„Лесна работа“ – Подарък щастие за всеки, който иска да го получи

Бързам да ви включа в разкошното настроение на едно съвършенство.

Тези дни се оказах на невероятно място. Слънце огряваше улицата и младежи свиреха джаз. Ноемврийски джаз, а доставяше вълнуващи летни преживявания. Минувачите забавяха ход, за да послушат възхитени.

Винаги е така: една красива мелодия може за минути да превърне ноември в любим слънчев месец и да направи чудеса с душите на хората.

Цветни редички от дечица на велосипеди и скутери добавяха радост към фантастичния ден. Ухаеше на свежа есенна гора, на отминало лято и на предстояща зима. Птици допълваха солови изпълнения към мелодията на саксофона. Хора и природа - във вълнуващ и съвършен баланс.

Светът се връщаше на мястото си.

Наблизо беше застанал и човекът със сапунените мехурчета. Нали се сещате как държи две дълги пръчки със закрепена на тях мрежа? Потапяше я в голям съд със сапунена пяна, след това вдигаше нагоре пръчките и, в такт с музиката, ги разперваше със замах, за да опъне мрежата. От там политаха големи сапунени мехури. Те весело улавяха деликатното ноемврийско слънце и си играеха със светлината. Щастливи дечица се втурваха да гонят сапунените мехури и се заливаха от смях, всеки път, щом докоснеха някой от тях и той се разпадаше в ръчичките им на капчици радост.

Изглеждаше, сякаш стотици моментни прозрачни сфери, уловили дъгата, летяха над главите на минувачите и танцуваха, в ритъм с красивата мелодия, подчинени на всяка елегантна извивка, която долиташе от саксофона.

Майки подкрепяха току-що проходилите си момченца и момиченца и музиката правеше гледката още по-трогателна.

Бащи се спускаха да променят посоката на движение на детските автомобили, давайки първи инструкции по кормуване на малките шофьори, а звуците на саксофона превръщаха слънчевите лъчи в ефирно одеяло и загръщаха деня, за да го направят още по-приятен и забавен.

Кученца с усмихнати муцунки подскачаха наоколо и гордо поглеждаха към стопаните си, доволни, че получават повече време, внимание и разходка. От саксиите любопитно надничаха синеоки ноемврийски теменужки. Последните кестени се закачаха с разсеяните минувачи, весело се хвърляха в краката им, а после отбелязаха гол в някое ъгълче, покрито с жълти листа.

Влюбените двойки; младежките компании; чуждестранните туристи, заслушани в инструкции как да стигнат до желаното кафене; бебетата, обхванати от сладка дрямка, докато количките им ритмично се поклащат в такт с мелодията на саксофона...

Един оживен, красив и радостен свят, озарен от ноемврийско слънце и опакован в музика. Като подарък за всеки.

Личен подарък щастие.

И нямам представа защо си припомних как преди време една приятелка, която страдаше заради своя неблагополучна история, в края на разказа, тежко въздъхна и обобщи: "Отнеха ми щастието...".

И за първи път не се съгласих с нея. Категорично. Няма наше щастие, което да ни е било отнето. Ако то по някаква причина се е отдалечило от нас, значи просто не е било нашето.

Щастието е лесна работа.

Когато го търсим и го искаме, със сигурност го получаваме.

А, получим ли го, щом е нашето, със сигурност ще го задържим. Картините на живота често са съвършени, стига да имаме поглед, време и нагласа да забележим това.