Животът на бежанците от Украйна в Балчик

Около 1 000 са вече настанените в хотели, частни домове и къщи украински граждани в Балчик. Малкото крайморско градче се превърна в предпочитано място за настаняване за бягащите от войната предимно майки и деца, тъй като хотели там предложиха безвъзмездно настаняване още в първите дни след 24 февруари. Един от тези хотели е собственост на руски граждани, но това не е попречило хората да подслонят украинци, които спасяват живота си в нашата страна именно от руското нападение в родината им. 

Около 120 жени и деца са настанени в момента в един от хотелите в Балчик, като това е над капацитета на легловата база, но ситуацията изисква спешни мерки и няма как семейства да бъдат разделяни, споделя управителят Христо Желев и допълва, че ежедневно на телефона му звънят поне по 50-60 човека, които търсят подслон.

Христо Желев посочи, че непрекъснато разговаря и с други свои колеги, за да ги убеди да отворят вратите си за украински граждани, но притесненията на всички са кой и как ще поеме разходите им, поне по отношение на сметките за електроенергия. На другия полюс стои решението на държавата да изплаща по 40 лв. за украински гражданин, който обаче трябва да е получил документ за временна закрила.

Документите за временна закрила трябваше да са факт по границите ни още в петък миналата седмица, това не се случи, от структурите на МВР по места пък все още очакват инструкции как да действат според директивата на ЕС за временна закрила, а междувременно хиляди бежанци разчитат само и единствено на готовността за подкрепа от доброволци и дарители.

Альона и Наталия, и двете учителки от Харков, са пристигнали тук преди четири дни. Тръгват от Украйна пеша и успяват да се придвижат до България, благодарение на стотиците доброволци по границите. Заварваме ги на първия им урок по български език, организиран от местна учителка.

Хората, настанени в хотелите, имат различни социални нужди, някои от тях са пристигнали тук буквално с дрехите на гърба си и не притежават нищо друго. Когато държавата ни казва, че примерно закупуването на лекарства за тях или на карти за мобилните оператори е изцяло в ръцете на доброволците, то питам се не се ли замисля същата тази държава докога хората ще издържат финансово.

Не само хотелиерите все още таят надежда, че институциите ще поемат отговорността си, но и самите украински граждани живеят с увереността, че ще се справят. И независимо, че докато пътуват към България Альона и Наталия разбират, че жилищната им сграда е срината до основи, надеждата им, че ще се справят не е изчезнала.