Има хора с вълшебна съставка, нали? Някои от тях с удоволствие допускаме в приятелския си кръг, други красят обществения живот. Където и да се намират, те ни се отразяват добре. Веднага бият на очи с усмивка, открит поглед и изправена стойка. Специалисти твърдят, че тези три елемента са нещо като визитка на успеха.
Влиза усмихнат, самоуверен и уважаващ себе си човек. Където и да е. Харизмата му моментално сякаш грабва микрофона и с мощен глас се провиква: „Насам! Погледнете! Ето ме! Аз съм тук и съм супер!“
Но думата ми не е за тези хора, в които замечтано се взираме с желанието някой ден да сме като тях, да излъчваме победа. Не. Думата ми е за фалшификатите. Просто през последните години вдъхновители и мотиватори неволно съдействат за производството на симуланти. Не ме разбирайте погрешно! Чудесно е това, че хората се учат да се държат мило и добронамерено, но има една важна подробност и тя е в автентичността.
Днес, например, трябваше да реша дали да си купя един костюм, или не. Според рок звездата на успешния бизнес, която ме консултираше в магазина, задължително трябваше да си тръгна с този костюм, иначе щях да съм живяла напразно, толкова хубаво ми стоял. Жената беше супер, но нямаше представа, че аз действително гледам в огледалото и ако там има зелен слон на райета, виждам зелен слон на райета, а не розови облачета над ягодови полета. Така че не й се получи, въпреки решимостта да продаде стоката. В този случай не се сърдя.
Но друг разговор ме провокира да отворя дума за фалшификатите.
Има едни мили хора, които красиво опаковат мрънкането си, завързват му подходяща панделка и толкова много харесват продукта, че самите те започват да вярват в него.
Преди малко изслушах сърцераздирателно оплакване в стил „ако не беше този ужасен човек, сега нямаше да се свивам в малка квартира, а щях да имам два собствени апартамента в Милано“. Именно това ме провокира да споделя мнение. Защото повечето от нас са били в сходно положение - да съжаляват за неща, които са направили, или по-скоро не са имали смелост да направят. Понякога дори набираме инерция в мрънкането. Нали си спомняте класическата отправна точка: „Ако не беше Хикс, всичко щеше да е перфектно! Щях да постигна велики неща!“?
Отговорът е само един: „Ако си искал, си щял!“.
Сигурна съм, че трябва да има преформулиране, защото колкото и симпатичен да е човекът, който мрънка, той всъщност се самозалъгва, а следователно: постъпва зле. Първо - към себе си и след това – към останалите, които са принудени да го слушат. И колкото добре да е опаковано и елегантно поднесено, мрънкането прави средата нездравословна.
Талантливи хорове от мърморковци... Първи, втори, трети глас... И симфоничен оркестър – за разкош. Това дава старт и на нагласи, благодарение на които се преборихме за култовото второ място в топ 5 от най-песимистичните държави. Ама никак не ни се получава добре с този индекс на надеждата!
Лесна работа е да сме наясно, че никой, освен нас, не носи отговорност за нашите решения и постъпки.
Осъзнавайки го, даваме възможност на себе си да пробваме неща и да имаме самочувствието, че сме го направили. А това увеличава шансовете да бъдем и да срещаме симпатични хора с вълшебна съставка. Онази, от която зависят надеждата, оптимизмът и успехът.
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..
За православните християни Разпети петък е най-тъжният ден от годината. Този ден е посветен на Христовото разпятие, кръстната смърт и полагането на Исус Христос в гроба. Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат..
Специалистите от Спасителния център към варненския Зоопарк призовават жителите и гостите на града да не хранят розовия пеликан Стойчо с храна, различна от риба. Те се обосновават с факта, че приемът на човешка храна е изключително неприемлив за този рядък за България вид и може да навреди на здравето му. Една здрава птица от този вид без проблем..
Аладжа манастир ще бъде отворен за посещение на 18 април (петък), 19 април (събота) и 20 април – Великден (неделя) от 10.00 до 17.00 часа, почивни дни ще бъдат 21 и 22 април (понеделник и вторник). Побити камъни ще бъде отворен за посещение на 18 и 19 април (петък и събота) от 10.00 до 13.00 часа. На 20 април – Великден, обектът ще бъде затворен за..