НА СЕЛО в Искър с Мариела Димитрова

Тази събота, малко след 9 часа екипът на Радио Варна ще ви поведе на НА СЕЛО. Днес ще пътешестваме на северозапад във Варненска област, към община Вълчи дол и ще спрем в село Искър. Екипът ни е в състав: Добо Мързов - звукорежисьор, Румен Сарандев - форорепортер и Мариела Димитрова.

Защо едно село в Североизточна България носи името на река Искър? Историята на селото, както и на името му са любопитни. Селото се е образувало по времето, когато България е под турско робство. Според преданията оттам минавал търговски път, от Добруджа за Истанбул, първоначално е било с изцяло турско население. До 1934 селото носи названието Ак-коюн („Бяла овца“). Котленските заселници искат то да се именува Великово – на името на първият дошъл заселник българин в селото Велико Дачев от Котел, който започва като овчар на животните на един от заможните турци. Идват и заселници от долината на река Искър, които сами се наричали искърци и станали повече на брой. И въпреки, че селото носи име на пълноводна река, днес реката и някои от изворите в селото са пресъхнали...

Още от историята ни разказа днешният кметски наместник Антония Костадинова, която е от рода на Велико Дачев. След три години като читалищен секретар и библиотекар Антония Костадинова става кметски наместник на Искър. Тя е само на 22 години, все още довършва висшето си образование, но в нея местните хора, повечето пенсионери, виждат надежда за добро бъдеще на селото. За това как живеят днес 50-ната искърци, какъв е местния поминък и за градежа на църквата "Рождество на Пресвета Богородица" от местни хора разказа още Антония Костадинова. А за първия библиотекар на селото Рафаил Великов разказва Петя Маркова, която освен че е негова внучка в момента се грижи и за читалищната библиотека.

Както всяко техническо достижение и кинематографът отдавна е изместен от телевизията, платформите в интернет и мултимедията в киносалоните. Но гледането на филми остава любимо развлечение за мнозина и днес. Имало е времена обаче, когато киното е отивало при хората. Пътуващото кино у нас е в разцвета си от края на 40-те до 70-те години на 20-ти век. Във времето, когато пристигналото кино е ставало събитие, ни връща дългогодишният киномеханик Стоян Георгиев-Кежо. Днес той е на 97 г. и освен, че е най-възрастният жител в село Искър все още с ентусиазъм разказва забележителни истории от пътуванията с кинематографа в каруцата. 

Песента и днес, както някога по седенките продължава да събира жените в селото. Всяка сряда, в читалището. Пандемията прекъсва за дълго срещите им, но ние успяваме да се включим в първата им среща тази пролет. Както подобава, на масата има почерпка, всяка е донесла по нещо, а и повод има – една от тях е оженила сина си наскоро. Преди всичко малко от историята на местното читалище „Христо Ботев-1914” ни разказва неговият председател г-жа Кирилка Георгиева, а след това жените от певческата група импровизирано ще ни попоеят.

Отглеждането на животни, известно е, иска отдаване – работата около тях е от сутрин до вечер. В предаването „На село„ сега ще чуем от първо лице двама мъже как се справят със стадо от стотици овце – собственикът и наетият от него овчар. Атанас Ангелов е с овцете по цел ден. Колко дълга ще е пашата зависи от времето. Не винаги е бил овчар, но сега с овцете основен помощник му е... малко огледало. Най-хубаво е, когато овцете се прибират със закръглени като гайда – значи добре са били гледани през деня, казва стопанинът на овцете, които Атанас води на паша. Димитър Димитров е млад човек, със съпругата си и двете им малки деца са едни от най-младите жители в с.Искър.