Казашка река е малко селце в Община Аврен, намиращо се на 40 километра от Варна. Пътят в почти цялата община е хубав, с положен наскоро чисто нов асфалт. Той свършва около ЖП-прелеза в село Юнак, след което пътната настилка до Казашка река е в окаяно състояние.
Входната табела на Казашка река е стара и е с липсващи букви. До центъра на селото, където се намира и местното кметство, пътят също е осеян с дупки. Във всеки един момент обаче можеш да се ориентираш къде точно се намираш, тъй като на всяка улица има табели с име и номер. Повечето жители бяха по къщите си, дали заради по-ранния час или пък защото и времето беше хладно. Селото е спокойно и с чист въздух. Големите и модерни къщи са рядкост. По-често можем да видим стари и порутени постройки, някои от които сигурно са строени преди повече от век. Повече от вековна е и историята на село Казашка река. Според летописите, по тези земи е квартирувал казашки кавалерийски полк в Руско-турската война през 1828-1829г., а оттогава турците са го нарекли Казак дере. Селото носи това име до 1934 година. Повечето от родовете в Казашка река са потомци на преселници от Одринско и Лозенградско в Източна Тракия. Често хората в селото са наричани „маджури“, което означава преселници. Най-много от заселените родове в Казашка река идват от село Селиолу, Одринско, където се състои прочутото сражение от Балканската война.
През годините, населението на Казашка река намалява драстично. От 250 човека преди година-две, сега жителите са не повече от 100 души, каза кметският наместник на Казашка река Никола Николов. Той живее в селото от 50 години.
"Преобладаващото население са българи и копанари. Аз самият съм копанар. Много хора бъркат копанарите с цигани, но ние сме много различни. Родният език на копанарите е румънския. Но почти никой тук не говори румънски, дори и моите деца", каза Никола Николов.
В селото има двама лекари, които работят на смени. Аптека обаче няма и на хората им се налага да пътуват до близките населени места за лекарства. Малко са и младите семейства с деца.
"Няма много възможности за работа тук и по-младите търсят препитание в големите градове или в чужбина", оплака се Никола Николов.
Празникът на село Казашка река е в първия понеделник на месец ноември. През годините тук са се организирали много селски сборове, в които хората са пеели и танцували, както на открито, така и в местното читалище „Пробуда-1927“, което се намира точно срещу кметството. За разлика от пенсионерския клуб, който също е в близост, сградата на читалището е била ремонтирана скоро.
Събиранията и репетициите обаче са временно прекъснати, заради противоепидемичните мерки, каза читалищният секретар Галина Маринова. Тя е от малкото млади хора, за които животът на село е натежал на "житейската везна", за сметка на големия град. Галя е влюбена в спокойствието и чистия въздух на село, както и в работата си като читалищен секретар.
Разходката ни с Даниел Симеонов в село Казашка река продължи надолу по улицата след кметството. Картината там обаче става смразяваща. Все едно времето е спряло. Пътят е разбит, а асфалт почти не е останал.
След няколко метра, стигнахме до сградата на неработещата от няколко години детска градина. Дворът беше пуст и буренясал. Влязох за кратко, но се сетих, че много от филмите на ужасите започват с кадри от такива места и бързо излязох.
Продължихме надолу по улицата, а сред буйната растителност се виждаха и много разрушени къщи. Само на няколко метра от голямата селска чешма се намира и храмът „Св. Иван Рилски“, който също не работи от няколко години. И той е запустял и сгушен в прегръдката на всякакъв вид гъста растителност. Само ако се доближи до портите, човек може да разбере, че това е църква.
Тъжно е, че подобно свято място е потънало в забрава. Съжалението си от запустяващия живот в село Казашка река изразиха и Марийка и Станко Станкови. Двамата са се преселили тук преди много години. Децата им живеят и работят в чужбина.
"Тук в селото няма възможност за развитие. Работа няма, улиците са разбити. Преди няколко дни, внукът дойде на гости и си счупи картера на автомобила", оплака се Станко. Заедно с Марийка си гледат кокошки в двора. Имат си и градина.
"Хубаво е да си хапваш пресни яйца, да си скъсаш домата от градината. Иначе какво ще ядем? Хлябът е скъп в селото. Вчера беше 1.20 лева, а днес е вече 1.40 лева", каза Марийка. Въпреки трудностите, двамата са усмихнати и позитивни хора, съхранили семейните ценности. Женени са от над 50 години. Казват, че тайната на щастливия брак е разбирателството.
Оказва се, че неговият зет се казва Иван Костов.
"В училище попитали внучето ми как се казва баща му, а то отговорило Иван Костов. А дядо ти - Петър Стоянов", разказа с усмивка дядо Петър. Звучи като виц, но не е. Както Петър Стоянов, така и други жители на село Казашка река се занимават със земеделие. Това е бил и основният поминък на хората през годините. Селото е с установени традиции в оранжерийното производство на зеленчуци. Тези традиции спазва и баба Станка, която живее в Казашка река от 3 години.Освен градина със зеленчуци, тя гледа също кокошки и агнета. Месото най-често го продава, тъй като пенсията й е ниска.
„Тъкмо влизам в морето и ми звънна алармата“, беше написал някой в социалните мрежи тази сутрин. Така е то, будилникът винаги е пръв помощник на събуждането и враг на наспиването. Макар че, в това студено време и студеното вече море, едно влизане там ще подейства доста събуждащо и ободряващо. Най-добре обаче си направете едно кафенце,..
Над 20 предложения са включени за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет - Варна. Репортаж на Александър Йорданов; Вятърните генератори отново бяха на фокус на заседанието на Общински съвет в Балчик. Подробности в репортаж на Албена Иванова; Проблем на отводнителните съоръжения в района на трета буна на крайбрежната..
Тази есен Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология". За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..
Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..
„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..
На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..