Лесна работа: Хубав живот

Здравейте! Какво си представяте, щом стане дума за хубав живот?

Сцена от любим филм, в която главният герой, застанал пред френските прозорци на изключителния си дом, доволно отпива питие от кристална чаша? В нозете му - кротко полегнал нощният град, към чиито светлинки луната допълва елегантен блясък. Нашият човек се взира във великолепната панорама. Лек, приятен джаз озвучава картинката.

Казваме си развълнувано: „Ех, да можеше само...“ и мислено изваждаме героя от стаята, за да поставим себе си на негово място. Преди това, разбира се, орязваме двайсетина килограма от теглото си, издокарваме се в някоя забележителна дрешка, стягаме стойка, оправяме прическа и мислено изпълняваме всички изисквания и ритуали, които по наша преценка биха подхождали на този хубав живот.

Сцените могат да са различни. Местата, цветовете, панорамата, питието в чашата, компанията и времето от денонощието – също.

Същественото е идеята за хубав живот – по начина, по който я разбира всеки един от нас.

Познавах човек, който непрекъснато очакваше негов по-възрастен роднина да му даде ключовете за магазините си и да му довери събирането на оборота в края на деня. Мечтата му за хубав живот включваше следното: по цял ден да се мести от маса на маса в кафенетата в центъра на града, следвайки слънцето, в края на работното време да събира оборота от споменатите магазини и с претъпкан портфейл да пристъпва към основната си житейска цел – юнашко харчене на парите по ресторанти и нощни клубове.

Веднъж, на празник възрастният му роднина прояви чувство за хумор и му подари брандиран ключодържател на луксозна марка автомобили. И до днес сцената е пред очите ми: с каква надежда въпросният герой изхвърча на улицата да си търси возилото и как искрено се разгневи, веднага щом осъзна, че вместо палто, получава копче. В случая се сдоби само с ключове... Всъщност, прие го като подигравка, а не като намигване. И причината е в това, че имаше очаквания. Според мен абсолютно неоснователни, но последното, вероятно, е въпрос на гледна точка.

Естествено, празникът беше дотам. Младежът дълго време не проговори на шегаджията. Аз, обаче, си мисля, че всичко е било за добро. Докато се сърдеше, „потърпевшият“ спря да си представя как безгрижно върти синджирчето си по главната улица, ведро събира оборота от чуждия бизнес и енергично го пилее за удоволствия, запретна ръкави и се залови за работа. Така че, в случая мерките проработиха.

Човекът спря да фантазира и започна да живее.

Животът... с всичките му там особености: неудобства, неочаквани ситуации, проблемни случки, конфликтни точки и странни хора. Нали, в повечето случаи, именно това са детайлите, които определят пътя? Нали, ако мечтаем за хубав живот, точно по наш вкус, с победите, приказните моменти, с желаните резултати и празничните наздравици, трябва да сме готови да извървим целия път дотам и да преодолеем всички пречки и неудобства, които той ни предлага?

Хубавият живот е лесна работа, когато знаем точно какво искаме.

И, разбира се, когато сме наясно, че искаме цялото нещо, защото наградата не върви самостоятелно, а обикновено е резултат от усилията, които полагаме, за да я получим.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая неудобствата по пътя винаги да си струват и да водят до търсения от вас резултат. Наградата е най-ценна, когато сме се борили за нея.

А хубавият живот? Получаваме го, стига да го изберем и да положим усилия.