Лесна работа: Докато търсим заместители

Здравейте! Началото на ноември – хубавото чувство за празник и вниманието ни, посветено на тази толкова специална българска духовна категория - „будител“.

Началото на ноември – прелистваме стари страници, отдаваме почит на всички, за които е предвидено място в духовния албум на нацията, после се вливаме в живота навън... Животът, в цялото му пъстроцветно великолепие. С главната улица, която очарователно се усмихва, извадила на показ новата колекция от палта в цветове, актуални за сезона - винено и огнено червено, озаряващо жълто, небесно синьо, безупречно сиво и класическо черно.

Началото на ноември – тържественото духовно пламъче, което ще ни топли, щом дойдат снеговете и настъпи време да премисляме коледните подаръци, летните спомени и новите планове, които винаги започват така: „ От януари ще....“. Следва списък на навици, с които сме решили да се разделим; задачи, които най-сетне смятаме да довършим и лични избори, които планираме да поведем в нова - по-правилна посока.

Съберем ли кураж и енергия да вървим по списъка, често се нуждаем от вдъхновяваща среда и стойностни хора.

Хора, които да ни подкрепят. С думи, с отношение или със собствения си заразителен пример. Хора, които откриват пред нас хоризонти, отварят теми за размисъл, добавят стойност и смисъл. Хора, които удвояват силите ни да се борим с Нищото... Онова - екзистенциалното нищо, непрестанно завладяващо територии, изискващо нови и нови заместители – предмети, емоции, храна, власт, нови предмети, още предмети...

Понякога се случва така, че докато търсим заместители, минават години - в объркване и мъгла...

Лично аз съм щастлив човек, защото познавам чудесни, стойностни хора – близки, приятели и колеги, с които заедно търсим смисъла, задаваме въпроси, не спираме, докато не получим отговор, настояваме за правилното решение. Сигурна съм, че във всеки живот има плеяда от такива авторитети. Някои само проблясват на хоризонта - пътищата ни се пресичат, докато получим от тях урока, който имаме за научаване. Други вървят в нашата посока години наред. Има такива, които дори не сме срещали, но винаги ще помним нещо безценно, с което са ни помогнали.

С уважение и благодарност към просветителите на България.

Онези, които почитаме всяка година по това време.

И другите - част от днешния ни живот, хората, които в сложни моменти не губят посоката... Които ни дават постоянство и вдъхновение във важните лични избори, в добрите, смислени планове и ни окуражават да реализираме всички свои автоматично обещани: „От утре...“, „От понеделник...“, „От януари...“.

Мислещите, търсещи, стойностни хора – те са богатството на всеки личен живот, на всяка компания, на всяка държава. Истинското богатство.

Сградите остаряват, опустяват и се рушат. Цветовете, линиите и принтовете, които днес са актуални, през следващия сезон, ще бъдат забутани в най-далечния ъгъл на гардероба. Колата, за която сме мечтали, вече няма да е на мода, изместена от следваща версия. Но мислещите, търсещи и стойностни хора, които приветливо и с уважение сме допуснали в личния си и служебен живот, в живота на държавата, те ще продължават да са с нас, ще продължават да провокират въпроси, да търсят отговори, да помагат, да вдъхновяват, да имат решения и да създават бъдеще.

Аз съм Даниела Иванова и желая на всички нас смисъл и буден поглед, който да различава заместителите от истински важните неща!

Впрочем, обичам красивите сгради, елегантното обзавеждане и стилните дрехи, но те са приятно допълнение. А закъде сме само с допълнения?