В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
„Защо си в толкова лошо настроение? Защото тъкмо влизах в морето на Малдивите и ... алармата взе, че звънна“, разговор дочут в ранните зори на третото априлско утро. В морето от интересни ефирни срещи, новини и хубава музика ще се потопим във времето от 6.00 до 10.30 часа на честотите на Радио Варна. За да започне „Новият ден“ с добро..
На 31 март в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Chris Caffery (SAVATAGE, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA). Представяне на дебюта на DEATH ROW "Into Oblivion" – разговор с Габриел Иванов и Никола Кралчев. Йосиф Милчов ("Autumn Soils Of Sofia") за концерта на ARCHGOAT (5 април, София). Явор Цанев ("Gaiana Book & Art Studio")..
Времето е променливо и каквото и да си облече човек все ще сбърка. Няма да сбъркате ако превключите на честотите на Радио Варна и „Новият ден“ във времето от 6.00 до 10.30 часа. Облечете се с усмивки и добро настроение в ефира с Иван Барбов, Доротея Николова и звукорежисьора Иван Тасев. Ето и темите днес: Очаква се поредно..
Какви са тайните и проблемите на Черно море?; Програма за финансова грамотност на ученици стартира в цялата страна; Успехите българските олимпийци по науки и техните ръководители представят в изложба в Астрономическата обсерватория във Варна; Работна среща по Подготовката на туристически сезон Лято 2025 г. се проведе по-рано днес във..
Фирмите и физическите лица в България, предлагащи като услуга домашни ремонти са хиляди. Оказва се обаче, че е голям процент от тях работят в „сивия“ сектор и масово не издават финансов документ при заплащане на ремонта, а освен това и не декларират доходите си. Затова и от началото на годината Националната агенция по приходите започна кампания,..
В облачното, но пък топло пролетно утро, в което синоптиците ни обещават, че няма да вали, Иван Барбов, Валери Великов и звукорежисьорът Иван Тасев ви обещават „дъжд“ от интересни теми и ефирни срещи, актуални новини и хубава музика на честотите на Радио Варна. Заповядайте да посрещнем заедно новия ден от 6.00 до 10.30 часа. Ето и..