да свиря по-обрано, по-минималистично. Понякога ми подхвърлят да изсвиря някои партии без особени сложности, за да се получи добър контраст със следващата част.  Винаги става въпрос за противоположности. Веднъж имаш нужда от тежки части, друг път от динамични, но това е начинът композиционният процес да доведе до добър резултат. За мен като барабанист е от решаващо значение да не предозирам, но и да не създавам твърде скучен ритъм. Има една много тънка линия, която трябва да се спазва. Трябва да свириш екстремно, трябва да впечатлиш хората, но в границите на онова, което звучи най-добре за песента и за китарния риф.

От другата страна - Как успяваш да овладяваш егото си?

Krimh - Аз съм такъв, какъвто съм. Такъв характер съм. Никога не съм бил фен на хората с непреодолимо его. Моята философия или правилото, което съм си наложил, е винаги да се отнасям с останалите така, както бих искал те да се отнасят с мен. Без значение колко съм голям или те колко са известни. Смятам, че работата, с която се занимавам, е уникална и никога не съм я приемал за даденост. Всеки ден си налагам да разбера какво означава да съм на тази позиция. Че съм истински късметлия и наистина оценявам онова, което имам. Наясно съм, че ако егото определя пътя ми или е твърде голямо, то ще разруши всичко, вместо да ми помага да вървя напред. Всъщност това съм аз като човек.

От другата страна - Коя е най-голямата промяна в музиката според теб?

Krimh - В музикално отношение, буквално всичко е възможно и всичко е вече направено. Много е трудно да създадеш нещо ново, но не е и невъзможно. Всеки вече е създал всичко и съвременната музика е комбинация от различни стилове. Ние, за съжаление, не се намираме в положението на LED ZEPPELIN, за да имаме пространството да измисляме нещо ново като тях. Днес каквато и лудост в музиката да си представиш, тя съществува. В техническо отношение нивото на музикантите е безумно високо. Дори бих казал, че е нечовешки високо в някои стилове. Което също така е резултат от развитието на технологиите. Те провокират подобно техническо израстване, а хората разчитат твърде много на технологиите, като по-бързото е по-добро, по-шумното е по-добро. Много групи и много музиканти дори вече не записват ударните на живо, а ги програмират дигитално. Плъгините са вече толкова добри. Напълно съм наясно, че това е част от изпробването на границите, опит за достигане до нещо ново, но то не е присъщо на хората, защото е невъзможно да се изпълни на живо. На концерт се усеща разликата между студийния запис с програмираните барабани и действителното изпълнение на ударните. За младите музиканти високото техническо ниво е стандарт. Те започват от съвсем друга база. Те могат да изпълняват неща, за които на мен ще са ми необходими години, за да ги изсвиря. За тях обаче е нещо нормално. Това е естествено развитие. Това не означава, че се ядосвам. Просто така стоят нещата. Всичко зависи от средата и времето, в които израстваш. В днешно време, ако трябва да обърна внимание и на музикантите като хора, повече екстремни групи, които познавам, са много земни. Стилът все още не е толкова комерсиален, концертите са все още малки и най-вероятно никога няма да излезем пред огромна публика на стадион или да свирим в големи концертни зали. Ние сме здраво стъпили на земята. Бих отбелязал още, че вече няма големи хедлайнъри като METALLICA и други като тях. Мисля, че след тяхното пенсиониране, ще се отвори огромна празнина, която няма кой да запълни. Кои са следващите от тяхното ниво? SLIPKNOT са солидна група, но кои са следващите? RAMMSTEIN? Изглежда там горе все повече позиции остават свободни.

От другата страна - Наистина е важно да създадеш свой собствен стил, за да бъдеш разпознаваем.

Krimh - Точно така. Ако покажеш днешните неща на рок барабанист от 70-те, когато е бил на 20 години, ако му представиш днешен 20-тодишен барабанист от брутална дет метъл банда, той ще остане като гръмнат. Така стоят нещата днес и ние сме част от живота сега.

От другата страна - Има ли песен, на която ти би искал да си автор на ударните?

Krimh - Доста подвеждащ въпрос. Би било много яко, ако бих имал възможността да запиша ударните за първия албум на SLIPKNOT. Но не съм. Ако направиш това, си постигнал нещо голямо.  Има толкова много велики албуми. Същото бих казал и за LED ZEPPELIN. Да запишеш интрото на "Rock and Roll" - превъртял си играта. Край, ти си Бог!

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Krimh - Много съм далече от това. Аз съм пълна противоположност на рокендрола и шаблона „секс, наркотици и рокендрол”. С мен няма как да стане. Аз съм доброто хлапе и винаги съм бил. Не пия, не пуша и не вземам опиати. Аз съм момчето, което си ляга веднага след края на концерта. Съжалявам, но при мен няма никакъв рокендрол. За мен е много важно спокойствието и личното пространство. Много ми е важно да не е напрегнато. Никой от SEPTICFLESH не прекалява с алкохола. Чаша червено вино за вокалиста, две бири за китариста на сцената и това е. Вече сме възрастни. Разбира се все още съществуват банди, които изповядват в пълна степен клишето „секс, наркотици и рокендрол”. Но знаеш ли какво – ако ги погледнеш в лицата, ще видиш, че за няколко години са се състарили много повече, а всъщност са колкото теб. Никога не съм изпитвал нужда от подобен начин на живот. Достатъчни са ми приятелите в бекстейджа. Нямам нужда от алкохол, за да се чувствам добре.

От другата страна - Спазваш ли някакъв режим, за да си в кондиция всяка вечер?

Krimh - Да, бих казал. Както отбелязах, не пия, не пуша, не вземам наркотици. Не правя нищо, което би повлияло негативно на представянето ми или влошило здравето ми. Спортът е много важна част от живота ми. Учил в спортно училище и продължавам да спортувам. Старая се да съм най-добрият човек, който мога да бъда в много аспекти. Обаче вече чувствам тежестта на годините, независимо че полагам грижи за здравето си. Има определени дейности, които все по-трудно се поддържат, защото енергията вече не е същата. Постоянно се опитвам по малко да надхвърля възможностите си, но всеки път усещам непреодолими граници. Няма как да избягаш от реалността. Телата ни не са създадени да изпълняват продължително толкова брутална музика. Надявам се, че заради здравословния начин на живот, който съм избрал да водя, ще имам възможността да правя това, което правя по-дълго без да получавам сериозни травми.

От другата страна - Най-важното, за да си барабанист?

Krimh - Трябва да спазваш времето. Това е много важно. Бъди сигурен, че знаеш как да спазваш времето. Можеш да свириш супер лесен материал като AC/DC или RAMMSTEIN, които са доста праволинейни, но за да си добър барабанист, трябва да можеш да спазваш ритъма и времето. Винаги използвам метроном. Както на концерт, така и в студиото. Групите, с които свиря, изискват да свиря с метроном. Защото музиката е много сложна. Също така на концерти използваме записи на симфоничните части. Не сме като рок групите от 70-те, които си позволяват да изпълняват 30 минутна версия на "Whole Lotta Love" само със соло на китара. При нас няма как да стане. Всичко е планирано. И това е страхотно, защото едно от нещата, за които не трябва да мислиш, е темпото. Имаш за какво да се хванеш и да се фокусираш върху изпълнението, и доброто изпълнение на композициите. Не трябва да се тревожиш за темпото и след концерта не ти се налага да водиш разговори с китариста дали си свирил по-бързо или твърде бавно.