Красимир Делчев: Фотографията става, когато свършат думите

Самостоятелна фотоизложба "Животът в кадър" представя тази вечер във Варна фотографът Красимир Делчев. Събитието е част от Есенния салон на изкуствата Варна 2021. Откриването е в 18 часа в Арт салона на Радио Варна. В изложбата ще бъдат представени 45 черно-бели фотографии, които са включени в бутиков албум със 100 броя тираж. "Сред тях има портрети, пейзажи ... разказва Красимир Делчев, който гостува в предаването за култура на Радио Варна "Гравитация 0". С него в рубриката "ОбективНо" разговарят Светлана Вълкова и Любомир Бенковски - Бенджи. 

Кога са правени тези снимки? Ретроспективна ли е изложбата?

Снимани са през последните 4-5 години. Даже последните две са правени преди 30 дни и с тях завърших и последния цикъл от снимки.

Как ги избра?

В различни жанрове са. Първите две снимки са едно женско лице с було и един увяхнал букет от лалета.Когато вдигнеш булото, можеш да видиш красотата, дори и да е в увяхнал букет

Кое е най-голямото ти вдъхновение? Как се заражда една идея за фотография?

Повечето идват импулсивно и се зараждат навън. Когато снимам навън, много често ми се случва да видя нещо красиво, но не вземам апарата, а искам красотата да си остане за мен. Имам и много фотографии, които не ги показвам. Държа ги само за себе си. Някои ден ще ги покажа. Живот и здраве...

Как започна да снимаш?

Бях 15-годишен. Не бях и чувал за фотоапарат, когато учителят ми ме прати до фотото да занеса един филм за проявяване. Братя Мирчеви от Хасково ме питаха дали обичам да снимам и ме поканиха във фотоклуба. Два-три месеца след това беше първият национален конкурс в България и аз спечелих първа награда с една снимка на грънчар. Тя стана много хубава. Дори аз не очаквах. И така много се запалих. После завърших фотография в София и тримата първи по успех имахме право да избираме къде да работим. И аз избрах Варна. Дипломната си работа я правих в Белослав в стъкларския завод. Във Варна дойдох през 1978 година и тогава се откри кожната клиника на проф. Пенев и една година работих там. Направих първата си самостоятелна изложба. Станах ръководител на клуба и така после продължих да работя по медиите.

Имаше ли интересни хора твои съученици, които станаха известни фотографи?

Ние бяхме 4 групи по 10 души. Волен Сидеров, Мартина Вачкова, Миглена Русева и много други известни хора. Но всеки тръгна по своя път. Те най-често отиваха да учат това, защото не ги приемаха другаде. Накрая от всички завършили една шепа хора се занимаваме с фотография.

Имаш ли предпочитание към определен жанр?

Портретите са ми любими. Там нямаш много време за реакция, особено навън. Това е едно от най-трудните неща, защото ти в един кадър трябва да покажеш цялото състояние на човека. Какви са неговите мисли и чувства.

А какво е важно за теб, за да бъдеш удовлетворен от крайния резултат?

Там, където свършват думите, аз правя фотографията. С думи може и да описваш, но кадърът запечатва завинаги.

Снимката е в края на думите...

Да, това, което не могат да направят думите, го прави снимката.

Можеш ли да дадеш съвет към начинаещите фотографи?

Фотографията не се учи за един ден. И аз, и Бенджи продължаваме да гледаме, да сравняваме какво правят другите. И на моите ученици първото, което им набивам, е, че най-важното е композицията.

Младите фотографи сега се опитват да променят тези закони. Как се отнасяш към това?

Не може така. Ако не се спазва законът на композицията, то няма да се получи. Това не е фотография. Не можем да променяме законите на композицията и времето.