Празнични традиции от миналото до днес

Свети Игнатий Богоносец почита православната църква днес. Той е живял от втората половина на първи до началото на втори век, когато в Рим е бил разкъсан от зверове заради това, че разпространява християнската вяра. Прозвището Богоносец идва от там, че когато бил малък, Иисус Христос го взима в обятията си и казва "Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил“ (Марк 9:36-37). От този ден започва и т.нар предпразненство на Рождество Христово.

"В българската народна традиция денят се нарича Игнажден, и според това кой пръв влезе в дома ни гадаем за настъпващата година - добра, плодородна или здрава ще бъде тя", разказва етнологът Диана Тодорова. С нея ни среща Валерия Василева.

Има интересен обичай в Провадия, където по домовете са обикаляли деца, наречени полазничета. Те сядали в кръг пред огнището, а стопанката ги дарявала със сушени плодове като ги изсипвала върху главите им. Празникът и неговата символика са свързани със способността на кокошките да носят. Всяка обредност в българската традиция е свързана със земята, животните, здравето и благополучието в дома. Това са дните, в които започват родилните мъки на Богородица. От Игнажден се събират и коледарите. В миналото това са били млади мъже ергени и по-рядко млади женени мъже. Задължително е този, който води групата обаче да е женен.

Особено интересни са обичаите в село Аспарухово, Ченге. Там коледният цикъл от песни е много богат. Съхранени е са над повече от 1700 стиха. Коледарите там са били около 100 души, разпределени в няколко групи. Тръгвали са от изток и са се придвижвали на запад в посоката на движение на слънцето. Пеели са за всеки член на семейството и задължително ако има мома за женене. Те тръгват след полунощ т. след като семейството вече е било на трапезата. Броят на ястията върху нея е бил нечетен, защото нечетното число се смята за по-щастливо. Но броят на ястията може да бъде и четен т.е 12, наречени на всеки месец от годината. Това са ошаф, жито, боб ... През последните години забелязвам, че много се говори за това как в питката се слагат късмети. По традиция те се слагат в баницата за Сурваки и това е свързано с вярата за магията в първия ден от годината.

В постната питка на Коледа

Тя се вдига високо от най-възрастния над главите на всички, за да израстат житата.

Никой не е по-голям от хляба казваме

Да. В българската традицията на всеки празник на трапезата се слага обреден хляб и на всеки се дава залък. Почти във всеки дом има иконостас. Момите вярват, че когото сънуват вечерта, то това ще бъде бъдещият им жених. Всичко се слага на трапезата и не е хубаво да се става от нея. Ако трябва нещо да се вземе, то това се прави от стопанката и тя върви приведена.

Като ви слушам сега си мисля, че може би хората не са го правили механично, а защото са имали една вътрешна духовна настройка.

Това е традицията, наследеното, което трябва да го направиш. След Коледа в традиционната обредност започват един цикъл от т.нар мръсни дни. Това е време на хаос, когато се сътворява животът. През този цикъл има много забрани. От 25 декември до Йордановден в Тракия и Югозападна България се играят маскарадни игри. В този 12 дневен цикъл е забранена всякаква работа, тъй като се вярва, че по това време обикалят всякакви вредоносни сили. Хубаво е да носим скилидка чесън в джоба си.

Защо?

Защото не е влязла новата година.

Устойчиво, здраво

Магията е, когато дрянът се допре до гърба на човека, той да придаде всички свои магични свойства. Задължително трябва на сурвачката да има нещо червено  и всичко, което домът е родил през годината. По-късно се появяват кравайчета, пуканки, цветни хартийки.

Сурвакари са ставали момчета в юношеска възраст, но това не са коледарите. Те ще станат такива през следващите години. Най-старият взима сурвачката и сурвака всички домашни и животните. От първите десетилетия на 20 век през деня излизат като сурвакари и момичетата.

Кога започва традицията на елхите по нашия край?

Във Варна от 1896 година започват да се поставят елхи в домовете, но предимно на чужденци като консулите, чуждите търговци например. Почти всяко варненско семейство е имало зокум или олеандър или лимоново дръвче. Варненци са украсявали зокума за Нова година със саморъчно направени играчки. В домовете на по-изисканите семейства се е поставяла печената пуйка, рибни ястия, хайвер, портокали, мандарини. Това се е случвало обаче само в семействата на хора, които са учили в чужбина и са се върнали у дома.

Има ли традиция във варненския регион да се разменят подаръци?

Това е европейска традиция, която е привнесена у нас след Първата световна война. Хората тук обикновено са изработвали ръчно нещо у дома или са купували нещо, свързано с училище за децата. Като цяло тази традиция се появява трайно от 60-те години на миналия век.

На трапезата на Сурваки вече има блажни ястия, свинското, черна кокошка и обреден хляб. Тракийците правят върху хляба житни класове, слънце и змия като покровител на дома и огнището. Вярва се, че всяка къща има дух покровител, най-често под образа на смок. Вярвали са, че ако го убият ще умре стопанинът. Така чрез образа изразяват уважението си и желанието да го умилостивят да пази семейството. Другото характерно за този ден е баницата с късмети.

Цяла нощ чакаме момента, когато ще завъртим баницата. А защо се прави това?

Кръгът е отново символ на слънцето, а завъртането става от изток на запад.

Сега имаме голямо разнообразие на трапезата. И поставяме много сладкиши. Как е било някога?

По начало в нашата традиционна обредност няма сладкиши. Характерни са плодовете. В Провадия например е характерен т.нар дренчен булгур от сухи плодове и булгур. Тиквеникът и сладката баница са другите наши характерни сладки храни от началото на миналия век. Сладките познати от днес като бисквитки и курабийки са част от европейската кухня и тук не имало такава традиция, а по–скоро по изключение. 

Има ли нещо, което е чуждо на нашата традиция, но се вмъква по някакъв начин днес?

Коледните венци например са американска традиция. Елхата идва от Елзас и Лотарингия. Образът на дядо Мраз също и привнесен още през 30-те и 40-те години на миналия век, когато е имало магазин Дядо Мраз у нас.