На село във Величково

Тази събота от 9 до 10 часа в предаването „На село” в ефира на Радио Варна ще ви заведем до дългополското село Величково. Животът на малкото му жители е предимно около двата магазина.

Единият от тях в ромската махала, а вторият досами кметството, където в поройния дъжд, в който бяхме във Величково с Даниел Симеонов заварихме неколцина души. Сред тях е единствената арменска в общината – Марине Киракосян.

Като във всяко место отдалечено от големия град, и във Величково първото, което се забелязва е липсата на трафик, тишината, но и разбитите улици, безвремието, в което живеят огромната част от селата у нас. А Марине Киракосян, която макар и родена в Армения е намерила любовта у нас – в България, се усеща, както самата тя казва, у дома си във Величково. Разбира се, това не и пречи и да прави паралели за живота отвъд и в България.

Докато разговаряме в магазина – средище на половината село, влизат и доставчици, и посетители.

Величково не е сред най-големите села. Поне в последните 80-90 години, откакто се води значима статистика у нас, не наброява повече от 600 души. В последните години обаче средно около една трета от жителите му ги няма. Работят и почти постоянно живеят в Германия, Франция, Испания, Нидерландия..., казва кметицата Цеца Димова, която заварваме в момент, в който заедно с с административния секретар анализират данните от приключилото само преди броени седмици преброяване.

Иначе и Величково е сред селата, получили името си в средата на 30-те години на 20-ти век, по време на най-масовото селищно преименуване в България. Дотогава селото е било познато като Коте. Махалите му продължават да носят традиционните, турски имена на тримата братя Кортен, Муса и Али.

И като във всяко село у нас, кметът, а в нашият случай и кметицата, която е на поста си вече седми мандат е в ролята на всяка административна и обществена функция, за която може да се сетите – уреждат се дървата на социално слабите, издават се документи, търси се лекар в случай на нужда.

Голямата гордост на дългополското село Величково,е непромраченото с нищо съжителство на българи и роми. А сред първите думи, с които ни посрещат малцината, които можеш да видиш по улиците са, че няма кражби и хората си помагат.

Първото, което трябва да се направи е да има работа, казват Нефизе Ибрямова, която държи магазина в ромската махала на Величково и единият от синовете ѝ Ибрям.

Без работа и пари не мислиш за каквото и да било, дори и за образование.

Аз, казва Нефизе, работя от малка, научена съм. Научила е и децата си. Всички в семейството и са завършили гимназия, оборвайки огромната част от стереотипите срещу ромите.

И въпреки, че говорят и турски, а и малко ромски език, на правилният им изказ на български могат да завидят огромна част и от българските политици и от сънародниците ни.