В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
В село Горичане, община Шабла се проведе обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на ветроенергиен парк със седем 125-метрови ветрогенератора. Таксиметровите шофьори протестират със залепени стикери на автомобилите си "Не на рекета на застрахователите" и "Стига геноцид срещу..
Протест на таксиметровите шофьори ще се проведе днес в цялата страна срещу драстичното поскъпване на застраховката „Гражданска отговорност“ за такситата. Във Варна протестиращите се събират в 10.30 над кръстовището на булевардите Васил Левски и Осми Приморски полк. В 11 часа таксиметровите шофьори организират шествие в посока центъра на Варна и кв...
Акцентите от заседанието на ПК „Собственост и стопанство“ към Общински съвет - Варна. В храма „Св. Николай“ във Варна отслужиха молебен за здравето и скорошното завръщане на отвлечените преди година моряци от кораба “Galaxy Leader” Любомир Чанев и Данаил Веселинов. Край Варна се провежда работна среща от инициативата „Достъп до пазара на..
„Сутрините вече не започват с кафе, а с .... отмразяване и подгряване на колата“, беше написал някой в социалните мрежи тази сутрин. Така е, като дойде зима, не пита. А ако вие се питате как да се сгреете в поредното хладно ноемврийско утро – честотите на Радио Варна са вашето точно място. Сутрините не започват с кафе, а с „Новият ден“..
На 18 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY). Представяне на новия албум на МРАКОБЕС "Черна мъст" – разговор с Николай Стефанов. Иван Лазаров (TERRAVORE) за двудневния български траш метъл фест "United We Mosh - Заедно в погото" (22-23 ноември, София). В "Мазето на Вакашински" –..
По повод своята 90-годишнина Радио Варна продължава да изненадва своите слушатели. В навечерието на рождения си ден – 9 декември, най-старото извънстолично обществено радио подарява на музикалните си фенове нов аудиоалбум. Това е продължение на отколешната мисия на Радиото да подкрепя българското изкуство и да създава възможности за диалог между..