Тери Ътли (SMOKIE) в интервю за Радио Варна: Не можем да живеем в миналото

На 17 декември на 70-годишна възраст ни напусна басистът на британската банда SMOKIE Тери Ътли.

Кой е Тери Ътли?

Терънс “Тери” Дейвид Ътли беше най-известен като басист на английската рок група SMOKIE. Тери е роден на 9 юни 1951 година. Навлиза в музиката, когато е на 14. Става част от SMOKIE през 1965 година, когато групата все още се казва THE YEN. Другите в бандата са Рон Кели, Крис Норман и Алън Силсън.

През годините SMOKIE многократно променят състава си, като Тери Ътли остава единственият оригинален член до кончината му на 17 декември 2021 година. 

Останалите от бандата отдадоха последна почит на Тери на уебсайта на SMOKIE:

"С много натежели сърца и пълни със сълзи очи споделяме новината, че нашият любим приятел и колега от групата Тери почина след кратко боледуване. Стив, Мартин, Мик и Пийт са съсипани и дълбоко натъжени от внезапната и неочаквана загуба. Тери беше скъп приятел, любящ баща и невероятен човек, и музикант.” 

Припомняме Ви интервюто, което Тери Ътли даде специално за предаването "От другата страна" през 2014 година преди концерта на SMOKIE в София.


Има ли концерти, които се опитваш да забравиш, колкото е възможно по-бързо?

Винаги е яко, когато сме на концерт. Единствените проблеми обикновено са технически. Това е ужасно за всички. За добро те са рядкост. Забавляваме се много от факта, че сме банда за живи участия. Това и правим. Много групи просто издават албуми, не правят турнета в тяхна подкрепа и въобще не ги виждаме през следващите четири години. Ние за разлика от тях правим по 100 концерта навсякъде по света. Продължаваме да го правим и се наричаме помежду си – работеща група.

Можеш ли да изведеш профила на един фен на SMOKIE?

Няма нищо такова. На концертите ни идват по три поколения. Пред сцената има деца с техните родители. Децата пеят нашите песни. На английски, а би трябвало да учат езика на своята страна. Което е удивително. Няма определен профил на SMOKIE-фена. Всеки е добре дошъл и за добро – в това се крие и дълголетието на групата.

Според теб възможно ли е езикът да бъде научен от песни на английски?

Не навсякъде английският е втори език. Но хората пеят. Дори и да не го знаят перфектно, дават най-доброто от себе си. Или поне устните им се движат.

Какво предпочиташ – да излизате пред вашите фенове или пред публика, която не е чувала за Вас?

Всичко ново е добре дошло. Съвсем скоро на наш концерт дойдоха едни американци, които ни споделиха, че са останали впечатлени. Ние бяхме нещо ново за тях. Яко е, когато получаваме комплименти като този.

Има ли все още страни, в които не сте свирили, но искате да отидете?

Япония е единствената страна, в която все още не сме свирили. През 70-те няколко наши песни, станаха хитове там, но все още не сме имали възможност да направим концерт в Страната на изгряващото слънце. С удоволствие бих посетил Япония с групата. Били сме много близо до нея. Често свирим в Южна Корея. Дори сме почетни граждани там, защото сме първата и май единствената западна група, която е продала над милион албума.

Според теб коя група може да бъде посочена като стандарт за живи изпълнения?

Любимата ми група е STYX от Чикаго. Те са абсолютно невероятни. Не използват никакви забавни трикове или подобни неща, просто излизат, свирят и пеят. Великолепни са.

А защо не SMOKIE?

Никога не съм ги гледал. Винаги, когато свирят, сме на сцената и не мога да дам оценка за това, колко са велики. Убеден съм, че не стоим лошо, защото реакцията на публиката говори за обратното.

Броил ли си някога колко концерти сте направили досега?

