Влязохме в напълно обновената над 150-годишна църква „Свети Свети Константин и Елена”. Зографисана от сръчните ръце на румънския художник Доринел Коман, църквата се намира в един двор с килийното училище и килимарска работилница. Те са местната гордост, която се пази и обновява. Строени са в далечната 1864 година. Другата гордост на местните жители са писмените доказателства, че селото им е било посетено от Христо Ботев, през Царевци е минавал и Васил Левски. Заговарям първо жените от фолклорната група, които ме посрещнаха.
Село Царевци е сменяло името си няколко пъти през годините. Легендата за неговото име разказа учителката по български език и литература Румяна Добрева:
„Легендата разказва, че в селото имало бей и около мястото, където той живеел била турската махала. Там са живеели мюсюлманите, а малко по-далече са живеели българите. Когато татарите ги нападнали, беят събрал всички заедно, за да може да ги защити. Татарите не успели да направят нищо лошо на българското население, и след това в резултат на действията на бея, всички се обединили и в негова чест нарекли селото Султанлар. По-късно името е променено на Султанци, а в наши дни се казва Царевци най-вероятно на името на жп-гарата, която се казва така.”
Ценна етнографска сбирка е подредена в стаите на килийното училище в село Царевци - дрехите на местните жители носени преди време, съдовете, които са ползвали – все малки частици от човешкия живот, носещи много спомени и една лека тъга по детството и младините, по онези времена, когато животът е бил по-спокоен, по-честен, по-труден и с повече стойност. Днес много малко хора знаят какво е да направиш сам храната си - от семенцето в пръстта до зеленчука на масата. Преди години не е имало срамна работа. Дори и хората без образование са били уважавани и почитани, заради неуморния си труд, спомня си Иванка Добрева, която е майсторка тъкачка и от нейните ръце са изтъкани на стан много килими, платна, чаршафи и постелки. Затова и в етнографската сбирка има специална стая, в която е запазен един стан, на който са тъкали жените в миналото.
Запазено и с активна дейност е читалището в село Царевци. Строено е през 1919 година и носи името на Христо Смирненски. Читалището е било пред разпадане, но преди около десетина години се извършва основен ремонт на цялата сграда. Днес сградата е слънчева и приветлива, с обновен салон, в който гостуват едни от най-известните и обичани български актьори – Искра Радева, Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и др. Представят се спектакли, изнасят се концерти и хората се събират. Към читалището има певческа група, танцов състав, клубове, детски работилници. Празнуват се всички празници, творят се украси, четат се книги. Местните жители най-много обичали да четат любовни романи, разказа секретарят на читалището Красимира Тодорова.
Кмет на село Царевци пети мандат е Младен Манолов. Той е родом от селото. Последното преброяване показва, че в момента в селото живеят 585 жители, от тях 85 с настоящ адрес. Разказа, че в момента училището се нуждае от ремонт. Децата в него са 38 и най-големите опасения са да не закрият училището. В детската градина има 13 деца. Иначе в селото работа се намира само в кооперацията, където работят към 45 души. Друга част от местните хора работят в заводите в Девня, на пристанище Варна-Запад, но повечето предимно млади хора търсят препитание в чужбина. Работят в Италия, Германия, Испания, Холандия и Англия. Пандемията променя рязко имотния пазар в селото и през последните две години започва интензивно купуване на къщи, разказа още кметът. 16 къщи са продадени за две години и най-хубавото е, че са ги купили млади варненски семейства.
Сега търсенето на имоти продължава, но цените вече сериозно са се вдигнали. Руски и български семейства минават на огледи, но вече са останали по-занемарени имоти, разказа още Манолов. От 10 000 и 15 000 лева, цената на къща вече е скочила на 45 000 – 60 000 лева, което е много за един селски имот при нас, коментира кметът. За изминалите 30 години от началото на демокрацията до сега са имали само един продаден празен парцел за 2000 лева, а в момента декара се продава за 10 000 – 12 000 лева, което също е много висока цена за парцел в селото.
Кооперацията в селото е в голяма помощ за неговото развитие. Председател е Кирчо Шарков. Занимава се с растениевъдство и животновъдство. Обработва 12 500 декара земя – основни култури пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Отглеждат около 400 глави българско черношарено говедо. Много сериозни и важни неща за развитието и трудностите пред които е изправена кооперацията разказа Кирчо Шарков. Затова разговорът с него очаквайте в едно от следващите предавания „На село”, което ще бъде специално посветено на земеделските производители и животновъди.
В село Царевци има лековит минерален извор. Балнеологичната оценка на здравното министерство от миналата година показва, че при използване за питейни нужди водата оказва благопирятно въздайствие при следните заболявания: стомашно –чревни, жлъчно – чернодробни, бъбречно-урологични и метаболитни. При използване за външно балнеолечение и балнеопрофилактика оказва благоприятно въздействие при артрозоартрити, коксартрози, ревматоиден артрит, дископатии, радикулити, плексити и други заболявания. Но само и единствено след лекарско предписание.
Сондажът е създаден през 80-те години на миналия век, разказа кметът на Аврен Емануил Манолов. Малко след това се обмисля около него да се направи обществена баня, защото в част от къщите не е имало течаща вода, но след като този проблем е решен, отпада и идеята за баня в селото. Днес общината е стопанин на лековитата вода, след като държавата даде възможност на общините да стопанисват минералните извори. Затова от общината обмислят да облагородят района, да направят чешма, за ползване от хората, а след това да търсят инвеститор, който да изгради комплекс за отдих.
В Царевци животът е по-спокоен и уреден, заради усилието както на местните жители, така и на общинската управа. Ако не сте ходили към Авренския край – не отлагайте за друг път.
Сава се намира на 5 км югоизточно от Дългопол и на 80 км югозападно от областния център Варна. Селото се намира в долината на Голяма Камчия, а на километър на изток са бреговете на язовир Цонево. На юг от Сава започват склоновете на Коджа балкан. Посещаваме го в един слънчев зимен ден. Тишина, спокойствие и липса на хора. Това е първото ни..
Отделението по детска хирургия в Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Анна“ във Варна ще спре да работи за три седмици. Каква е причината ще коментираме с дългогодишният му ръководител – детския хирург д-р Румен Христов, в 8.10 часа. Абсурден случай в с. Аспарухово ще разкажем с г-жа Дора Облакова. Тя е потърпевша, защото..
Демонтажът на неработещите павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“ и ул. „Дрин“ приключва днес - проверяваме какво се подобрява в градската среда около пазара. Варненци, които желаят да подарят на Зоологическата градина своето все още свежо коледно дръвче, могат да го оставят на входа на зоопарка. До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и..
Проверка по сигнал на слушатели – транспортни неволи за живущите в СО „Добрева чешма“ край Варна. Предложенията за работа намаляват с 39% през декември спрямо ноември, но има спад и в сравнение със същия перод на 2023 година Близо половината от чужденците, които идват у нас, влизат с цел туризъм, а две трети от тях посещават морските ни..
На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. За Св. Йоан Кръстител ще ни разкаже отец Ясен Шинев, служещ в старинен храм Св. Упение Богородично и храм Св. Атанасий, в 6.40 часа. Новата година започва..
„Кафето може и без захар, но без усмивка – горчи“, гласи мъдрост с неизвестен автор. Всички, които искат да започнат денят си с усмивка, просто трябва да превключат на честотите на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Иван Барбов, Доротея Николова и звукорежисьорът Петър Венков ви очакват с пълни чаши с кафе и пълна торба с..