Лесна работа: Пролетта дойде красиво

Ето ни и нас в дните на очакване и надежда, когато първа пролет вече е очертала цветните планове на природата, а на прага се задава Благовещение с посланието за радост и хармония, за които с готовност отваряме сърца и предпочитаме да изпълват целия ни живот – от предговора преди раждането до точката на последна страница.

Пролетта дойде красиво. Както винаги е било. И както, вероятно, ще продължава още много, много години занапред. Усмивките на цветята, песента на птиците, успокоените въздишки на вечерното море и блясъкът на лунната пътека добавиха очарование.

Пролетта винаги идва красиво.

Друг е въпросът как са настроени сърцата ни. Този път по-тревожни, изпълнени с повече състрадание и несигурност. Но такъв е нашият човешки свят, подчинен на друга логика.

На границата между пролетта и зимата седях в самотно заведение. Има и такива дни. Когато ресторантът е празен, оркестърът довършва последната изморена мелодия, луната догаря, цветята във вазата измъчено клюмат, а суматохата зад бара напомня, че каквато и да е била историята, тя свършва. Без значение: щастлива, отегчителна, напрягаща, невероятна, красива, тъжна, фантастична... Каквато и да е... Тя винаги свършва.

И така любезно дава шанс на следващата история да се случи. Цветята да са свежи, луната да се усмихва, оркестърът енергично да подхваща първата песен и хората да влизат в ресторанта, заредени с нови очаквания за нещо различно и много по-хубаво.

Да. Докато чаках един полет, седях, поглъщах самотата на заведението, в мислите ми звучеше онази разтърсваща песен на Пепино Галиарди за музиката тази вечер, за луната, за миналото и за всички други дни след него, с които просто не знаеш какво да правиш... Според моите рецепти за случване, човек има нужда точно от тази песен, когато желае да се натъжи или отново силно да преживее нещо. После е Анди Уилямс с любовната история, самотната маса на Хъмпърдинг в „Както преди“ и цял бележник с невероятни автори, заглавия и изпълнители, които в рамките на няколко минути могат да преобърнат целия ти свят.

Седях и наблюдавах отстрани света, като в театрална зала. От първи ред - достатъчно далеч от цялата история, но достатъчно обгърната от емоцията, за да я имам за себе си.

Този нов и малко по-различен свят. След снеговете и празниците му, след разрухата и бедите, след драматичните събития и след милионите молитви това да не се беше случвало, хората да отворят очи и животът да продължи скучен, спокоен и в безопасност...

По-рано през деня наблюдавах майка със седемгодишното й момченце. Беше хубаво да виждам усмивката на детето, което разказваше как е минал денят и онази блага топлина

в погледа на майката – топлина, превърнала мартенския свят в ярък летен ден. Невероятната сила на любовта, която ни прави благодарни дори в най-тихите моменти. Защото светът е съвършен и той заслужава да оценяваме споделените радостни мигове, смеха и общите планове, обичта в очите на близките хора, цветното ухание, с което зимата се разтваря в пролет, очарователната песен на птиците в очакване на Благовещение, веселият ромон на ручея, който ще напомня на идващите след нас и на идващите след тях, че всичко тече, всичко се променя.

Светът е съвършен.

Останалото е нашето въздействие върху него с добро, или не, с мир, или не. Седях в онова самотно заведение и подреждах в мислите си късчета живот: тихи моменти, весели моменти, любими хора, прелестни сезони.

Пролетта винаги идва красиво.

И сега, в очакване на Благовещение, на по-топли, спокойни и мирни дни, се чувствах очарована и благодарна...

За всяка отминала пролет.

За всяка предстояща пролет.

За пътя, който продължава.

И за всяка секунда от този невероятен и съвършен живот.