Лесна работа: Всяко нещо, което би ни направило щастливи

Когато бях малка, събирах в красива розова кутия писма и картички. Една от любимите ми беше от Рио де Жанейро. Поздравителна картичка за шестия ми рожден ден.

Знаете изгледа с величествената статуя на Христос, изправен на Корковадо, разперил ръце за прегръдка и благословия. А долу – в подножието, цялата фантастична гледка.

Тогава дълго се взирах, омагьосана от видяното, и накрая категорично заключих, че една от мечтите ми е да стигна до статуята и да видя това с очите си. После, през цялото детство, често отварях розовата кутия, вадех оттам заветната картичка, попивах всеки милиметър от пейзажа и потъвах във въображаеми сюжети от бъдещето. Накрая грижливо я прибирах обратно в кутията, в чекмеджето на бюрото, в най-дълбоките мисли...

И животът продължаваше, а аз знаех, че ще отида и ще видя това... Някой ден.

Така беше. До онази сутрин, когато корабът елегантно премина покрай Копакабана, акостира в блестящия залив Гуанабара и аз, заедно с всички други пасажери, слязох в Рио.

Беше слънчево и очарователно. Сигурно е хубаво така да изглеждат всички дни, в които сбъдваме мечтите си.

710 метра по-нагоре и няколко примигвания след невероятната гледка, картината внезапно се промени. Сякаш някой разля върху нас гъста мъгла и изтри всичко: небето, океана, плажовете, града в нозете ни и Спасителя над нас.

Тогава всеки остана сам с мъглата. Като днес си спомням: мъглата... и аз, изгубена насред нищото на сбъднатата си мечта.

По обратния път се убедих, че единствено на върха на Корковадо нямаше видимост. Долу - в подножието, животът си течеше ясен, слънчев и неустоим, точно какъвто беше на отиване.

Разказвам го заради онази история с перфектните моменти...

Често чакаме идеалното стечение на обстоятелствата.

Да започнем работа по важен проект, да зададем съдбовен въпрос, да си създадем перфектното преживяване. Искаме всичко да е идеално, да сме сигурни, че сме направили най-доброто по пътя към нещо, което изключително ни вълнува и чийто резултат смятаме, че би променил посоката на живота ни.

Познавам човек, който чакаше перфектния момент, за да предприеме съдбовна стъпка. Накрая пропусна добра възможност. Може да ви звучи пресилено, но според мен, докато чакаше, той се размина с най-важното.

Аз ли? Не се разсърдих на мъглата. Излязох от нея и прекосих мечтата от край до край. Пих сок от току-що разрязан кокосов орех, смях се, снимах, слушах музика, гледах зашеметяващи танци, радвах се на живота тук и сега. И щом нощта се спусна, светлинките на Корковадо допълниха още вълшебство към преживяването. Така че мъглата изобщо не успя да развали момента.

Аз съм Даниела Иванова и желая на всички нас светли Коледни празници! Желая ни да вървим уверено към целите си и да сбъдваме, без да се страхуваме, че моментът не е подходящ или че някой ще ни критикува, или ще се присмее на желанието ни, каквото и да е то: да пътуваме до Рио, да нарисуваме картина, да скочим с парашут, да започнем бизнес, да напишем стихотворение... Всяко нещо, което би ни направило щастливи.

Защо да чакаме перфектния момент? Може би той е именно сега.

Лесна работа е да сбъдваме мечтите си. Просто запретваме ръкави и го правим.

После сме щастливи, защото щастието е действие в правилната посока. В моя случай посоката беше Рио.

А там - горе, извисен на Корковадо, Спасителят остана - да бди над цялата космополитна лудница, с ръце, разперени за прошка и за прегръдка.