Лесна работа: Антоновден – приятно похапнали и потънали в сладко безделие

Честит празник на всички именици и рожденици! Днешният ден е много приятно продължение на мотивиращата трапезна колекция от декемврийско-януарски събирания и поводи за наздравици.

Едва ли има спор, че по принцип, сме шампиони в няколко неща: хубавичко да се оплачем, че обстоятелствата не се подреждат според изискванията ни, после да спретнем една ценителска софра и в разрез с оплакванията, да съберем къде-що сварим хубави хора от обкръжението си на хапване, пийване, сладка приказка и любима музика. Без първа точка, всичко това е прекрасно, особено ако на следващия ден функционираме задоволително.

Защо засягам темата? Защото, според поверията, ако се грижите за блестящата си форма, за здравословното състояние и добруването си, точно на Антоновден не бива да подхващате никаква работа. Колкото повече си почивате и си угаждате днес, толкова по-правилно ще ви се получат нещата занапред и на толкова по-крепко здраве ще се радвате.

Е, щом поверията го повеляват, кои сме ние, та да отхвърляме мъдрост и опит, трупани векове наред? Освен това, концепцията е подозрително сходна с приятното италианско dolce far niente, което описва сладкото нищоправене или удоволствието от безделието. И, впрочем, гледната точка е разумна. Вместо да свършим наведнъж цялата вселенска дейност, с която ни е нагърбило ежедневието и, издъхвайки, на финала, със сетни сили да прошепнем: „Ох... Справих се... Изпълних задачата!“... Вместо това – просто да редуваме работа с почивка. Ние не сме машини. Злоупотребата с работа би ни довела до неприятни последствия.

Ето защо, преизпълнени с уважение към традицията, да затворим бележниците и да се насочим към трапезата! Време за радостни преживявания, сладко безделие и хапване. Както си обещахме миналия път, по обективни причини няма да преяждаме. Това, обаче, не пречи да хапнем.

Ако си спомняте, наскоро магическата сила на храната блесна в проучване на израелски изследователи, които се концентрираха върху способностите на златните рибки. Време беше да проверим доколко основателно товарим клетите създания с вечните си очаквания.

В рамките на проучването шест златни рибки, след кратък шофьорски курс, получили задача поотделно да управляват роботизиран автомобил с монтиран на него аквариум. Голямата изненада е, че те бързо се ориентират в обстановката и откриват две връзки. Първата: между своето движение и движението на автомобила и втората, вярвам - основополагаща: между постигането на целта и хапването на гранулки.

Някой рибки били по-умни, други по-бавничко схващали основната идея, но определено всички се справяли. Грандиозна мотивираща сила на гранулките! В тяхна свещена чест любимото ми кученце се научи да дава едната лапа, после – другата, а

накрая, изправено на задни лапи, да изпълнява команда: „Даде пет! Сега дай десет“. И двайсет ще даде, без да се замисли, стига да има лакомства за награда. Ние – хората също охотно постигаме чудеса, ако на път към тях е сервирано петстепенно меню.

Така че, време е, както го изисква традицията, да се отдадем на сладко нищоправене, хапване и празнични наздравици. И не се тревожете за килограмите! Принципно, на този етап те нямат никакъв шанс да нарастват със скоростта, с която го правят цените на хранителните продукти. Освен това, не се упреквайте, че ви липсва движение. Забелязали ли сте колко мускули се задвижват, докато отваряме бутилка вино? С подобно напрягане минаваме за фитнесманяци.

Лесна работа е да си подаряваме радост. Дължим си тези прекрасни подаръци от себе си за себе си, за да се заредим с енергия и креативност и да продължим по забележителния път напред.

Животът заслужава това уважение. И ние го заслужаваме