Тея Денолюбова: Вълната от доброта е огромна

Тея Денолюбова е варненка, но сега живее и работи в София. Тя е писател, главен редактор на сайта за култура и изкуство „АртАкция“. От началото на войната в Украйна, тя е на първа линия, свързва хора, които искат да дарят с нуждаещите се от помощ бежанци, неуморна е в правенето на добро. 

Тея, ти си с крехка физика, как издържаш да си координатор буквално денонощно на помощи и настаняване на бежанците от Украйна?

Много рано моя баща, когото ти познаваш, си отиде. Бях на 10 и тогава някак си стана борба за оцеляване и налагане на характер всеки ден. Аз си мисля, че част от него живее в мен и затова го имам този леко по-мъжки характер.

Със сигурност, макар че Дени /Денолюб Николов/, беше и много чувствителен....

Да, чувствителността я имаме и трите му деца. Всички казват, че много си приличаме именно по нея, отнася се и за Стефан и Елица.

А ти как влезе в тази истерия на войната, но и в кампанията за милосърдие и помощ за бежанците от Украйна?

Вълната от доброта е огромна, наистина има лавина от добро. Случайно решихме с моя приятел да дадем офиса му на бежанци. Писах в една група, настанихме девет човека, прекрасни, с които вече сме приятели и оттам аз започнах да чета постове на хора в нужда, и до ден днешен не мога да спра и не мисля, че ще спра скоро, защото няма как да си адекватен човек и да не искаш да помогнеш в тази ситуация. Това, което правя реално е да свързвам добрите хора. Защото има изключително много изключително добри хора, които безвъзмездно предоставят буквално за минути помощ. Обаждам се и им казвам „имаме нужда спешно от подслон за семейство с две деца” - и апартаментът вече е даден, намират работа на бежанците в София и Варна на прекрасни места, дават дрехи, пари, храна, всичко, дори без да попитат за кого, само казват: ”С какво още да помогнем?”. Важно е хората, които действаме активно да се запазим, да не се изтощим, защото ще идват още много хора, те ще имат нужда от помощ тепърва....