През последните години хранителните добавки се превърнаха в част от ежедневието ни. Понякога ги приемаме заради липсата на един или друг витамин, минерал или елемент, а друг път просто като допълнение към храната и полезните вещества, които поемаме с нея. Въпреки че не са лекарства, хранителните добавки също се продават с етикет, върху който са изписани количеството на активните съставки, дневната доза и свързващите вещества.
"Хранителните добавки нямат претенциите да лекуват", коментира доц. Величка Андонова, д.ф., маг. фарм., зам.-декан на Фармацевтичния факултет на Медицински университет - Варна, и уточнява, че дори и така е необходима тяхната регистрация при определени изисквания. Критериите са свързани с конкретни биологично активни вещества, чието количество определя регистрирането на едни продукт като хранителна добавка или лекарствен продукт.
Основните научни интереси на доцент Андонова са в областта на фармацевтичните нанотехнологии и разработването на оптимизирани лекарстводоставящи системи. Тя води лекционни курсове по "Технология на лекарствените форми и биофармация" за студенти от специалност „Фармация" на МУ – Варна и „Технология на лечебно-козметичните препарати". В предаването на Радио Варна "Златното сечение" доц. Андонова разказва за някои от университетските разработки в интервю на Валерия Василева.
- Ние разработихме две хранителни добавки с имуностимулиращо действие и със съдържание на билките шипка и маточина. Те са много богати на витамин С и съдържат още селен и магнезий. Комплексът е обогатен с други антиоксиданти. Втората добавка съдържа, освен екстракт от шипка, арония, зелен чай и цитоколин.
Какво представляват помощните вещества, описани в етикета?
- Това са веществата, които правят формата. Едно помощно вещество се въвежда в практиката дори по-сложно от едно лекарство. Нормално е те да бъдат безвредни и да не повлияват на терапевтичното действие. За това и подборът на помощните вещества е цяло направление във фармацевтичната наука.
Фармацевичните факултети обаче нямат право сами да произвеждат. Ние сами можем само да разработим състава и да го тестваме на нашите апарати.
И да го патентовате, може би?
Да, ако подлежи на патентоване. Създадохме например една хранителна добавка с екстракт от кора от нар, който има силно затягащо действие. Продуктът съдържа само растителни екстракти и е подходящ и за диабетици. Всеки един може да го приема независимо от хранителния режим, който спазва.
Да се върнем към жълтия кантарион и сребърните наночастици. Каква е разликата между приготвянето на продукти на база билката или благородния метал у дома и в лабораторни условия?
Разликата е много голяма, защото когато фитопрепаратът е произведен от компания, то тя работи със сертифицирани екстракти и количеството от съдържащите се вещества е ясно дефинирано. Вие можете да видите върху опаковките на хранителните добавки информация, с която фирмата гарантира, че в тази доза се съдържа точно определено количество от дадено вещество. Масовият потребител едва ли има представа биологично активните съставки в една растителна суровина какви са. Молекулите на тези вещества имат различни свойства. Ако си направите извлек от жълт кантарион и извлек от зехтин, то със зехтинът ще извлечете една група биологично активни вещества. Но ако си направите запарка с вода ще извлечете други и това е заради разликата във физикохимичните характеристики на извлечителя. Зехтинът ще има различна разтворителна и извличаща способност от слънчогледовото масло например. За това ако съседката ви е направила мехлем със зехтин не означава, че вашият със слънчогледово масло ще има същите качества и свойства...
А по отношение на сребърните частици?
Те са активни срещу над 400 вида вируси и патогени, но може да доведат и до нежелани реакции. Дори и с това можем да предозираме. Ефектът е много неприятен.
Необратим ли е?
Просто се променя цветът на кожата... Има една максима и тя е, че дозата прави отровата. Нека не прекаляваме с нищо.
Нестабилната икономическа и политическа обстановка в България се отразяват сериозно на строителния бранш. Това коментира за Радио Варна строителният предприемач Атанас Костурков. Той има поглед върху развитието на строителството на страната от 1989 година до днес и допълни, че най-трудно в момента е намирането на качествени кадри в сектора. На..
20 тона на година е количеството на уловената черноморска бодлива акула от български рибари. Уловът е много по-малък в сравнение с преди няколко години, когато е бил около 150 тона. Това съобщи за Радио Варна генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов, който е председател на Асоциацията на производителите..
Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..
Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...
На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат). Добо..
105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..
Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица. “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
