На 11 ноември (30 октомври стар стил) в Москва в семейството на Михаил и Мария Достоевски се ражда Фьодор Михайлович Достоевски.
В детството си Фьодор Достоевски често ходи с родителите си на летни почивки в Даровое. На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките.
Родителите на Фьодор отдават голямо значение на възпитанието му. На четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише с помощта на Библията. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите „Руски приказки“, Александър Пушкин и Гаврил Державин.
Първата публикувана работа на Достоевски е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак. Първото му произведение „Бедни хора“ е издадено на 15 януари 1846 година в алманаха „Петербургски сборник“.
Следват „Двойник“, (1846), „Неточка Незванова“ (1849), „Сънят на чичото“ (1859) и още, и още, за да се стигне до публикуването на първия от петте най-известни романа на Достоевски „Престъпление и наказание“ (1866). Последният от тях "Братя Карамазови" е издаден през 1880 година.
Останалото, както казват, е история!
За писателя и литературен критик Панко Анчев Фьодор Михайлович Достоевски е един от най-големите руски писатели на 19 век и един от най-големите писатели в света изобщо.
"Той е велик творец. Ще каже човек, че дори цялата руска литература работи за неговата поява. От Пушкин до Лев Толстой следващият е Достоевски. И целият този опит на литературата в пресъздаването и изразяването на руския свят на 19 век, след радикалните реформи на Петър Първи, които по своята същност са крачка напред в развитието на Русия, е описан от Достоевски."
Запознаването с творчеството на Достоевски, може да започне и с "Братя Карамазови", но най-добре е да се започне по реда на романите му, продължава Панко Анчев.
"Може би най-добре е да започне с "Бедни хора". Някои казват, че е повест, но това е роман. Той прави толкова силно впечатление на Белински, на Некрасов,когато малко известният Фьодор Михайлович Достоевски им показва, за да бъде публикуван в тяхното списание. Те са просто потресени от висотата на таланта на този млад писател. Те виждат в него бъдещето на руската литература."
Разговора с Панко Анчев можете да чуете в звуковия файл.
"Бедни хора" е само началото. За да се стигне до апотеоза на литературата въобще (субективно мнение на автора) "Братя Карамазови". Във всяко едно свое произведение Фьодор Михайлович Достоевски изследва все по-дълбоко човека като успява да достигне и до най-микроскопичните части от неговата душа.
Как обаче това многообразие на човешката душевност се пресъздава на театрална сцена? Отговорът потърсихме от театралния режисьор професор Маргарита Младенова.
"Смисълът да бъде поставен Достоевски, заслужава големите затруднения и нечовешкото предизвикателство, да му се намери театрален аналог, да му се намери театралния изказ. На една своя позната, която иска да постави "Идиот" и го пита, може ли да постави неговия текст, той казва, "но ако направиш пиеса от романа". Т.е. първо трябва да се направи драматургична версия, в която не може да се разкаже челия сюжет, но се върви по болната тема, заради която е и театралната акция."
Законът, по който се живее в Достоевски, не може първо да се открие, а после да се опита, категорична е професор Маргарита Младенова.
"Той се открива в опита, в процеса. Поетиката на Достоевски е другата голяма трудност, която си заслужава, когато откриеш тази истина за човека. А тя е, че човекът е идея. Идеята не е абстрактна. Идеята е високата мисъл, до която неговите персонажи, до която развитият човек, който иска животът му тук да има смисъл или да стигне поне до въпросите, ако не до отговорите, ги движи. При Достоевски има доминанта на живеене."
Повече от професор Маргарита Младенова по темата "Достоевски" чуйте в звуковия файл.
"Красотата ще спаси света". Първоначално тази фраза е изглеждала така: "Бог ще спаси света". Фьодор Михайлович Достоевски обаче променя "Бог" с "красота", поставяйки равенство между тях, за да подчертае, че като божие творение, човек трябва да е красив, но преди всичко нравствено.
Писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова - Моасе са ментори на 10 ученици от 8 до 12 клас в рамките на проекта на фестивала "Варна Лит". Той е финансиран от Национален фонд "Култура" - "Ателие за творческо писане". Учениците ще имат задача да напишат текст за сцена, който после ще бъде реализиран от театралните школи в града, обясни Даниела Цочева..
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова.
Това, което не струва пари, но трудно даваме – любовта, ознаменуваха снощи приятели на поезията и виното за седми път в Каварна. Творци от крайморските общини на Добричка област се включиха в поетичната вечер "Любов, налей ми чаша вино" с вулкан от слова и гроздови елексири по повод празника на лозаря и деня на влюбените, организиран от каварненското..
Изложбата "Опиянение" е подредена до 15 април в галерия "Арт Маркони" във Варна. Спорната експозиция живопис и пластика е с участието на Ангел Веселинов, Васил Петров, Димитър Манолов , Димитър Кавръков, Ивайло Евстатиев, Лора Маринова, Любен Пашкулски , Мая Манолова, Милко Матеев, Миряна Пеловска, Огнян Георгиев, Светлин Ненов,..
Изложба „Българското Възраждане във Варна“ ще бъде открита от 13:30 ч. в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" във Варна (ул. "27 юли" № 9). Темата е избрана в чест на три важни годишнини – 165 години Първа българска община и Първо Българско училище и 160 години Първа българска църква във Варна – "Св. Архангел Михаил". В средата на 19. век,..
Всяка среща с варненската публика за мен е абсолютен празник. Когато дойда във Варна, тук попадам на едно общество от четящи, любопитни, мъдри и много емоционални хора. Това подчерта за Радио Варна съвременната българска писателка Мария Лалева, която е специален гост в зимната "Алея на книгата", открита днес в морската столица. Във Варна..
Народно читалище "Просвета 1927 г." във варненския квартал "Аспарухово" чества своята 98-годишнина през 2025-а. Събитието ще бъде отбелязано с редица инициативи през цялата седмица, съобщиха за Радио Варна читалищният секретар Любка Тодорова и библиотекарят Ж ивка Минева. Дни на отворените врати се провеждат днес и утре, а на 14 февруари..