Не. Направо е невъзможно. На година правим по 100 концерта. Продължаваме напред. За да направим тези 100, ни се налага да летим повече от 150 пъти за 365 дни. Дори и тях не мога да изброя точно. Може би клавириста ни Martin, може да ти каже. Той има детайлни спомени, в коя хотелска стая е бил преди четири години. Направо има фотографска памет.

Можеш ли да направиш сравнение на времената, от началото на SMOKIE и сега?

Едва ли. Не съм имал шанса да гледам нови банди. Понякога хващам нещо по телевизията, но не ходя вече на концерти. Което може би звучи странно. Единственото шоу, което съм посетил в последно време, беше на STYX, защото имах специална покана. И все пак – има много добри вокалисти. Харесват ми вокалите върху по-твърда музика. Например SMOKIE сме по-тежки на живо, отколкото в записите. При нас вокалите са важни и гледаме те да изпъкват по време на концерт.

За да сме все пак информирани – какво точно се случва при Вас?

Както казах и по-рано – правим турнета. На година в сметката ни влизат около 100 концерта. Това е светът ни. През лятото имахме един месец ваканция. През януари, след Коледа, отново ще имаме един свободен месец, който сме отделили за лични дела. През останалото време сме по турнета и записваме. Опитваме се да създадем нов албум, но ни е трудно да се върнем в студиото заради концертите.

Да разбирам, че предпочитате да свирите на живо, вместо да сте в студиото и да записвате?

Изпитваме удоволствие и от двете, но предпочитам концертите. Това е основата, за да сме известни. Заради пиратството музикалният бизнес е свършен. Трябва да си щастливец, за да правиш пари, без да продаваш албуми. Много групи са избягвали турнетата, като са се издържали от дискове. Сега като не правят пари от тях, те започват да правят концерти, но не знаят как. Направо им се налага да се учат наново. Турнетата днес са огромна необходимост.

Трудно ли е да намерите баланса между класиките и желанието Ви да дадете на хората нещо ново?

Винаги е трудно след толкова години да намерим баланса между хитовете и стремежът ни да дадем на феновете нещо ново и свежо. Хората идват да гледат SMOKIE и да чуят песните на SMOKIE. Един наш концерт е всъщност час и половина хитове. Феновете ги искат. Винаги се опитваме да вкараме по нещо ново в сета ни, но е трудно да правим промени, защото публиката иска да чуе това, което познава.

Предполагам, че феновете предпочитат класиките пред новия материал?

Без съмнение. Хората слушат и новите неща. Понякога слагаме в сета нови песни, които публиката познава, но за кратко. Всичко опира до момента. Неприятно е да свирим нови песни и феновете да не ги слушат. Това е нещо, което не трябва да правим. Но и не можем да живеем в миналото. Всъщност можем, всеки може, но SMOKIE не искат да живеят в миналото.

Не съжаляваш ли понякога, че новия материал на SMOKIE винаги е сравняван с хитовете ви от 70-те като "Living Next Door to Alice" и “What Can I Do”?

Както каза – какво можем да направим? Всъщност “What Can I Do” е известна само във вашия край. На повечето места не е и там не я свирим. Но на концерта при Вас ще я направим, защото я познавате. Но да се върна на въпроса. Разочароващо е, че всичко ново, което изкараме се сравнява с класиките ни от 70-те. Но от друга страна разбираме какво трябва да правим. Въпросът е да не даваме на публиката това, което тя не иска. Защото това ще прецака цялата вечер.

Тогава защо група с дълга история като вашата създава нова музика?

Защото ние самите искаме да вървим напред. Искаме да се развиваме, но си знаем и мястото. Фактът е, че с всички тези хитове, не е необходимо да вадим нови албуми. Но ние обичаме да създаваме нова музика.

Обаче е разочароващо, че новият Ви материал не получава необходимото внимание?

Така е разбира се. Но винаги съм го казвал – последните ни три албума станаха златни и платинени в много страни. Те са известни навсякъде, където бяха издадени. Но до класиките буквално се сгромолясват. Няма какво да направим срещу това.