„Лесна работа“: Нови вождове чакат своя ред

В интересни времена живеем, нали? Между изборите.

Няма място за скука и отегчение. Изненади, пренареждане, крилати фрази и незабравими диалози изпълват новините и всекидневието. Динамично е и ни държи във форма.

Имаме и невероятния шанс да наблюдаваме как многовековни принципи и практики, /О, чудо!/ пред очите ни талантливо се претворяват в действие.

Сега, ако Сун Дзъ е поседнал на ръба на вечността – да позяпа какво се случва, би останал очарован, че не напразно се е трудил над трактата „Изкуството на войната“. Вероятно би оценил факта, че векове наред цял свят се напъва да учи постановките му и да ги прилага поетапно в източното военно мислене, в западните бизнес концепции, или в произволно взети житейски области... и всеки път нещо не е както трябва... А ние тук съвсем естествено, без много да се напрягаме, почти всекидневно раждаме шедьоври на военната стратегия и тактика.

Докато ведро отваряме и затваряме парламента.

Когато врагът изглежда спокоен, спретваме ситуацийка – хууубавичко да го изтощим и объркаме! Възхити ли се населението от оръжието на конкуренцията, веднага се предприемат ответни мерки. Отдавна се знае, че дори най-изящният меч, потопен в солена вода, скоро ще ръждяса. До следващите избори...

Има и дребни хватки от типа „как се ръководи съдбата на опонента“. Много просто. Придаваш си мистериозност, ставаш гъвкав до безформеност и си готов с пълен контрол над ситуацията. Неочаквано добра комбинация е, ако се научиш да избягваш силните, да депресираш моралните, да разколебаваш податливите и изключително важно: да изтощаваш сладурите. Когато се изморят, те не са толкова симпатични, спират да разпръскват чар и обаяние и правят повече грешки, което пък изцяло обслужва твоите интереси.

Та седи си Сун Дзъ на ръба на вечността в този кротък майски следобед и се наслаждава на нашите ненадминати стратегии и тактики. Аз на негово място бих била предоволна да гледам как векове след мен въодушевени хора брилянтно реализират отделните стъпки от трактата ми. Особено в частта, в която плановете трябва да са тъмни като нощта. Нашите така се престарават, че на моменти и сами не могат да разберат какво са планирали.

Да си отговарят на взаимните очаквания също им се получава добре. Приятно им е да размахват назидателно пръст в стил: „Видяхте ли? Нали ви казах!?“. Този тип трапезно правосъдие обикновено завършва с дълбока изненада, защото другарчето не дреме, а се възползва от момента и поваля разсеяния опонент.

Безспорен гвоздей в програмата е заблудата. Но за последователите на Сун Дзъ не е новина, че именно на нея се основава военното дело. Знае се, че ако някой изглежда небрежно, той твърде вероятно се готви за скок; слабият на вид, в действителност, може да е твърде силен; а онзи, който е близо, се преструва, че е някъде много далеч.

Какво се случва после? Ресурсите се изчерпват, идват други вождове и се възползват от безизходното положение. Но това вече сме го играли. Наясно сме с последствията.

Добре, че сме широко скроени и не правим сами всички грешки, а даваме огромни шансове и на другите. Да... Към всяка ситуация има различни гледни точки.

Надявам се бъдещата картинка да е по-ясна, позитивна и структурирана! Само се надявам... 

От мен – Даниела Иванова, хубави дни, приятни и ползотворни събития!